Статия за списание Kiteboarding ... Ако искате да избягате от студа зимата или просто си търсите още едно извинение да карате сърф през цялата година, пътуването до Бали може да ви гарантира: вятър, слънце, вълни, чудесна храна, приятни усмихнати хора, уникални гледки, и международна културна среда или накратко мечтаното приключение. 90% от хората посетили това място се чувстват като преродени и се връщат отново и отново. И въпреки прикачния характер на острова, Бали е многопластов и може да се сблъскате с неприятности. Затова и решихме чрез няколко съвета да ви дадем възможност да се насладите на островния и магически живот на Бали. Бали няма репутация като добро място за вятър, но ако му дадете шанс и разбере какво всъщност може да предложи, гатантирано ще се забавлявате добре. Следните съвети ще ви помогнат да направите следващото пътуване малко по-лесно и по-безопасно. Най-доброто време за посещение В действителност има само няколко ветровити месеца, започващи от май до септември. Юни-Юли-Август са най-добрият залог, но се опитайте да пътувате извън австралийските училищни празници, тъй всичко тогава поскъпва и на места може да бъде доста населено. Кои авиолинии Проверете Turkish и Qatar Airways. Обикновено те имат най-добрите полети до Бали. Лично мнение, че Турците са по-добри като храна, трансфери и цялостно обслужване. Най-често летят през Куала Лумпур, Малайзия. Катарците пък летят през Доха и ако имате по-дълъг престой може да се възползвате от безплатната екскурзия до пустинния град. Вземането на екипировката ви е проблем и най-вероятно ще се окажете с екстра на багаж. Моето предложение е да закупите билет на Турските Авиолинии, защото обикновенно дават възможност да взете екипировката безплатно ако тя е единствения ви багаж за чекиране. С други думи ако имате голям сак за спортанта екипировка, в който можете да сложите и личния си багаж няма да ви се налага да плащате допълнително. Другият
Статия за списание Kiteboarding … Ако искате да избягате от студа зимата или просто си търсите още едно извинение да карате сърф през цялата година, пътуването до Бали може да ви гарантира: вятър, слънце, вълни, чудесна храна, приятни усмихнати хора, уникални
Прашните улици и истински усмивки Преобладаващото население са мюсюлмани и основния град - столица на провинцията е Матарам. Сърфът за мен не е просто едно самоцелно пътуване в търсене на вълните и карането. Той е нещо много по-сложно, свързано с опознаване на света, самия себе си, вглеждане в собственото си аз и хората по света. Впрочем колкото повече пътувам все повече се убеждавам, че хората далеч не са такива като описанията им давани от повечето американски филми и постоянно заливащата ни идиотска информация по медиите за какви ли не чудовища. За да направи едно такова пътуване на човек му е нужно едно основно нещо и това е желание и приключенски дух. Въпроса не е изцяло финансов и държа да подчертая това. За съжаление все повече хората започват да губят желанието си да се развиват, и приключенското в живота им се все повече се губи от удобството на всекидневието, оправдания и добре установените релси, по които всеки се движи малко или много. Но както някой беше казал: „Всеки сам си решава“, аз просто бих искал да дам една различна гледна точка, която малко хора ще усетят някога, но която отразява живота такъв, какъвто е - изпълнен с цялата си палитра от неща - от хубавите до лошите. Няма как човек да оцени това което има, докато не излезе от зоната си на комфорт и не види от другата страна, докато не види прашните улици на индонезийските села, пазарите им, хората който живеят с една тениска и 30 долара на месец и въпреки цялата си нищета са усмихнати и усмивките им са истински. Всичко това ярко контрастира на болшинството на така наречените „ добре облечените“ хора по софийските заведения и социални места, където строй един натрапчив до не знам къде фалш, и манталитет на обреченост, която никой не осъзнава. Това е друга тема,
