В търсене на пудра в Япония - ски приключение 2024
Only the true challenger can unlock the gate to Japow
Only the true challenger can unlock the gate to Japow
Въведение
Подготовката за това приключение започна преди много години. Събирахме се с приятели да гледаме вълшебните спускания на “протата“ в дълбокия Японска “пудра”. Още тогава започна да се формира желанието да посетим и усетим какво е да караш в толкова дълбок и пръхкав сняг.
Остров Хокайдо в Северна Япония е известен с интензивните снеговалежи, които достигат до над 20 метра за една зима (за сравнение в България те достигат едва 3 метра). Това най-вече се дължи на нейното разположение, тъй като северните студени върхове минавайки през Японско море се затоплят, изпълват се с влажност и стигайки до планинските релефи на остров Хокайдо започват да бълват купища снежинки.
Така лека полека ден след ден се оформят най-красивите зимни пейзажи на заснежени вулкани, просторни гори с брезички и дори бамбукови снопове настърчащи тук таме изпод снега.
Е след дълги години събиране на кураж, достатъчно увереност и умения, и финанси дойде правилната зима. Зимата на 2024. Заедно с приятели ентусиасти групата набъбна на 7 човека. За каране извън обработени терени е важно групата да е по-малка, за да може да се движи по-компактно и безопасно. Но ние имахме и още едно предимство, гид които вече няколко сезона е проучвал терените и знае приказни терени за красиви линии на спускане.
Част 1
Багаж
Грабнахме багажа, което хич не беше лесна работа. Имахме много екипировка и разбира се достатъчно дрехи за студена зима. Температурите в Хокайдо се въртят около -10 градуса и трябва да сме добре екипирани. За това за подобни трипове винаги разчитам на мерино вълната. Ако мога от глава до пети ще се облека с вълнени изделия 🙂
Тук е и момента да благодаря на Пирин Хил, които решиха да подкрепят нашето начинание и подариха ски чорапи на всеки от групата. Страхотен подарък, който влезе в употреба и ни държеше топли крачетата :). Имат 2 модела за ски: по-дебели оранжеви на цвят (аз лично предпочитам тях, защото винаги ми е хладно на крайниците) и тъмно сини с нормална дебелина.
Направи ми впечатление, че ластикът им се държи отлично и не се свлича в обувката. Допълнително много бързо съхнат ако се намокрят или изперат. Заради ограничения ба
гаж се наложи да се заперем на два пъти, сутрин чорапите вече бяха сухи и готови за нови зимни емоции.
Часовете в самолета бързо бързо се изнизаха в нетърпение за началото на това приключение. За повечето това беше първо посещение в Япония и аз нямах търпение да видя реакциите и коментарите на момчетата, когато се сблъскат с тази толкова различна култура.
Част 2
Климатизация
Изкарахме 3 дни в Токио за климатизация преди да започнем съществената ски част. Разликата с България в 7 часа и имахме нужда от няколко дни, за да възстановим цикъла на спане. Минахме през най-натоварената пешеходна пътека в света, хапнахме суши и ранен, посетихме най-стария храм в Япония и рибния пазар пълен с пресни и доста странни морски дарове.
Докато се усетим вече бяхме в самолета за остров Хокайдо. Нямахме търпение за зимните емоции и някак Токио бързо остана на заден план. Остров Хокайдо е на около 1000 км на север от Токио и обстановката рязко се промени. Снегът властваше тук. Всичко беше бяло и красиво, но това изобщо не пречеше на живота да върви. Пътищата са изчистени достатъчно, тротоарите също, хората са навън и си действат по задачи.
Кацнахме в Сапоро и нашето вярно бусче се придвижихме към Кучан. Това щеше да бъде нашия дом за следващите 10 дни. градче близо до планината вулкан Йотей и само на 20км от Японско море.
Къщата на Ким-сан беше прекрасна. Толкова топла, семпла и уютно обзаведена. Още от вратата се почувствахме добре дошли и ни се прииска веднага да седнем до камината и да си говорим сладко сладко, което се оказа и любимата ни част след ските всеки ден.
Е, утре щеше да бъде този голям ден. Денят, който сме чакали години, готвили сме се след толкова много спускания извън пистите по нашите ширини. Нямахме търпение и набързо разпитахме нашия водач какво се очаква като условия и какъв ще е планът.
Част 3
Снежни Дни
Навън не спираше да вали. Бях чел, че тук започне ли да вали никога не знаеш кога ще спре и колко всъщност ще е силен снеговалежа. Така и стана. Следващите 4 дни не спря да вали и всеки ден улиците, къщите и дворовете се запълваха отново.
Да вали всеки ден по 20-30-40 см си е направо феномен. Кръстихме го #снегопокалипс ако изобщо може да се измисли подобна дума. На английски би звучало #Snowpocalypse.
