Ако сте сериозен водолаз, значи най-вероятно сте инвестирали значителни средства в екипировката за гмуркане. И, разбира се, вие искате да се погрижите за това оборудване, нали? Правилната поддръжка значително ще удължи живота на вашата екипировка, но също така е една от най-добрите застрахователни полици за безопасност при гмуркане. Редовната поддръжка изисква визуално да инспектирате, да почиствате и правилно да боравите с всички части от вашата екипировка, като използвате конкретни стъпки както за грижите преди, така и след употреба. Така че, преди следващото ви гмуркане да сте сигурни, че вашият регулатор работи безотказно. Преди гмуркане 1.Огледайте всички силиконови ленти, за да търсите фини пукнатини. Особено често се срещат при каишките на плавниците за боти и са ясни признаци за предстоящ скъсване. Ако откриете следи от нраняване или скъсване е препоръчително да смените лентата/ремъка. 2. След това разгледайте силикона на маската, гъвкавата част на шнорхела и мундщука за всякакви "сълзи". Най-често срещаната зона на повреда на маската е уплътнението около бузите и носа. Това най-често се случва при неправилно съхранение (подгънат силикон) или тежката употреба, което от своя страна води до течове. 3.Най-накрая проверете всички катарами, които могат да се счупят или да се запушат с остатъци, които могат да повлияят на функционирането им. След гмуркане За да избегнете появата на плесен, изплакнете маската, плавниците и шнорхела с топла, прясна вода и ги оставете да изсъхнат напълно, преди да ги опаковате. И опаковайте тези предмети свободно, така че плавниците да не се прегъват или пречупват, и не изкривява силикона на маската. Оставянето на тези предмети в странно положение за дълъг период от време, ще ги накара да приемат неестествена форма и наруши тяхната ефективност. Преди гмуркане Добра идея е да свържете регулатора си с бутилка, когато подготвяте оборудването си за гмуркане. Направете няколко вдишвания от регулатора, и няколко вдишвания от октопода и проверете манометъра
Ако сте сериозен водолаз, значи най-вероятно сте инвестирали значителни средства в екипировката за гмуркане. И, разбира се, вие искате да се погрижите за това оборудване, нали? Правилната поддръжка значително ще удължи живота на вашата екипировка, но също така е една
Прашните улици и истински усмивки Преобладаващото население са мюсюлмани и основния град - столица на провинцията е Матарам. Сърфът за мен не е просто едно самоцелно пътуване в търсене на вълните и карането. Той е нещо много по-сложно, свързано с опознаване на света, самия себе си, вглеждане в собственото си аз и хората по света. Впрочем колкото повече пътувам все повече се убеждавам, че хората далеч не са такива като описанията им давани от повечето американски филми и постоянно заливащата ни идиотска информация по медиите за какви ли не чудовища. За да направи едно такова пътуване на човек му е нужно едно основно нещо и това е желание и приключенски дух. Въпроса не е изцяло финансов и държа да подчертая това. За съжаление все повече хората започват да губят желанието си да се развиват, и приключенското в живота им се все повече се губи от удобството на всекидневието, оправдания и добре установените релси, по които всеки се движи малко или много. Но както някой беше казал: „Всеки сам си решава“, аз просто бих искал да дам една различна гледна точка, която малко хора ще усетят някога, но която отразява живота такъв, какъвто е - изпълнен с цялата си палитра от неща - от хубавите до лошите. Няма как човек да оцени това което има, докато не излезе от зоната си на комфорт и не види от другата страна, докато не види прашните улици на индонезийските села, пазарите им, хората който живеят с една тениска и 30 долара на месец и въпреки цялата си нищета са усмихнати и усмивките им са истински. Всичко това ярко контрастира на болшинството на така наречените „ добре облечените“ хора по софийските заведения и социални места, където строй един натрапчив до не знам къде фалш, и манталитет на обреченост, която никой не осъзнава. Това е друга тема,
