Големият бариерен риф Това е най-голямата коралова система в света. Всъщност е толкова голяма, че е единственият жив организъм, видим от Космоса. Това чудо на природата се състои от над 2900 отделни рифа и 900 острова, простиращи се на повече от 2600 км, като общата им площ е около 344 400 кв. км. Изключително впечатляваща е и възрастта му, която според специалистите е цели 18 милиона години. Местоположението на сафарито – Norman reef, намиращ се на около 80 км от Кернс, Североизточна Австралия. Планът е 12 дайва за 3 дни = гмуркане от сутрин до вечер! Първа среща с океана Срещата беше рано сутринта. Шофьорът на микробуса, който събираше всички участници в приключението беше супер щастлив как всички са навреме този път (явно, че не бе типично), т.е. всичко се нарежда и изглежда прекрасно от самото начало. Не след дълго бяхме строени пред лодката, която предстоеше да ни отведе до нашето убежище за следващите 3 дни. Натоварихме се и започна подготовка за два дайва, които бяха предвидени за „из път“. За първи път се гмуркам в океан. Съзнанието ми беше подготвено за много цветове, дължащо се на хилядите снимки, които бях разглеждала за това място. Водата около брега беше доста сиво-кафява. Тогава си помислих ... това е от онези пресилени описания – цветове, птички и всичко е на върха, но действителността е малко по-различна! Започнахме да навлизаме все по-навътре, а сушата да се отдалечава. Водата започна да става леко синя и надеждата в мен отново се събуди! Всичко посиня. Настъпи часът да се разходя и аз в тези океански красоти. И потапяме! От много отдавна не бях усещала това чувство на свобода и безтегловност (в северното полукълбо зимата беше към своя край)! Обожавам го! Всеки, който във водата се чувства вкъщи знае за какво говоря ? Безкрайно зиморничава, винаги замръзваща –
Големият бариерен риф Това е най-голямата коралова система в света. Всъщност е толкова голяма, че е единственият жив организъм, видим от Космоса. Това чудо на природата се състои от над 2900 отделни рифа и 900 острова, простиращи се на повече
Тъмна индия Това гмуркане никога няма да го забравя. Даже ми е странно, как може толкова време да е минало оттогава и аз да не съм написал и два реда за това. Най-емоционалното ми гмуркане! Няма какво да се лъжем, направо си се насрах от страх. Стоим си ние на яхтата и си споделяме истории, повечето свързани с подводния свят. Та, не си спомням, кой, но някой от групата попита, дали ще има гмуркане с акули и то нощно. И започват да се разправят едни “врели не кипели” или поне така ми се струваше тогава. Слушам аз за десетки акули, заобикалящи ги от всички страни. Чакащи нещо за ядене. Как минават толкова близко, че чак ги пипаш. И вътрешно си викам. "Абе, и преди съм виждал акула, ама чак пък да са десетки и то да са толкова близо до теб и да си обикалят просто ей така." Нещо не ми се вярва. Това да не са овчици. Та, някак си реших да игнорирам цялата история. И какво се случи: Идва на, вечерта на нощното гмуркане с акули. Качваме се на донгито. Водачите обясняват, какъв е планът и как като влезем във водата, трябва да застанем на дъното, в кръг и да сме спокойни. Общо взето нищо специално. Пътуваме си, както винаги и спираме до един атол, близо до един кей с подводно осветление. Докато се подготвям, аз поглеждам към водата и какво да видя - акула! И то големичка, може би 1.5-2 м. Ааа още една.. една наляво, една надясно.. Изведнъж, накъдето и да се обърна - акули! "Aбе какво става тука?" - Нещо започвам да се замислям.. Поглеждам другите смелчаги. Някой се смеят, други се държат за ръце, трети си подготвят екипировката, но като цяло спокойни ми изглеждат. Докато се вайкам и се чудя, тук ли ще се
Тъмна индия Това гмуркане никога няма да го забравя. Даже ми е странно, как може толкова време да е минало оттогава и аз да не съм написал и два реда за това. Най-емоционалното ми гмуркане! Няма какво да се лъжем,
