И Гърците си имат хоро. Спираме на гръцка бензиностанция и какво да видим, събрали са се един автобус хора и си играят хоро. 5:30 сутринта на път за Гърция. Времето изглежда обещаващо в нашата посока. Гледката от ресторанта на къмпинга.
Великденска главоблъсканица Голямо чудене, голямо маене, какво да правим по време на Великденските празници. Още от март месец заваляха оферти, дали да не се ходи в Гърция на Метеора, дали пък да не отскочим до Черно море, малко да избягаме от градската среда или просто да се насладим на празниците със семейството. Геновева изскочи с офертата за Гърция, ама се оказва, че била за след празниците, защото по това време ще е лудница на Метеора, имайки предвид големия църковен празник и съвпадането на католически и православен Великден. Абе, изобщо няма да може да се насладим на спокойни катерачни дни. Къмпингът ще е пълен, навсякъде ще има туристи, таверните ще са фраш, а магазините може би няма да работят. А ние си ги знаем гърците - те когато трябва не работят, пък камо ли по празниците. За морето нямаше много ентусиасти. Кроях надежди със старите другари да посетим севера на разузнавателна мисия, но и това не стана поради засечка с работата. Разбира се, Алекс беше надъхан да катери, независимо къде и какво. Старият гарван беше изгладнял от дългата зима и тази година всяка плячка е за него. Няма как - ще се катери. И то на едро! Дълги маршрути на Враца, българският Йосемити парк. Нещо не съм в добра форма, имайки предвид, че миналата година съм катерил 2 пъти за 365 дни. Започнах добре, с няколко дни на скали през 2017, но главата ми не е на място си и се обръщам за помощ, като се обаждам на приятел - Косьо. Наскоро успял да се освободи от хватката на кръвожаден змей, които му изяжда свободното време, той заявява смело, че ще участва. Да, ама се оказва, че и той е извън форма и явно и двамата ще се борим със страховете и тесните еспадрили. Ясно е, че ще направим
Великденска главоблъсканица Голямо чудене, голямо маене, какво да правим по време на Великденските празници. Още от март месец заваляха оферти, дали да не се ходи в Гърция на Метеора, дали пък да не отскочим до Черно море, малко да
Северно ребро - Резньове, Витоша, България /16.02.2017/ Ясно утро. Слънцето полазва бавно целия квартал и усещам как хората започват да жужат. Денят започва с трафик по Околовръстен път. Обичайните мисли нахлуват в главата ми - “Как може толкова ограничено да е направен този участък, уж скоро го ремонтираха, пък вече е амортизиран." От къде се взеха всички тези коли, всеки изскача от някъде и бърза за работата, която най-вероятно ненавижда. Изнервен, недоспал, раздразнен и сърдит. По модерно му казано - хейтър :) Успявам да се добера с малко закъснение на срещата. Свръзката е тройна: Сашко, Евлоги “Рамбо" и Алекс “Чичака”. Товарим прилежно подредената и цветна екипировка. Направо да ти е жал да я ползваш. Не знам дали при вас е така, но на мен ми е много гот да си я подреждам на точно определени места, да си я поддържам и разбира се да си купувам още малко от това, да сменя онова и т.н. Докато се усетим, вече сме на Алеко и нарамваме раниците към писта Лале 1. В момента, в който стъпваме на пистата - гордостта на София, единствената работеща писта на Витоша, която горе долу става, сравнявайки я с останалите в България, а ако трябва да сравним с да кажем Алпите…нещата стават трагични. Имаме страхотни дадености и не ги използваме разумно! Не ми се говори за това сега.. Та започваме да се изкачваме по пистата към Лале 2 и от там към Резньове. Правя 2-3 крачки на утъпкания сняг и решавам да се обърна. В този момент, просто губя всякакви мисли и цялото ми съзнание се наслаждава на гледката към София и отвъд нея. Видимостта е учудващо добра. Вижда се съвсем ясно Стара Планина. София, както никога е горе-долу добре - не е потънала в смог и мръсотия. Даже се виждат множество отражения от високите бизнес сгради, че дори
Северно ребро – Резньове, Витоша, България /16.02.2017/ Ясно утро. Слънцето полазва бавно целия квартал и усещам как хората започват да жужат. Денят започва с трафик по Околовръстен път. Обичайните мисли нахлуват в главата ми – “Как може толкова ограничено да е