Прашните улици и истински усмивки Преобладаващото население са мюсюлмани и основния град – столица на провинцията е Матарам. Сърфът за мен не е просто едно самоцелно пътуване в търсене на вълните и карането. Той е нещо много по-сложно, свързано с
Неочаквана среща с най-големия известен вид риба Вълнение нахлува е съзнанието ми. Още в началото докато дискутирахме на къде да тръгнем с яхтата, дали сафарито да е с профил на юг или на север. Така един от гидовете ни грабна с идеята, че може да видим китова акула. Някой от нас вече бяха имали среща с този огромен вегетарианец, но аз и повечето други приключенци копнеехме за тази среща. Среща, която беше неочаквана и непланувано. На един от ежедневните брифингите гида спомена, че утре ще се гмуркаме много рано, за да може следобед да пропътуваме 4 часа в търсене на китова акула. Явно те държаха връзка с други сафари яхти от където се информират кой какво е видя измежду стотиците атоли. И така ловът започна. Казвам лов, защото с приближаването на уреченото място, започваха да се появяват многоженство малки и големи яхти на хоризонта. Настана еуфория. Усеща се напрежение във въздиха. Аз държах пряка комуникация с гида за това какво се случва. Къде е най добре да стоим. Как да помогнем. Тичах от палуба на палуба да информирам другите и да гледам за големия вегетарианец. На лов Изведнъж се чу ентусиазирах глас по радиостанцията и гида скочи. Видяхме я. Приготвяйте се на кърмата всеки да си вземе маска и плавници. След малко ще се срещнете с китовата акула. Започната трескаво тичане. Всеки търси нещо и гледа наляво и назад. Аз и Ники бяхме готови първи и се настанихме на кърмата в очакване на новото ни запознанство. Обули плавниците и наплюнчили маските. Лодката се движи бързо. По всичко личи, ме акулата се движи и явно сe гмурка в дълбините и после се появява изненадващо. Но никой не може да предвиди къде ще е следващото място, където ще изскочи близо до повърхността. Затова високи лодки маневрист бързо и в момента в които някой
Неочаквана среща с най-големия известен вид риба Вълнение нахлува е съзнанието ми. Още в началото докато дискутирахме на къде да тръгнем с яхтата, дали сафарито да е с профил на юг или на север. Така един от гидовете ни грабна
„Изпразни ума си, бъди безформен - като вода. ... Водата може да тече и може да бушува. Бъди вода, приятелю.“ За три бири време Обявили сме дата и сме организирали група: Ежегодната обиколка на Тасос ще се състои в края на май. Сформирала се е интересна компания: някои хора са били съученици, други са приятели, а някои просто са се запознали на предишния каяк трип. Така ни хваща тази тасоска история, пътуваме през тъмната нощ по пътя от София към Керамоти. Общо осем човека – аз, ТOни и шест приятели. В буса се отварят бири, през открехнатия прозорец нахлува свеж полъх, слушаме Massive Attack и историята на живота на Ивака. Той забегнал за малко до България, за да се разведри от семейните тегоби в Канада. Ивака все едно не е виждал хора и за три бири време излива последните 5 години от живота си. Много смях, на места съчувствие, но предимно смях. Около един часа след полунощ, акостираме на керамотийския плаж извън града и разпъваме палатките. Шофьорите изпиват по една бира, ръсят се малко стари вицове и сме по леглата. Нов ден е, будим се на плажа, слънцето приятно ни нагрява. Но няма време за романтика, пием по кафе, хапваме набързо и започваме с приготовленията. Ние не се лигавим да пътуваме с ферито, тръгваме от плажа и гребем до острова. За ферито това са 40 минути, а за нас два часа, така че не му мислим много. Товарим всичко в лодките: дрехи, храна за пет дена, вода, бира и бивачни принадлежности. Суматохата е пълна. Гледаме небето: горе облаците са движат бавно и закриват слънцето, духа лек вятър. Морето е спокойно. Дано прогнозата за дъжд за следващия ден да се размине. Но и да повали малко, няма да е толкова страшно, казваме си и се мятаме в лодките. Без особено напъване
„Изпразни ума си, бъди безформен – като вода. … Водата може да тече и може да бушува. Бъди вода, приятелю.“ За три бири време Обявили сме дата и сме организирали група: Ежегодната обиколка на Тасос ще се състои в края
