/22.04.2017/ Гледка към София. Градът е потънал в ниска облачност или смог? Вие как мислите? След повече от месец топло време. Хората започнаха да се подготвят за лятото. Виждат се смелчаги с къс ръкав и къси гащи. Самият аз мислех да прибирам всичко зимно на тъмно в килера и да започвам по сериозно да влизам във форма за пролетно-летния катерачен сезон. И изведнъж цяла седмицата студ и дъжд. Онзи ден чак и сняг си захвърча в София и като се събудих на колата имаше едни 2-3 сантиметра. Никой не очакваше зимата да се завърне Е да ама цяла седмица времето е доста динамично и все не може да уцелим стабилно време. Или има силен вятър, или гъста облачност и ниска видимост. А да тръгнем днес, а да тръгнем утре и все нещо не ни се харесва. Кифленско звучи, но не мисля, че някой иска да го блъска силен и студен вятър или да не може да види нищо на 2 метра разстояние. Просто няма да се накефиш на планината и на атмосферата. Fresh snow Touring - Vitosha - GOLIVE Е да ама днес 22.04.2017 уцелихме. И не само, че уцелихме добро време, но и един ангажимент пропадна, та нямаше как да пропуснем новия сняг и прозореца в атмосферните условия. Звъни ми вчера вечерта Алекс и се оказва, че и той е навит. Ако трябва да съм честен, не вярвах, че ще се включи, защото последните няколко дни направо си беше болен. Но снега...снега след ден два ще се е разтопил, така че няма какво да се моткаме и боледуваме ставаме рано и тръгваме към планината. Обадих се на Никола, и се оказва, че той е формирал цяла чета за събота сутрин. Планът прост. Среща на Драгалевци. Екипиране на Алеко и от там до горна станция на Лале 2, където пускаме Булеварда.
/22.04.2017/ Гледка към София. Градът е потънал в ниска облачност или смог? Вие как мислите? След повече от месец топло време. Хората започнаха да се подготвят за лятото. Виждат се смелчаги с къс ръкав и къси гащи. Самият аз мислех
Среща със зимната стихия /07.02.2015/ - един ден без край Денят изпълнен с най-много и разнообразни емоции. До колкото помня, за първи път ми се иска денят просто да свърши. До такава степен бушуват смесени чувства в моята глава, че просто не мога да понеса още и искам да се отпусна и да заспя. В този момент съм преполовил деня, намирам се на над 2000 надморска височина в Пирин. Поставен пред може би най-голямото препятствие, ментално. Намираме се в „Обетованата Земя” между 3ти и 4ти улей на Бъндерица. Само ще се опитам да опиша: връх Вихрен се извисява пред нас. Слънчеви снопове светлина пробиват редките облаци. Огромен склон, доста лавиноопасен. А.Ц. и А.Г ме водят (после ще обясня какво имам предвид). Чисто бял, непокътнат сняг с перфектния наклон. Минават хиляди мисли през главата ми. Дали да тръгна? От къде да мина? Как да заходя? Дали не е по-добре просто да се върна? Следващите 5 минути водят до най-добрите завои в България. Три следи на едно безлюдно планинско ребро. Усмивка на лице. Няма нужда от думи. А само какво се случи преди 2-3 часа?! …. Пускаме за пореден път чашата на Банско. Е, от ново място, така че ние сме първи. А.Г е първи, но колебание води до премятане в снега и малка лавина, от която той излиза без щека с пълна газ в ляво на склона. А.Ц. следва като плавно минава в ляво и дясно за да набележи щеката, но я пропуска. Е, май аз трябва са свърша тази работа. Тръгвам по техните следи, но нещо ме спъва. Дали съм се спекъл заради многото „карачи” и някакви нужда да се докажа, че вече съм в друга категория, дали заради новите ски (старите на Т.Б.)? Нещо не ги усещам добре! Балансът е някак различен и трудно намирам правилния ъгъл. Дали защото
Среща със зимната стихия /07.02.2015/ – един ден без край Денят изпълнен с най-много и разнообразни емоции. До колкото помня, за първи път ми се иска денят просто да свърши. До такава степен бушуват смесени чувства в моята глава, че
