Среща със зимната стихия /07.02.2015/ - един ден без край Денят изпълнен с най-много и разнообразни емоции. До колкото помня, за първи път ми се иска денят просто да свърши. До такава степен бушуват смесени чувства в моята глава, че просто не мога да понеса още и искам да се отпусна и да заспя. В този момент съм преполовил деня, намирам се на над 2000 надморска височина в Пирин. Поставен пред може би най-голямото препятствие, ментално. Намираме се в „Обетованата Земя” между 3ти и 4ти улей на Бъндерица. Само ще се опитам да опиша: връх Вихрен се извисява пред нас. Слънчеви снопове светлина пробиват редките облаци. Огромен склон, доста лавиноопасен. А.Ц. и А.Г ме водят (после ще обясня какво имам предвид). Чисто бял, непокътнат сняг с перфектния наклон. Минават хиляди мисли през главата ми. Дали да тръгна? От къде да мина? Как да заходя? Дали не е по-добре просто да се върна? Следващите 5 минути водят до най-добрите завои в България. Три следи на едно безлюдно планинско ребро. Усмивка на лице. Няма нужда от думи. А само какво се случи преди 2-3 часа?! …. Пускаме за пореден път чашата на Банско. Е, от ново място, така че ние сме първи. А.Г е първи, но колебание води до премятане в снега и малка лавина, от която той излиза без щека с пълна газ в ляво на склона. А.Ц. следва като плавно минава в ляво и дясно за да набележи щеката, но я пропуска. Е, май аз трябва са свърша тази работа. Тръгвам по техните следи, но нещо ме спъва. Дали съм се спекъл заради многото „карачи” и някакви нужда да се докажа, че вече съм в друга категория, дали заради новите ски (старите на Т.Б.)? Нещо не ги усещам добре! Балансът е някак различен и трудно намирам правилния ъгъл. Дали защото
Среща със зимната стихия /07.02.2015/ – един ден без край Денят изпълнен с най-много и разнообразни емоции. До колкото помня, за първи път ми се иска денят просто да свърши. До такава степен бушуват смесени чувства в моята глава, че
