Неочаквана среща с най-големия известен вид риба
Вълнение нахлува е съзнанието ми. Още в началото докато дискутирахме на къде да тръгнем с яхтата, дали сафарито да е с профил на юг или на север. Така един от гидовете ни грабна с идеята, че може да видим китова акула. Някой от нас вече бяха имали среща с този огромен вегетарианец, но аз и повечето други приключенци копнеехме за тази среща. Среща, която беше неочаквана и непланувано.
На един от ежедневните брифингите гида спомена, че утре ще се гмуркаме много рано, за да може следобед да пропътуваме 4 часа в търсене на китова акула. Явно те държаха връзка с други сафари яхти от където се информират кой какво е видя измежду стотиците атоли. И така ловът започна. Казвам лов, защото с приближаването на уреченото място, започваха да се появяват многоженство малки и големи яхти на хоризонта. Настана еуфория. Усеща се напрежение във въздиха. Аз държах пряка комуникация с гида за това какво се случва. Къде е най добре да стоим. Как да помогнем. Тичах от палуба на палуба да информирам другите и да гледам за големия вегетарианец.
На лов
Изведнъж се чу ентусиазирах глас по радиостанцията и гида скочи. Видяхме я. Приготвяйте се на кърмата всеки да си вземе маска и плавници. След малко ще се срещнете с китовата акула. Започната трескаво тичане. Всеки търси нещо и гледа наляво и назад. Аз и Ники бяхме готови първи и се настанихме на кърмата в очакване на новото ни запознанство. Обули плавниците и наплюнчили маските.
Лодката се движи бързо. По всичко личи, ме акулата се движи и явно сe гмурка в дълбините и после се появява изненадващо. Но никой не може да предвиди къде ще е следващото място, където ще изскочи близо до повърхността. Затова високи лодки маневрист бързо и в момента в които някой локализира гиганта всички се втурват натам като в анимационно филмче. И така сигурно 30 минути обикаляме. Някой вече се раз екипираха. Ние с Ники си поседнахме и разсъждавахме какво ли е да видиш толкова голямо животно под водата. Как ли ще реагира то. А ние?
-Готови ли сте? Провикна се капитана.
-Всички на долната палуба и в готовност на рампата отзад.
-Трябва да сте много бързи, преди отново да се гмурнала!
Скачаме от движение в нещо като супа от водолази. Има още 3/4 лодки в района и доста други водолази, които искат да зърнат животното.
Отнема ни няколко секунди за да се ориентирам и започвам да търся вегетарианеца. Нали знаете как когато търсите някоя вещ си поставяте мисловни картини (шаблони) в главата като цвят и форма характерни за предмета. Е по същият начин търся животното гледайки надолу нагоре наляво надясно очаквайки да набележи очертанията му. И нищо.
Опитвам се да разбера къде е или къде е било до преди минута, като гледам другите на къде плуват и гледат. Изведнъж нещо се размества под мен. Може би на 10-15 метра. Очевидно се отдалечава и се спуска по надълбоко. Гмуркам се на апнея с надеждата да го видя по отблизо и някак да го усетя, но глътката ми въздух не е достатъчна имайки предвид ситуацията. И хоп, вече се губи от поглед в синята бездна. Не бях много впечатлен всичко се случи много бързо и не успях да почувствам присъствието му. Някак беше далечно, все едно се случва по телевизията.
Излязохме от водата. Малко разочаровани. Очаквах тази среща да е по-трайна и по-пленителна, но в крайна сметка океана е огромно пространство и самият факт, че се срещаме е важен.
Докато се качваме на лодката, гида ни изненадва с репликата:
-може да имате късмет да се гмурнете с китовата Акула.
-обличайте всички екипировката и слагайте бутилките, защото скоро ще се появи отново на повърхността.
Очи в очи
И ето на. Малко след като се екипирахме виждаме тъмната сянка на големият вегетарианец. Най накрая истинско запознанство. Успяхме да поплуваме над 20 минути с новия ни приятел. Огромно животно се движи бавно и спокойно сякаш изобщо необезпокоявано от нашето присъствие. Позволява ти да се доближиш очи в очи с него и да усетиш величественото му присъствие.
Our diving guide took this amazing picture. Thank you May Sun for the amazing memory.
Забелязвам обаче, че очите са ми малко безжизнени и тъжни. Не знам дали ви е правили впечатление, но помня много ясно момента когато в един зоопарк се вгледах в очите на горила. Сякаш гледам човешки очи, които също отвръщат на погледа и виждаш как протича някаква мисъл зад тях. Докато в този случай по скоро ми напомня кравешки поглед. Някак безжизнени.
В момента, в които влязоха и водолази от други лодки, стана пренаселено. Имаше над 30 водолаза. От всякъде се чуват звуци от компютри, тъй като дълбочината постоянно се променя рязко. От 10 на 5 на 15 на 3 метра и всички явно пренебрегват сигналите само и само да са по близо до акулата.
По едно време си помислих, че може би го задушаваме и му пречим да се храни. Наобиколено от всички страни, акулата сякаш се чувства в клетка и се вижда как се опитва да пробие живата верига. За момент си помислих:
– защо просто не се гмурне в дълбините и да се очисти от тези нахални паразити?
А може би и на нея и е любопитно да ни и после ще разказва на своите приятели както аз сега разказвам на вас.
Неразбраната действителност
Интересно нещо е природата и живота. Ето такива срещи и случки ме карат да се чувствам жив. Да се радвам и да съм благодарен за тези моменти. И се опитвам да разбера хората, които вместо да пътуват и да разширяват мирогледа си, се стремят да си купят по-нова кола и друга вещ, не защото имат нужда а защото просто ей така да си начешат егото и в повечето случай не го правят за себе си, а за другите. А пък другите като си кажат ах гледай този колко е готин виж какви вещи си е купил. Странна и неразбрана работа.
Коментари