Ако сте сериозен водолаз, значи най-вероятно сте инвестирали значителни средства в екипировката за гмуркане. И, разбира се, вие искате да се погрижите за това оборудване, нали? Правилната поддръжка значително ще удължи живота на вашата екипировка, но също така е една от най-добрите застрахователни полици за безопасност при гмуркане. Редовната поддръжка изисква визуално да инспектирате, да почиствате и правилно да боравите с всички части от вашата екипировка, като използвате конкретни стъпки както за грижите преди, така и след употреба. Така че, преди следващото ви гмуркане да сте сигурни, че вашият регулатор работи безотказно. Преди гмуркане 1.Огледайте всички силиконови ленти, за да търсите фини пукнатини. Особено често се срещат при каишките на плавниците за боти и са ясни признаци за предстоящ скъсване. Ако откриете следи от нраняване или скъсване е препоръчително да смените лентата/ремъка. 2. След това разгледайте силикона на маската, гъвкавата част на шнорхела и мундщука за всякакви "сълзи". Най-често срещаната зона на повреда на маската е уплътнението около бузите и носа. Това най-често се случва при неправилно съхранение (подгънат силикон) или тежката употреба, което от своя страна води до течове. 3.Най-накрая проверете всички катарами, които могат да се счупят или да се запушат с остатъци, които могат да повлияят на функционирането им. След гмуркане За да избегнете появата на плесен, изплакнете маската, плавниците и шнорхела с топла, прясна вода и ги оставете да изсъхнат напълно, преди да ги опаковате. И опаковайте тези предмети свободно, така че плавниците да не се прегъват или пречупват, и не изкривява силикона на маската. Оставянето на тези предмети в странно положение за дълъг период от време, ще ги накара да приемат неестествена форма и наруши тяхната ефективност. Преди гмуркане Добра идея е да свържете регулатора си с бутилка, когато подготвяте оборудването си за гмуркане. Направете няколко вдишвания от регулатора, и няколко вдишвания от октопода и проверете манометъра
Ако сте сериозен водолаз, значи най-вероятно сте инвестирали значителни средства в екипировката за гмуркане. И, разбира се, вие искате да се погрижите за това оборудване, нали? Правилната поддръжка значително ще удължи живота на вашата екипировка, но също така е една
Северно ребро - Резньове, Витоша, България /16.02.2017/ Ясно утро. Слънцето полазва бавно целия квартал и усещам как хората започват да жужат. Денят започва с трафик по Околовръстен път. Обичайните мисли нахлуват в главата ми - “Как може толкова ограничено да е направен този участък, уж скоро го ремонтираха, пък вече е амортизиран." От къде се взеха всички тези коли, всеки изскача от някъде и бърза за работата, която най-вероятно ненавижда. Изнервен, недоспал, раздразнен и сърдит. По модерно му казано - хейтър :) Успявам да се добера с малко закъснение на срещата. Свръзката е тройна: Сашко, Евлоги “Рамбо" и Алекс “Чичака”. Товарим прилежно подредената и цветна екипировка. Направо да ти е жал да я ползваш. Не знам дали при вас е така, но на мен ми е много гот да си я подреждам на точно определени места, да си я поддържам и разбира се да си купувам още малко от това, да сменя онова и т.н. Докато се усетим, вече сме на Алеко и нарамваме раниците към писта Лале 1. В момента, в който стъпваме на пистата - гордостта на София, единствената работеща писта на Витоша, която горе долу става, сравнявайки я с останалите в България, а ако трябва да сравним с да кажем Алпите…нещата стават трагични. Имаме страхотни дадености и не ги използваме разумно! Не ми се говори за това сега.. Та започваме да се изкачваме по пистата към Лале 2 и от там към Резньове. Правя 2-3 крачки на утъпкания сняг и решавам да се обърна. В този момент, просто губя всякакви мисли и цялото ми съзнание се наслаждава на гледката към София и отвъд нея. Видимостта е учудващо добра. Вижда се съвсем ясно Стара Планина. София, както никога е горе-долу добре - не е потънала в смог и мръсотия. Даже се виждат множество отражения от високите бизнес сгради, че дори
Северно ребро – Резньове, Витоша, България /16.02.2017/ Ясно утро. Слънцето полазва бавно целия квартал и усещам как хората започват да жужат. Денят започва с трафик по Околовръстен път. Обичайните мисли нахлуват в главата ми – “Как може толкова ограничено да е
