Неочаквана среща с най-големия известен вид риба Вълнение нахлува е съзнанието ми. Още в началото докато дискутирахме на къде да тръгнем с яхтата, дали сафарито да е с профил на юг или на север. Така един от гидовете ни грабна с идеята, че може да видим китова акула. Някой от нас вече бяха имали среща с този огромен вегетарианец, но аз и повечето други приключенци копнеехме за тази среща. Среща, която беше неочаквана и непланувано. На един от ежедневните брифингите гида спомена, че утре ще се гмуркаме много рано, за да може следобед да пропътуваме 4 часа в търсене на китова акула. Явно те държаха връзка с други сафари яхти от където се информират кой какво е видя измежду стотиците атоли. И така ловът започна. Казвам лов, защото с приближаването на уреченото място, започваха да се появяват многоженство малки и големи яхти на хоризонта. Настана еуфория. Усеща се напрежение във въздиха. Аз държах пряка комуникация с гида за това какво се случва. Къде е най добре да стоим. Как да помогнем. Тичах от палуба на палуба да информирам другите и да гледам за големия вегетарианец. На лов Изведнъж се чу ентусиазирах глас по радиостанцията и гида скочи. Видяхме я. Приготвяйте се на кърмата всеки да си вземе маска и плавници. След малко ще се срещнете с китовата акула. Започната трескаво тичане. Всеки търси нещо и гледа наляво и назад. Аз и Ники бяхме готови първи и се настанихме на кърмата в очакване на новото ни запознанство. Обули плавниците и наплюнчили маските. Лодката се движи бързо. По всичко личи, ме акулата се движи и явно сe гмурка в дълбините и после се появява изненадващо. Но никой не може да предвиди къде ще е следващото място, където ще изскочи близо до повърхността. Затова високи лодки маневрист бързо и в момента в които някой
Неочаквана среща с най-големия известен вид риба Вълнение нахлува е съзнанието ми. Още в началото докато дискутирахме на къде да тръгнем с яхтата, дали сафарито да е с профил на юг или на север. Така един от гидовете ни грабна
Тъмна индия Това гмуркане никога няма да го забравя. Даже ми е странно, как може толкова време да е минало оттогава и аз да не съм написал и два реда за това. Най-емоционалното ми гмуркане! Няма какво да се лъжем, направо си се насрах от страх. Стоим си ние на яхтата и си споделяме истории, повечето свързани с подводния свят. Та, не си спомням, кой, но някой от групата попита, дали ще има гмуркане с акули и то нощно. И започват да се разправят едни “врели не кипели” или поне така ми се струваше тогава. Слушам аз за десетки акули, заобикалящи ги от всички страни. Чакащи нещо за ядене. Как минават толкова близко, че чак ги пипаш. И вътрешно си викам. "Абе, и преди съм виждал акула, ама чак пък да са десетки и то да са толкова близо до теб и да си обикалят просто ей така." Нещо не ми се вярва. Това да не са овчици. Та, някак си реших да игнорирам цялата история. И какво се случи: Идва на, вечерта на нощното гмуркане с акули. Качваме се на донгито. Водачите обясняват, какъв е планът и как като влезем във водата, трябва да застанем на дъното, в кръг и да сме спокойни. Общо взето нищо специално. Пътуваме си, както винаги и спираме до един атол, близо до един кей с подводно осветление. Докато се подготвям, аз поглеждам към водата и какво да видя - акула! И то големичка, може би 1.5-2 м. Ааа още една.. една наляво, една надясно.. Изведнъж, накъдето и да се обърна - акули! "Aбе какво става тука?" - Нещо започвам да се замислям.. Поглеждам другите смелчаги. Някой се смеят, други се държат за ръце, трети си подготвят екипировката, но като цяло спокойни ми изглеждат. Докато се вайкам и се чудя, тук ли ще се
Тъмна индия Това гмуркане никога няма да го забравя. Даже ми е странно, как може толкова време да е минало оттогава и аз да не съм написал и два реда за това. Най-емоционалното ми гмуркане! Няма какво да се лъжем,
