ПАЛАУ – АЗИАТСКИЯ ХАВАЙ

Една кратка водолазна история

ПАЛАУ - АЗИАТСКИЯ ХАВАЙ

Предистория – 1

Нашата страст към дайвинга ни отведе в Палау. Дори не знаехме, че съществува такова място, а пък камо ли, че е самoстоятелна държава с индивидуална култура. Палау е мнооооого далеч от България.

Намира се в Тихия океан на изток от Филипините и на север от Индонезия – морска територия наречена Океания. Флагът на Палау За първи път разбрахме за съществуването на тази островна държава покрай изследователските истории на Жак-Ив Кусто, който твърди, че това е едно от любимите му места за гмуркане и следователно една от най-добрите дестинации за подводни дейности. Бяхме впечатлени и в нас се роди желание да посетим това място. Вече бяхме ходили на няколко места, които Жак Иф Кусто описва като зашеметяващи (Остров Кокос в Коста Рика и Суданското червеното море) и знаехме, че щом той им дава такава оценка, значи ще останем доволни.

След дълго проучване успяхме да организираме експедиция за края на 2020 година, но за жалост тя бе обречена на провал още в самото начало, тъй като в края на 2019 година светът започна да се затваря. Поставих ме този план в “приключенската си библиотека” в чакане на по-добри времена като бяхме сигурни, че ще му дойде времето. Междувременно докато траеше пандемията разбирахме от други познати водолази или че вече са били там, или че и те мечтаят за този подводен рай, а някои дори са го посещавали преди цял един живот (преди 15 години) и от тогава до сега са били по 3-4 пъти. Това страшно много ни впечатли и някак си усили желанието ни да разберем какво толкова се случва там.

Е, след година-две ограниченията по света започнаха да падат и възобновихме експедицията, но с малки промени. В първоначалния план групата трябваше да е позиционирана на сушата, а по късно се оказа, че най-добрия начин да изживееш Палау е на вода.

Събрахме се група мераклии и след много месеци търпение най-накрая имахме самолетни билети за декември 2022 година и можеше да се отправим към азиатския Хавай, както го кръстихме по късно.

Багаж

2

Стягането на багажа за подобни дайвинг сафарита е доста лесно. Разбира се, на първо място е водолазната екипировка, защото тя е и най-използвания инструмент в  инвентара. Имайки предвид тропическия характер на Палау, мяташ няколко чифта къси гащи и бански, тениски и слънчеви очила и си почти готов. Почти през цялото време “шляпаш” бос по палубата, така че обувки и чорапи са сведени до 1-2 чифта, а останалото са разни лични аксесоари от типа на четка за зъби, някаква техника за снимане, една книга и най-вече добро настроение.

Пътуването до там се оказа доста дълго. Цялостно прекарахме над 30 часа в път, като сменихме 3 полета, най-дългият от които до Манила с времетраене 12 часа. Тук разбрахме и за магическите компресиращи чорапи. Няколко човека от групата имаха такива и бяхме много впечатлени, че вършат страхотна работа за дълги полети. Реално идеята е да стягат силно краката, за да не се подуват и кръвта да може да циркулира свободно. Така, няма толкова умора след дългото седене на едно място. Е де да имахме и аз един такъв чифт от нашите приятели Пирин Хил.

История

3

Историята на Палау започва от микронезийските народи. Първите постоянни обитатели на островите са били меланезийци, които пристигнали около 3 000 години пр.н.е.

Нещо изключително интересно за тези народи е тяхната валута. Това са камъни, известни като „рей“ или „моней“ в палауски, и са традиционна форма на валута в Палау. Това са големи и тежки камъни, издълбани от известни местни скали, които се използват за обмен и съхранение на богатство.

Въпреки, че камъните рей все още се считат за ценни и запазени като част от културното наследство на Палау, те не са официална валута на страната. Сега в Палау се използват палауският долар (PW$) и американският долар (USD) като основни средства за плащане и обмен на пари.

След това около 16-ти век испанците и техните изумителни мореплаватели успяват да достигнат до островите и за първи път им дават името „Палау“ в чест на Испания. През 19-ти век, Германия започнала да установява колонии в региона и превзема Палау през 1899 г.

През Втората световна война Палау става сцена на ожесточени битки между САЩ и Япония. Може би това е най-близкия до нас момент в историята. Има  страшно много информация за битката при остров Пелелиу. (Ето едно кратко клипче за по – любознателните

След войната, Палау остава под покровителството на САЩ. През 1981 г., Палау придобива пълна вътрешна автономия от САЩ, а през 1994 г. Става независима държава. Днес Палау е демократична република и член на ООН. Това са историческите фактологии, но определено до ден днешен се усеща най-много американско и японско присъствие. Почти всички коли там са японски. Почти всички продукти, които идват като внос са с контейнери от САЩ. Ресторантите, ястията, живота че дори и самите хора наподобяват Хавай. Не случайно в нашата глава си го запомнихме като Азиатския Хавай.

Дайвинга

4

Но нека се концентрираме на най- основното занимание дайвинга. Меко казано е впечатляващ. Като започнем от най малките животинки като риба “мандарин”, нудита и скални попчета.

Кораловите градини бяха много богати и развити. Тук видяхме и най-големият корал, който сме срещали. Обхваща целия склон и ако не ни бяха казали щяхме да помислим, че това са много корали един до друг. Може би корала беше около 30 квадрата. Огромна площ, която трудно се побира на една снимка.

Още първите дни посетихме и няколко потънали кораба. Мястото има много богата история на морски битки и близката световна история и ако човек иска може да посвети едно цяло пътуване само в изследване останки под и над водата. За жалост много от тях са доста на дълбоко, а това изисква много по-специфични тренировки, водолазно оборудване и организация.

