Pirin Hill и Виртуални пътешествия по света до Базов лагер на Еверест 5364 м.
golive, приключение, екскурзия, екзотични почивки, екзотични пътешествия, гмуркане, сафари, пътешествия, катерене, goclimb, gosurf, godive, планинарство, ски, пътуване, goexplore, чужбина, почивки, goski, ваканции

За втори път организираме група в Непал, този път всичко е двойно по-предизвикателно и двойно по-емоционално. Целта е една единствена – Базов Лагер на Еверест – 5364 м. По-късно разбрахме, че не пристигането, а самото пътуване е това, от което всички истински имаме нужда.

Приготвяне на багажа

Багажът ни е опакован изключително прецизно, защото имаме право само на 15 кг, в които да вмъкнем летни дрехи за Катманду (около 20-25 градуса) и малко по-дебели за дванайсетте дни, които ни очакват в Хималаите. Началото на ноември се слави с най-хубавия период за трекинг в годината – ясно небе и топло време. По това време температурите в планината през деня са около 10-12 градуса, а вечерта падат до 0.

 

След първия ни опит в Непал, преди около 2 години, вече знаем на какво трябва да заложим в екипировката, за да се чувстваме напълно комфортно. Чорапите са важна част от всичко това. Спираме се на Pirin Hill, заради цвета, удобството и топлината. Правилно прочетохте – започваме с цвета…

 

Ех, Катманду!

Катманду е един от най-цветните градове, които някога сме виждали. Цветен във всеки смисъл на думата. Пристигаме в столицата на Непал, представете си, точно по времето на един от най-важните, красиви и цветни празници в местната хиндуистка култура – Дивали (равносилен на нашата Коледа). Е може ли на такъв празник, да не се облечем възможно най-цветно? Тук влизат в употребата любимите ни свежи ретро чорапи.

 

 

Двата дни в Катманду, посветени на местните забележителности се изнизват изключително бързо и в 5 часа̀ на 3-тия ден, нашата малка и бойна GoLive група се насочва към летището. Тук идва ред на един от любимите ни моменти в пътуването, а именно кацането на едно от най-опасните летища в света – Лукла. 2800 м надморска височина с една единствена писта около 527 м, завършваща с пропаст, са само част от “симпатичните” характеристики на летището. Нямаме търпение!

Кацнахме успешно и от тук нататък ни очакват 12 емоционални дни в Хималаите.

 

Намче Базар

В пътя си до базов лагер на Еверест минаваме през няколко ключови места. Първото е Намче Базар. Настаняваме се в един от местните лоджове (тип хижа, но доста по-висок клас от нашите), обличаме по-топлите дрехи и тук идва ред и на по-дебелите ни Try to Fly чорапи. След дълго обмисляне и отново препратка към 15 килограмовия багаж, решаваме да вземем 6 чифта “мериносови” Try to Fly и 5 чифта от памучните цветните чорапи (вторите използваме следобедите, когато ние и краката ни почиват и сме сменили трекинг обувките с леките и удобни маратонки, а пък и да има цвят, нали сме в цветния Непал?!).

 

Запомняща се среща

В Намче Базар всъщност осъществяваме една от най-вълнуващите срещи на пътешествието – тази с личния шерпа на трагично загиналия през 1984 г. български алпинист Христо Проданов (първият българин, който покорява Еверест). Съвсем случайно, от дума на дума с домакина в нашата къща за гости разбираме, че Чованг Ринджи (шерпа) живее на три къщи по-нагоре от склона. Уговаряме си среща, а следобеда и вечерта ни минават в разкази за славни постижения в алпинизма, за България, за Еверест, за Непал, и за чисто човешки отношения. С малко сълзи и много благодарности се разделяме с Ринджи с пожелания да се видим отново, но този път на наша територия – в България.

 

На 5000 м в небесата

Дните ни до 5000 м, един с един не си приличат, пейзажите се сменят, зеленината и горите започват да изчезват от около 4000 м нагоре. Преминаваме през най-високия хотел в света – Everest View, най-високата пекарна, най-високата кафене, всичко е най-най… защото сме в подножието на най-високия връх в света – Еверест.

Гледките буквално ни омагьосват – виждаме Ама Даблам, Лхотце, Нупце, Еверест – на една ръка разстояние. Пътят ни води до един от най-големите будистки манастири в Хималаите – Тенгбоче. Тук разбираме, че в тази част на планината, голяма част от населението са етнически тибетци, а религията, която изповядват е будизъм.

Имайки предвид, че голяма част от нас нямат никакъв опит във високата планина (до този момент – най-високия връх “покорен” от нас е Мусала) се справяме успешно с по-разредения въздух и с по-студеното време вечерта. Дружно установяваме, че температурите падат драстично в момента, когато слънцето се скрие. Вечерта повечето от нас предпочитат да спят в спален чувал (а ние – даже с един специален чифт Try to Fly , отделен само за спане). Шегата на страна, през нощта, когато тялото се отпусне, студът се усеща по съвсем различен начин. Още сутринта, всичко това изчезва като сън, с първите слънчеви лъчи, когато температурите мигновено се качват до почти 10 градуса.

 

 

Трекинг до базовия лагер

Трекингът до базов лагер на Еверест в никакъв случай не е един от най-тежките, съвсем постижим за хора, които обичат планината и такива в добро физическо състояние. Дните минават в около 5 часа ходене, качването на денивелация е постепенно, съобразено с възможностите на хора без опит във височини.

Чорапите Try to Fly пасват идеално на условията, които Хималаите ни предлагат – удобни и топли. Заради мериносовата вълна, един чифт носим няколко дни без да “генерира” миризма от тежките трекинг обувки.

Във вечерни игри и разговори около огъня, нощите и сутрините се нижат, когато на 8-мия ден стигаме до поставената цел – 5364 м – базов лагер на Еверест и то с любимите ни Pirin Hill чорапи, тези на животни.

 

Мисията – изпълнена

Слизайки надолу и осъзнавайки мащабите на мястото, ни идват на ум само философски мисли. Срещите с интересни хора продължават да ни зареждат. Попадаме случайно на човек изкачил 12 пъти Еверест, с последния жив шерпа от първото изкачване на Еверест през 1953 г (Канча Шерпа), със силните жени на Непал, с децата на Непал, с хората, които живеят простичко, но щастливо – високо в планината.

И тогава се сещаме за думите, че живеем в прекрасен свят, пълен с красота, очарования и приключенство. Няма край на приключенията, които можем да изживеем, само ако ги търсим с отворени очи.

– Виртуални пътешествия по света

Фотограф: Габриел Генчев

Автор

mm
Evlogi Kirov
Eнтусиаст-приключенец на име Евлоги Бирбочуков, известен сред приятелите си като Оги. Този тип обича да пътува и да търси предизвикателства във всичко, до което се докосне. Имал възможността да опита от различни приключения и емоции по целия свят, Евлоги желае да сподели това чувство със света и най-вече с тези, които са готови. Както гласи известната будистка поговорка “когато ученикът е готов, учителят ще се появи”.

Коментари

Вашият коментар