Първа акула, първи нощен дайв, първи дайв по изгрев или просто – живот на лодка
GoDive - The Great Barrier Reef
Големият бариерен риф
Това е най-голямата коралова система в света. Всъщност е толкова голяма, че е единственият жив организъм, видим от Космоса.
Това чудо на природата се състои от над 2900 отделни рифа и 900 острова, простиращи се на повече от 2600 км, като общата им площ е около 344 400 кв. км. Изключително впечатляваща е и възрастта му, която според специалистите е цели 18 милиона години.
Местоположението на сафарито – Norman reef, намиращ се на около 80 км от Кернс, Североизточна Австралия. Планът е 12 дайва за 3 дни = гмуркане от сутрин до вечер!
Първа среща с океана
Срещата беше рано сутринта. Шофьорът на микробуса, който събираше всички участници в приключението беше супер щастлив как всички са навреме този път (явно, че не бе типично), т.е. всичко се нарежда и изглежда прекрасно от самото начало. Не след дълго бяхме строени пред лодката, която предстоеше да ни отведе до нашето убежище за следващите 3 дни. Натоварихме се и започна подготовка за два дайва, които бяха предвидени за „из път“. За първи път се гмуркам в океан.
Съзнанието ми беше подготвено за много цветове, дължащо се на хилядите снимки, които бях разглеждала за това място. Водата около брега беше доста сиво-кафява. Тогава си помислих … това е от онези пресилени описания – цветове, птички и всичко е на върха, но действителността е малко по-различна! Започнахме да навлизаме все по-навътре, а сушата да се отдалечава. Водата започна да става леко синя и надеждата в мен отново се събуди! Всичко посиня. Настъпи часът да се разходя и аз в тези океански красоти. И потапяме! От много отдавна не бях усещала това чувство на свобода и безтегловност (в северното полукълбо зимата беше към своя край)! Обожавам го! Всеки, който във водата се чувства вкъщи знае за какво говоря ?
Безтегловност и мехури …
Безкрайно зиморничава, винаги замръзваща – чувствах се прекрасно на температура от 27° , за жалост само на повърхността. Но всичко изглеждаше, че няма да направя регулатора на баница, вследствие от треперещо чене. И най-хубавото – вероятно щях да мога да участвам във всички 12 дайва от предвидените.
Царят на подводното спкойствие – Мишу (Sharky)
Организацията беше много добра – като казарма, но от хубавата! След първите два дайва дойде време да ни преместят и в океанския хотел ? Целият екип се грижеше всички да са щастливи и да се чувстват добре (много важен елемент от цялата история). Запознахме се и със следващото място, където щеше да бъде и първият ми нощен дайв. Вълнувах се! Всички говореха за акули и колко много искат да се срещнат с тях. Имах чувството, че само аз се молех да не видя или поне не исках да е отблизо. Но някак си в съзнанието ми започна да свиква, че щом всички го желаят толкова много – може би не е толкова страшно, колкото си го представях. След третият за деня опознавателен дайв бях се снабдила с цялата изолираща от студ екипировка, която можех да сложа върху себе си.
Вечно зъзнещата, но съм свикнала.. ако на някого някъде му е студено, то това най-вероятно съм аз!
конкуренцията на Мишу 🙂конкуренцията в полетнадутият господин 🙂
На лодката предлагаха нещо, за което не бях чувала – Bio Fluorescent Diving. Снимките изглеждаха магически! Снабдяват те с флуоресцентен фенер, филтър за маска и филтър за камера (много бях доволна, бях си купила подводна камера специално за това приключение). Осветени с флуоресцентна светлина коралите светят по начин, който не може да се види с просто око. Изглеждат като извънземни същества. Казах си „ДА“!
Еволюция на съзнанието
Залезът беше много красив! Започна да се стъмнява и да наближава часът ? Екипажът хвърляше храна около лодката, за да събере океанските другари по наблизо. Дойдоха и акулите! Ето тогава настъпи моят час! Всички се радваха и чакаха с нетърпение да дойде време да скачаме. Най-надъханите легнаха на платформата, от която скачахме, за да ги гледат отблизо. Посъветваха ни да не влизаме да шхорхелираме, защото те хвърлят храна … и не, че щели да те ухапят, а просто може да те цъкнат леко хаха…. Е, да реших – просто ще си снимам, та и без това най-вероятно щях да замръзна (идеално оправдание, което важеше както пред самата мен, така и пред целия свят) ?
