Катеренето на "Големи Стени" е по-скоро приключение отколкото катерене. Първи сблъсък с Централна Стена /ЦС/. Идеята за ЦС възникна още преди няколко години. Не си спомням как точно се бе породило това желание и ентусиазъм, но винаги стоеше някъде там в главата ми и чакаше да бъде отприщено. Може би от всички пленителни истории на Косьо (моят ментор в този спорт) за подобни преживявания и борби, които бяха оставили дълбока следа и възхищение за катеренето на "Големи Стени". Та и на мен ми се искаше да опитам и да стана част от една такава история. Да, но той винаги беше резервиран, когато споменавах за този звяр. Сякаш това представляваше нещо повече от просто катерене. За мен нещата бяха по-прости. Заставаш в свода на стената и започваш да се катериш. Метър по метър, хватка по хватка и ето на, целта е постигната. Определено представите на Косьо бяха съвсем различни и явно не напразно. Сякаш по самия маршрут те чакат множество изпитания, изискващи умения далеч от физическите представи и движения. Умения, за да пребориш вътрешния глас, който се обажда винаги когато нещата се объркат и започваш да се чувстваш не на място. Е, този глас се обажда всеки път когато излезем от зоната на комфорт. Дали вкъщи, дали на работа, дали в града, дали в планината, всеки път когато нашата представа за дадена ситуация се наруши, той започва да ни шепне: “май е по-добре да се откажа”, “да си бях седял на дивана вкъщи”. И все пак този ден настъпи. Сякаш трябваше да заслужа участието си. Да премина изпитание от няколко теста. Когато един ден Косьо ми предложи да направим маршрут по Централна Стена на Враца, това значеше наистина много за мен. Явно бях достигнал следващия етап в развитието си като катерач-алпинист. Бях възмъжал и сякаш вождът или опитният ловец от племето ме кани
Катеренето на „Големи Стени“ е по-скоро приключение отколкото катерене. Първи сблъсък с Централна Стена /ЦС/. Идеята за ЦС възникна още преди няколко години. Не си спомням как точно се бе породило това желание и ентусиазъм, но винаги стоеше някъде там в