Сутринта бяхме готови като по сигнал. Екипи, ски, обувки, сонди, лопати, и раници. Товарим се на буса докато продължава да вали и запрашваме към Русуцу. Това се оказа и един от най-приятните курорти за нашия престои.
Започва се.
Направихме 2 бързи спускания из горите, за да опознаем качеството на снега, да позагреем и да усетим новото оборудване. Започваме да разбираме защо Японският сняг е толкова специален. Лек, дълбок и обилно поръсен между брезичките. Но се оказва, че и тук доста хора карат извън пистите и много бързо всички ключови и лесно-достъпни терени се разравят. Нашия гид Дани обаче има добро предложение и ни извежда извън рамките на курорта. Следват 3 от най-красивите спускания в живота ми. Прекрасни условия, добра видимост, приятно разстояние между дърветата и най-вече достатъчно сняг за всички за да може все сам да нарисува своята линия.
Спускането е кратко, но пък с уникална гледка към езерото Тойа и Японско море.
Правим това спускане 3 пъти благодарение на коланите, с които успяваме да маневрираме пъргаво в дълбокия сняг.
Уморени след първия сблъсък с пухкавия сняг решаваме да се отдадем на още една уникална японска традиция – онсен банята. Това е и една от любимите ми традиции. Топли минерални басейни изнесени навън в зимната приказка. Водата е 40 градуса и е идеална за разпускане след дългия ден в планината.
Част 4
Да си заслужиш завоите
Следващите дни изживяването се засилва като успяваме да направим епично спускане от вулкана Йотей.
Изкачване и спускане от Над 1000 метра денивелация дават възможност за едни от най-красивите завои по вулканичния склон. Може би това е и любимият ми ден. Жалко, че едната ска ми се откачи и продължи неконтролируемо да се спуска надолу. Докато се изтупам от снега и ориентиран чувам по станцията, че ската е “профучала” надолу по склона и ще трябва да продължа на 1 ска, за да я взема. Не можах да повярвам колко по надолу я открихме. Може би около 1км надолу по вулкана. Невероятно. Добре, че все пак я намерихме и продължихме красивото спускане.
За награда седнахме в едно автентично крайпътно ресторантче с вкусен удонг или рамен допълнен с темпура.
Уникално изживяване. Докато навън започва отново да вали, ние се наслаждаваме на прекрасна гледка към вулкана и традиционни японски гозби.
Успяхме да посетим и Нисеко Юнайтед заедно с неговите 4 ски района. Спускането от върха Анапури беше още едно невероятно изживяване. В началото започва в по-алпийски стил с отворени склонове, но бързо бързо бамбука започва да взима превес и навлизаме в горския терен. Всъщност тук в Хокайдо планините са доста ниски с върхове около 1000-1500 метра, но пък има в пъти повече сняг и възможност за каране в горски терени. Още една специфика, която ни кара да дойдем в Япония за ски.
Част 5
Дълбoкo
Последните два дни настъпи истински снегопокалипс. Очаквахме да вали, но всички пощуряхме когато се събудихме с нови 40 см свеж и изпръхнал от студа сняг. Сякаш всеки ден “матрицата се рестартира” и чертането по склоновете започваше отначало. Това бяха и най-дълбоките дни, в които японската пудра беше от най-качествената, лека и шампанизирана.
Всички се поздравявахме за изживяването, красотата и лекотата на този тип каране. Определено най-добрият сняг и условия, които сме изпитвали.
А пък местните казват, че това дори е слаба зима и вали по-малко и е по-топло. Представяте ли си какво ще е в идеалните условия за Японските стандарти?
Като цяло направихме 8 дни каране в пудра, извънпистови, девствени и необработени терените. Успяхме да усетим и изживеем всички аспекти на японския сняг и многото му форми, но най-вече на дълбокия и пухкав сняг.
Групата е изключително доволна от преживяното и вече мислим за следващото екзотично ски пътуване.
Накрая можем с ръка сърцето да кажем, че сме опитали от всички задължителни културни акценти в Япония, завършихме с караоке бар. За капак последната вечер успяхме да посетим и караоке бар. Това изживяването го препоръчвам на всеки. Японците се впускат с такава страст в пеенето. Явно разпускат много успешно след работния ден и се р
аздават на максимум. Някой от тях са и доста успешно е пеенето. Е, ние също се раздадохме и направихме 2-3 епични изпълнения, завладяхме публиката и бързо бързо се сприятелихме с някой по-развеселени японци. Определено е нещо, което трябва да изживеете и задължително да изпеете поне 1 песен.
Разбира се навън продължаваше да вали и на изпроводяк паднаха още 20-30 сантиметра. Уникално място. Както Светльо много добре се изрази, сякаш си вътре в една от тези снежни топки, които като обърнеш или раздрусаш силно започва да вали обилно сняг. Жалко, че вече идваше време да тръгнем на запад към дома. Но тайничко всички си припявахме “оставаме оставаме” и си обещавахме, че отново ще посетим това специално снежно място.
Коментари