май не са от най-малките тези акулки
Стана време да се метнем при тези малки сладки акулчици. Бях в едно състояние – страх ме е, но знам, че ако не го направя, ще съжалявам!
Това всъщност бяха рифови акули – White tip reef sharks. Достигат дължина до около 1,6 м. Нищо страшно – просто думата акула всява страх в човешкото съзнание, което е пълно с негативна и страшна информация по темата.
акуломаниаците се наслаждават на гледката отблизо, аз просто си снимам от безопасно разстояниe
Скочихме! Всичко беше супер спокойно. Казах си – добре, че не се отказах ? Това беше от онези неща, които изглеждат страшни само, защото не си ги правил!
Светихме си с фенерите, а начинът по-който реагираха коралите на тази светлина беше много магически и красив! За жалост камерата ми нямаше големи възможности да изобрази това, което беше всъщност. Но за напред имам план за това.
нереалните същества
Е, първият нощен дайв имаше 5 от 5 звезди в архива ми! ?
Ден първи – 4 дайва; океанско синьо; много цветове и животинчета, които не бях виждала; първа среща с акула – отдалеч (както си бях поръчала).
Лягаш си все едно в детска люлка, много хубаво се спи, ако нямаш морска болест. Всичко се клатеше, а по тесните коридори е невъзможно да вървиш в права линия. Всъщност добре, че са тесни, за да не можеш да излетиш много далеч.
Акула не видях! Може би те са ме видяли, но сякаш молбата ми беше чута!
Вече започнах да си мисля дали не искам да видя всъщност?! Беше много интересно как съзнанието, възприемайки малко по малко някаква идея, започва да се пречупва! ?
Магията на утрото
Потропва се на вратата, часът е 5:45 сутринта. Мисля си колко е хубаво и топло в леглото и само при мисълта за вода настръхвам цялата. Съзнанието започва да работи – нещо, което не си опитвала те чака… СТАВАЙ ! Добре дееее … След 15 минути всички са строени пред сборния пункт, започва сливането на енергията на всички тези ентусиасти! На всички им се спи, но една обща идея ни е изритала от така комфортното легълце. И хоп във водата – може би един от най-лесните и красиви начини да се събудиш и да си измиеш очите! Много е красиво! Излизаш на повърхността и какво да видиш – изгрев! Що за красота, щастие и начало на деня! Вече си огладнял, защото водата е взела първата си доза енергия от полуспящото ти тяло. Хапваш за закуска и зад ъгъла чака следващият дайв. Бутилките се пълнят, а екипажът търчи, за да се подготви всички да се усмихват и чувстват комфортно.
И така дайв след дайв…
….. тропически влажен въздух, жегичка и дъга зад борда!
вода..вода и само вода + една дъга 🙂
Изненадаааааа … наводни ми се „подводната“ камера ! В началото ми прилоша (под вода), но лека полека свикнах с мисълта и реших да се насладя на дайва, пък каквото ще да става! Казах си дано поне снимките, които бях направила до сега да се запазят.
Внимавай какво си пожелаваш
След четири дневни дайва дойде време за нощният. Акулите пак бяха навсякъде около лодката. Различното беше моята нагласа! Вече бях свикнала, че са там и исках да ги видя по отблизо. Така и стана. Внимавай какво си пожелаваш, защото най-вероятно ще се сбъдне! Скочихме във водата, която чувстваш като по-нормална среда от сушата, по време на пети дайв за деня.
АКУЛА! Я колко е спокойна и не се интересува от мен … хихи
акула във форма на човек 🙂
Започнах да светя с фенера и да се доближавам все повече. Уааааау чувствах се доста смела. Опознавах я и ми харесваше! Дори ми се прииска да я докосна, но тя си беше доста пъргава и си пазеше своята територия. Наблюдавайки държанието ѝ спрямо другите риби си личи кой е шефът там долу! Не след дълго се появи и още една, но аз вече бях достатъчно смела по темата, за да не се притесня грам от присъствието ѝ. Бях много горда със себе си! Прекрасно чувство – да надскочиш собствените си представи за това, на което си способен! Мисля, че това е силата, която ни движи във всички аспекти!
