Най-добрият начин да се презаредиш за следващата седмица
(Част 1 – 11.02.17)
Първият зимен сърф трип за тази година. Като цяло може и да е последният, зимните трипове не са толкова чести или по скоро ние не ходим много по зимни прогнози заради условията и по ниския ентусиазъм. В тази връзка водата в Черно Море e мразовита и решаваме да видим как ще се развие прогнозата в Гърция до Аспровалта. Мястото е близо, вече сме го изграли няколко пъти. Знаем къде се спи, какво се яде, и къде са най-подходящите сърф метсенца.

Отнема ни 4:30 часа да се доберем до къщата на гръцката ни Мама. Мило семейство, което ни посреща с биричка и халва. Настаняват ни в халадилник. Явно и тук, както по Черно Море, зимата всичко се барикадира и става като във филм със зомбита. Хапваме бавно и спокойно в единствената отворена таверна. Супер приятни гръцки гозби. Свежи маслини, белен патладжан с подправки, и редовните гръцка и млечна салата. Рибките също за задължителни. Изобщо, голямо угощение и едвам ставаме от масата. Добре, че имаме цяла вечер да смелим храната.

7 часа сутринта. Тодор не издържа! Сякаш цяла вечер е стоял над часовника и търпеливо е чакал да удари часът за сърф. Като нетърпеливо малко дете, което е купило от топлия нов хляб и не може или не иска да чака до вкъщи, за да отхапе от крайчето.
В момента, в който чува звънеца той скача като войник и се провиква „Тук има ли сърфисти?“, с едно око аз му отговарям „Има само креватни сърфисти“.Няколко минути по късно, всеки извършил своята сутришна процедура се товарим на колата и тръгваме в търсене на вълни.
Времето е спокойно. Хладно. +4 градуса, с тих ветрец и страхотен изгрев. От месеци не бях виждал изгрева над водата. Липсваше ми.

Отиваме директно на Дървото, популярен сърф спот в района. Там изглежда лежерно, даже прекалено малко, за да влезем. Вълните са подредени, но с доста малък период и без сила. Сетовете стават, но за по-големи дъски. Кол-центърът работи с пълна сила и се докладват условията от 2-3 позиции в района. Получаваме важна информация от Алексис. Спрямо условията има подходящ спот за каране на плажа Олимпиада. Чакаме Алексис, които идва от Солун и отиваме да проверим. На двадесетина километра по Атонския ръкав. Вятърът вече е поутихнал и са се събрали няколко сърфистки коли със смелчаги във водата. Температурата е 13 градуса на водата и 6 на въздуха. Наистина трябва да превъзмогнеш, някой удобства на дома, за да си тук и да можеш да се насладиш на обстановката.
Морето ни приветства с вълни до кръста, вървящи в разнообразни посоки, но преобладаващо в дясно. Периодът е малък и стените са къси. Общо взето, за да покараш трябва доста да се раздадеш. Нещо като малкия брат на типичен Силистар, по Южното Черноморие.

Въпреки това, ентусиазма е на лице и всички сме готови да влезем и да опитаме, какво ще ни предложи морето. Тодор Бояджиев подготвя новата си дъска. Розова, с розов лийш, с розово въженце за лийша, с розова вакса. Няма как да го пропуснеш във водата! Всички му се кефим.
Момчетата са готови Боби, аверчето на Боби и Тошко. Аз и Павел Кристов чилваме още малко, че до преди 20 мин. бяхме във водата.
Гледката е страхотна. Шума на разбиващите се вълни, приятните викове на успешно хваната вълна, усмивките по зачервените от студената вода лица, топлите лъчи на слънцето и прелитащите гларуси. Чувства, които никога няма да изпитаме ако стоим вкъщи на дивана и гледаме обичайните канали, та дори и те да са Дискавъри. Трябва да си там, да усетиш елементите и почувстваш зова на природата. Дори и да не можеш да караш сърф. Самото присъствие те зарежда и дава нов порив за живот.!!!

Идва моментът, да решим дали оставаме и утре. След кратък анализ на прогнозата решаваме да се отдадем на топлия минерален извор в района и после към планината. Май там ще е по забавно, имайки предвид слабите вълни и силният вятър.
Неделя ще е ден за ски. (в част 2 – 12.02.2017)
Коментари