Видео + Разказ по снимки за първия ми сблъсък с леденото катерене. Доста предизвикателно хоби, което смятам, че ще се превърне в моя страст. Опасно, изиксващо добра физическа подготовка, леденото катерене е един дейности, която предизвиква невероятно чувство за свобода и щастие! Ендорфин за мозъка с дълготраен ефект. Кадрите не са много професионални, но пък са спомен са един невроятен ден на много силни емоции. https://www.youtube.com/watch?v=LOBVY9yGVvY&t=
Видео + Разказ по снимки за първия ми сблъсък с леденото катерене. Доста предизвикателно хоби, което смятам, че ще се превърне в моя страст. Опасно, изиксващо добра физическа подготовка, леденото катерене е един дейности, която предизвиква невероятно чувство за свобода
Великденска главоблъсканица Голямо чудене, голямо маене, какво да правим по време на Великденските празници. Още от март месец заваляха оферти, дали да не се ходи в Гърция на Метеора, дали пък да не отскочим до Черно море, малко да избягаме от градската среда или просто да се насладим на празниците със семейството. Геновева изскочи с офертата за Гърция, ама се оказва, че била за след празниците, защото по това време ще е лудница на Метеора, имайки предвид големия църковен празник и съвпадането на католически и православен Великден. Абе, изобщо няма да може да се насладим на спокойни катерачни дни. Къмпингът ще е пълен, навсякъде ще има туристи, таверните ще са фраш, а магазините може би няма да работят. А ние си ги знаем гърците - те когато трябва не работят, пък камо ли по празниците. За морето нямаше много ентусиасти. Кроях надежди със старите другари да посетим севера на разузнавателна мисия, но и това не стана поради засечка с работата. Разбира се, Алекс беше надъхан да катери, независимо къде и какво. Старият гарван беше изгладнял от дългата зима и тази година всяка плячка е за него. Няма как - ще се катери. И то на едро! Дълги маршрути на Враца, българският Йосемити парк. Нещо не съм в добра форма, имайки предвид, че миналата година съм катерил 2 пъти за 365 дни. Започнах добре, с няколко дни на скали през 2017, но главата ми не е на място си и се обръщам за помощ, като се обаждам на приятел - Косьо. Наскоро успял да се освободи от хватката на кръвожаден змей, които му изяжда свободното време, той заявява смело, че ще участва. Да, ама се оказва, че и той е извън форма и явно и двамата ще се борим със страховете и тесните еспадрили. Ясно е, че ще направим
Великденска главоблъсканица Голямо чудене, голямо маене, какво да правим по време на Великденските празници. Още от март месец заваляха оферти, дали да не се ходи в Гърция на Метеора, дали пък да не отскочим до Черно море, малко да
Катеренето на "Големи Стени" е по-скоро приключение отколкото катерене. Първи сблъсък с Централна Стена /ЦС/. Идеята за ЦС възникна още преди няколко години. Не си спомням как точно се бе породило това желание и ентусиазъм, но винаги стоеше някъде там в главата ми и чакаше да бъде отприщено. Може би от всички пленителни истории на Косьо (моят ментор в този спорт) за подобни преживявания и борби, които бяха оставили дълбока следа и възхищение за катеренето на "Големи Стени". Та и на мен ми се искаше да опитам и да стана част от една такава история. Да, но той винаги беше резервиран, когато споменавах за този звяр. Сякаш това представляваше нещо повече от просто катерене. За мен нещата бяха по-прости. Заставаш в свода на стената и започваш да се катериш. Метър по метър, хватка по хватка и ето на, целта е постигната. Определено представите на Косьо бяха съвсем различни и явно не напразно. Сякаш по самия маршрут те чакат множество изпитания, изискващи умения далеч от физическите представи и движения. Умения, за да пребориш вътрешния глас, който се обажда винаги когато нещата се объркат и започваш да се чувстваш не на място. Е, този глас се обажда всеки път когато излезем от зоната на комфорт. Дали вкъщи, дали на работа, дали в града, дали в планината, всеки път когато нашата представа за дадена ситуация се наруши, той започва да ни шепне: “май е по-добре да се откажа”, “да си бях седял на дивана вкъщи”. И все пак този ден настъпи. Сякаш трябваше да заслужа участието си. Да премина изпитание от няколко теста. Когато един ден Косьо ми предложи да направим маршрут по Централна Стена на Враца, това значеше наистина много за мен. Явно бях достигнал следващия етап в развитието си като катерач-алпинист. Бях възмъжал и сякаш вождът или опитният ловец от племето ме кани
Катеренето на „Големи Стени“ е по-скоро приключение отколкото катерене. Първи сблъсък с Централна Стена /ЦС/. Идеята за ЦС възникна още преди няколко години. Не си спомням как точно се бе породило това желание и ентусиазъм, но винаги стоеше някъде там в
Северно ребро - Резньове, Витоша, България /16.02.2017/ Ясно утро. Слънцето полазва бавно целия квартал и усещам как хората започват да жужат. Денят започва с трафик по Околовръстен път. Обичайните мисли нахлуват в главата ми - “Как може толкова ограничено да е направен този участък, уж скоро го ремонтираха, пък вече е амортизиран." От къде се взеха всички тези коли, всеки изскача от някъде и бърза за работата, която най-вероятно ненавижда. Изнервен, недоспал, раздразнен и сърдит. По модерно му казано - хейтър :) Успявам да се добера с малко закъснение на срещата. Свръзката е тройна: Сашко, Евлоги “Рамбо" и Алекс “Чичака”. Товарим прилежно подредената и цветна екипировка. Направо да ти е жал да я ползваш. Не знам дали при вас е така, но на мен ми е много гот да си я подреждам на точно определени места, да си я поддържам и разбира се да си купувам още малко от това, да сменя онова и т.н. Докато се усетим, вече сме на Алеко и нарамваме раниците към писта Лале 1. В момента, в който стъпваме на пистата - гордостта на София, единствената работеща писта на Витоша, която горе долу става, сравнявайки я с останалите в България, а ако трябва да сравним с да кажем Алпите…нещата стават трагични. Имаме страхотни дадености и не ги използваме разумно! Не ми се говори за това сега.. Та започваме да се изкачваме по пистата към Лале 2 и от там към Резньове. Правя 2-3 крачки на утъпкания сняг и решавам да се обърна. В този момент, просто губя всякакви мисли и цялото ми съзнание се наслаждава на гледката към София и отвъд нея. Видимостта е учудващо добра. Вижда се съвсем ясно Стара Планина. София, както никога е горе-долу добре - не е потънала в смог и мръсотия. Даже се виждат множество отражения от високите бизнес сгради, че дори
Северно ребро – Резньове, Витоша, България /16.02.2017/ Ясно утро. Слънцето полазва бавно целия квартал и усещам как хората започват да жужат. Денят започва с трафик по Околовръстен път. Обичайните мисли нахлуват в главата ми – “Как може толкова ограничено да е