Приключи и този дайв ден – бях много наситена с емоции и вълнения! Енергията на хората, събрани заедно с една обща идея и цел от този тип е много зареждаща. Всеки е видял различни неща, споделя, обсъжда, а в същото време тялото му е толкова изморено. Но еуфорията е толкова силна, че никой не пристъпва към леглото преди да е споделил и изложил своите емоции в разказ, да обсъди план и идеи за напред и всичко това да резонира с мислите на останалите от екипа.
Е, резултат от ден втори – 5 дайва, акула и наводнена „подводна“ камера ! Интересно!
Не ме интересуваше камерата, а само снимките, които бях направила. Молех се!
Пак си заспахме в люлката.
И отново 5:45 събуждането, което си си поръчал е налице. Пак същите мисли минават през главата ти. Не ти се става, но знаеш, че по-хубаво решение от това няма! И хоп във водата – вече виждах акули на всеки дайв, но беше толкова нормално за мен ? бях над нещата ? тази еволюция на съзнанието ми се случи в рамките на 48 часа. Представяте ли си на какви неща сме способни без дори да предполагаме! Чудо!
Най-добрата инвестиция – да се чувстваш жив
Задаваше се краят на това приключение! Винаги, когато усещаш, че настъпва краят на нещо толкова красиво, то започва да ти липсва още преди да е свършило напълно! Нова енергия, нови запознанства, различни идеи!
Приключихме и с този ден! Дойде време да си кажем чао с любезния екипаж. Слязохме от лодката, която не спря да се клатушка. Резултатът беше – твърда земя, която не мърда и ти, чиято глава не е спряла да се люлее от 2 дни. Вървиш по земята, а тялото ти още е на лодка. Подпираш се някъде – стената се клати и ти с нея. Много беше забавно и то защото не ни прилошаваше от това (имаше едно момиче, което прекара три дни с плик за повръщане в ръце – УЖАС ).
Прибрах се и видях, че снимките са живи! Бях безкрайно щастлива! Купих си камера за това приключение и я използвах за него! Ха! Останаха ми красивите емоции и спомени! Това, което е всъщност най-добрата инвестиция – да се чувстваш жив, да си интересен на себе си и на целия свят! Благодаря за всичко! Благодаря – че имам възможността да го правя и го правя!
Алами Алор е бутиков курорт на отдалечения индонезийски остров Алор, специализиран да обслужва водолази, шнорхелисти и специалисти в подводна фотография.
родена и живяла детството си около морския бряг. Още тогава се влюбва в него и всичко свързано с него – водата, пясъка, морския бриз. Близо десет години прекарва в усилени тренировки в басейна, където се е зародил спортният дух и желанието за отборна игра. Полето от интереси и дейности, свързани с различни видове спорт и приключения, расте с всяка минута. Вдъхновява се от новото и непознатото, стреми се да опита всичко – пътуване, красиви гледки, нови запознанства и усмивки. Много цени отношенията между хората и вярва, че каквото и да правиш, когато е споделено то е много по-силно и красиво.
Потропва се на вратата, часът е 5:45 сутринта. Мисля си колко е хубаво и топло в леглото и само при мисълта за вода настръхвам цялата. Съзнанието започва да работи – нещо, което не си опитвала те чака… СТАВАЙ ! Добре дееее … След 15 минути всички са строени пред сборния пункт, започва сливането на енергията на всички тези ентусиасти! На всички им се спи, но една обща идея ни е изритала от така комфортното легълце. И хоп във водата – може би един от най-лесните и красиви начини да се събудиш и да си измиеш очите! Много е красиво! Излизаш на повърхността и какво да видиш – изгрев! Що за красота, щастие и начало на деня! Вече си огладнял, защото водата е взела първата си доза енергия от полуспящото ти тяло. Хапваш за закуска и зад ъгъла чака следващият дайв. Бутилките се пълнят, а екипажът търчи, за да се подготви всички да се усмихват и чувстват комфортно.
Коментари