До началото на 2000-те години повечето ски имаха едно общо нещо: ски камбер (camber). Но какво е кембър и как се сравнява с рокер (rocker) или ранен възход (early rise)? Тук ще разгледаме по-отблизо ски рокера и ски кембъра и как тези елементи играят роля на писта и извън писта. ФИЛОСОФИЯТА ЗАД СКИ КЕМБЪТ И РОКЕР За да разберете идеята на рокер и кембър, най-добре е да си представите ските легнали/поставени на равна, твърда повърхност с основата надолу. Традиционните ски контактуват със земната повърхност в секторите на върха и опашката, докато центърът на ски е извит нагоре. Двете контактни точки често корелират с най-широките части на върха и опашката на ската. Разстоянието между тези две точки е по същество ефективният ръб на едни ски. Ефективният ръб/кант на ските е участъкът от носа до опашката, който се използва за извършване на завой, това е дължината на ръба, който е в контакт със снега, когато скиьорър "чертае" завой. Като отправна точка, традиционните състезателни ски имат значителен кембър, който помага на ски състезателите да стоят добре/стабилни по твърд сняг и да правят бързи завои. Кебърът в ските отразява това, което си представяте за традиционния ски, както се вижда на рисунката по-горе. С тази ски форма имате по-дълъг ефективен ръб/кант. Това означава по-стабилно и контролирано каране при каране на ски, особено на писта (твърда поръхност) Защо? Когато карате ски и започнете да завивате, силите, които използвате се разпределят по целия ефективен ръб на ските. Всъщност голяма част от натиска върху канта, приложен към снега, се прехвърля към носа и опашката. Това осигурява по-добра стабилност, по-добро сцепление на ръба и прецизност на твърди или заледени повърхности. Когато натиснете върха в снега, за да помогнете на скитте да се „изтеглят“ в завоя, ефектът се ускорява при сгънати ски, особено при бабуни (moguls), където формата на извивка