Но най-впечатлящ беше живота в открити води и всички видове “пелагичните” риби. То не бяха акули и то едни от най “ценните” за водолаза (бичи, тигрови и китови) . Синият ъгъл (Blue corner) и Пелелиу (Peleliu corner) са изключителни места за срещи с ловуващи акули. Имахме и среща с манти на едно от най емблематичните места – Немският канал (German Channel). Може би най-грациозните животни в океана. Изключително приятелско настроеният “Наполеон” – доста голям екземпляр, който нямаше търпение да ни види и да се примоли за някое лакомство. Местните гидове го бяха научили, че под някои от камъните и коралите има плячка и обръщайки подходящи камъни по дъното той се спускаше стремглаво, за да обследва всеки камък.

За десерт ще ви разкажем за един от най ценните феномени на Палау. Всеки месец няколко дни след пълнолуние се наблюдава хвърлянето на хайвера на червения снапър. Всеки месец. Бяхме много  впечатлени и много искахме да го преживеем.

Специално бяхме запазили точно тази седмица за нашето водолазно сафари. Е, след доста “мрънкане” от наша страна на капитана и гидовете подбрахме най-подходящия ден според прилива и според Луната, за да сме сигурни, че ще хванем поне част от този природен феномен. Никой не знае защо точно там са избрали да хвърлят хайвера си тези риби, но от както са разбрали местните, това се случва всеки месец на едно и също място.

Чувството е главозамайващо дори бихме казали , че на моменти е нереално. Сякаш гледаш научно документален филм и това  сe случва пред очите ти. Преставате си хиляди риби, десетки хиляди риби, които се надпреварват една с друга опитвайте се да достигнат хайвера на женската. Към тях са се присламчили и хищници, които се хранят с този хайвер и се блъскат и “ръгат” само и само, за да докопат деликатеса. А от време на време кръжащи акули се “стрелкат” към пасажа в опит да закусят с това високо протеиново блюдо. На моменти всичко се случва толкова бързо, че се  чудиш на къде да гледаш.

Рибите се точат в един непрестанен поток ту на ляво ту надясно, нагоре и на долу. А ние в желанието си да видим  това  представление дишаме в несвяст и бързо, бързо изсмукваме въздуха. За водолазите измежду читателите, този дайв не е от най-лесните, защото се случва на един коралов ръб и почти винаги има течение, срещу което човек трябва да се бори, за да не бъде изплют от синьото и да пропусне първите редове на шоуто.

Дълбочината също не е за подценяване ( 20+ метра), бързо може да се натрупа дънно време и да се влезе в деко. С други думи е подходящо за напреднали водолази, за да може напълно да изживеят тази емоция.

Палау крие и много други тайни. На всяко новолуние пък се състои подобен ритуал, но на друг наш любим вид риби “цицинестия папагал”. Те са много по бързи и големи. Нещо като малки подводни бикове, които се сблъскват периодично и издават мощни кухи звуци. А според месните гидове, най-впечатляващо е хвърлянето на хайвера на “Blue Lined Sea Bream”, което се случва и най-рядко. Само веднъж годишно. Март – април, но никога не може да се каже с точност.

Ако човек иска да го преживее може да му се наложи да постои няколко седмици. Всички тези изключителни подводни събития и истории ни накараха да мечтаем за ново посещение на подводния рай Палау. Още докато бяхме там си говорихме, че пак трябва да дойдем и че мястото има много какво да предложи. Апетитът идва с яденето. Кратко след като се прибрахме в България не се сдържахме и побързахме да обсъдим с местните гидове кога би била и най-подходящата дата за ново посещение. Смятахме приливи и отливи, гледахме лунни календари и исторически срещи с вида “Blue Lined Sea Bream” и се спряхме на 10 март 2024 година. Тръпнем в очакване да споделим тази емоция и нова експедиция с още мераклии. Сигурни сме, че те ще бъде също толкова впечатлени, а се надяваме и  природата да ни запознае с още един от своите феномени.

Птичи поглед

5

Като споменахме  феномени, няма как да подминем и гледката от въздух в Палау. Всички пътнически полети са нощни. Това се дължи най-вече на военните бази в близост или поне така ни обясниха, но ние имаме и още едно обяснение. Или, че иначе нямаше да върви бизнеса с панорамни полети над архипелага. Това беше и най-красивият полет в нашия живот. Това са скални образувания, покрити с наситено зелени джунгли, изникващи от водата като гъби с чудати форми.

Причудливи островчета, които сякаш висяха над водата. Изключително живописно и извънземно красиво. Споделяме малко снимки, защото речника не ни е толкова богат, за да опишем в детайли този пейзаж. Полетът си заслужава всеки долар и е задължителна атракция.

Ааа има още едно място, което много си заслужава потенето и това е водопада Ngardmau. Не толкова познат като Виктория или Ниагара, но не по-малко впечатляващ, тъй като позволява да се изкъпеш, да минеш под него и да се освежиш след разходката в джунглата.

Аватар

6

След като вече бяхме посетили това диво и райско място се озовахме на кино на блокбъстъра Аватар 2. Случайно седнахме до друг запален водолаз и наш общ приятел – DJ Дончо. Той гледаше филма за пореден път и сподели впечатляващата информация, че режисьорът  Джеймс Камерън

бе посещавал Палау многократно, като търси вдъхновение за своя пореден филмов шедьовър, като олицетворение на подводния живот и неговото богатство.

Какво съвпадение само. Но определено не е случайно. Смело можем да заявим, че това е мястото с най-многобройно количество като брой риби и разнообразие от даден вид, който сме посещавали.