Прашните улици и истински усмивки Преобладаващото население са мюсюлмани и основния град – столица на провинцията е Матарам. Сърфът за мен не е просто едно самоцелно пътуване в търсене на вълните и карането. Той е нещо много по-сложно, свързано с
Големият бариерен риф Това е най-голямата коралова система в света. Всъщност е толкова голяма, че е единственият жив организъм, видим от Космоса. Това чудо на природата се състои от над 2900 отделни рифа и 900 острова, простиращи се на повече от 2600 км, като общата им площ е около 344 400 кв. км. Изключително впечатляваща е и възрастта му, която според специалистите е цели 18 милиона години. Местоположението на сафарито – Norman reef, намиращ се на около 80 км от Кернс, Североизточна Австралия. Планът е 12 дайва за 3 дни = гмуркане от сутрин до вечер! Първа среща с океана Срещата беше рано сутринта. Шофьорът на микробуса, който събираше всички участници в приключението беше супер щастлив как всички са навреме този път (явно, че не бе типично), т.е. всичко се нарежда и изглежда прекрасно от самото начало. Не след дълго бяхме строени пред лодката, която предстоеше да ни отведе до нашето убежище за следващите 3 дни. Натоварихме се и започна подготовка за два дайва, които бяха предвидени за „из път“. За първи път се гмуркам в океан. Съзнанието ми беше подготвено за много цветове, дължащо се на хилядите снимки, които бях разглеждала за това място. Водата около брега беше доста сиво-кафява. Тогава си помислих ... това е от онези пресилени описания – цветове, птички и всичко е на върха, но действителността е малко по-различна! Започнахме да навлизаме все по-навътре, а сушата да се отдалечава. Водата започна да става леко синя и надеждата в мен отново се събуди! Всичко посиня. Настъпи часът да се разходя и аз в тези океански красоти. И потапяме! От много отдавна не бях усещала това чувство на свобода и безтегловност (в северното полукълбо зимата беше към своя край)! Обожавам го! Всеки, който във водата се чувства вкъщи знае за какво говоря ? Безкрайно зиморничава, винаги замръзваща –
Големият бариерен риф Това е най-голямата коралова система в света. Всъщност е толкова голяма, че е единственият жив организъм, видим от Космоса. Това чудо на природата се състои от над 2900 отделни рифа и 900 острова, простиращи се на повече
Неочаквана среща с най-големия известен вид риба Вълнение нахлува е съзнанието ми. Още в началото докато дискутирахме на къде да тръгнем с яхтата, дали сафарито да е с профил на юг или на север. Така един от гидовете ни грабна с идеята, че може да видим китова акула. Някой от нас вече бяха имали среща с този огромен вегетарианец, но аз и повечето други приключенци копнеехме за тази среща. Среща, която беше неочаквана и непланувано. На един от ежедневните брифингите гида спомена, че утре ще се гмуркаме много рано, за да може следобед да пропътуваме 4 часа в търсене на китова акула. Явно те държаха връзка с други сафари яхти от където се информират кой какво е видя измежду стотиците атоли. И така ловът започна. Казвам лов, защото с приближаването на уреченото място, започваха да се появяват многоженство малки и големи яхти на хоризонта. Настана еуфория. Усеща се напрежение във въздиха. Аз държах пряка комуникация с гида за това какво се случва. Къде е най добре да стоим. Как да помогнем. Тичах от палуба на палуба да информирам другите и да гледам за големия вегетарианец. На лов Изведнъж се чу ентусиазирах глас по радиостанцията и гида скочи. Видяхме я. Приготвяйте се на кърмата всеки да си вземе маска и плавници. След малко ще се срещнете с китовата акула. Започната трескаво тичане. Всеки търси нещо и гледа наляво и назад. Аз и Ники бяхме готови първи и се настанихме на кърмата в очакване на новото ни запознанство. Обули плавниците и наплюнчили маските. Лодката се движи бързо. По всичко личи, ме акулата се движи и явно сe гмурка в дълбините и после се появява изненадващо. Но никой не може да предвиди къде ще е следващото място, където ще изскочи близо до повърхността. Затова високи лодки маневрист бързо и в момента в които някой
Неочаквана среща с най-големия известен вид риба Вълнение нахлува е съзнанието ми. Още в началото докато дискутирахме на къде да тръгнем с яхтата, дали сафарито да е с профил на юг или на север. Така един от гидовете ни грабна
