Етикет: Liveaboard

ПАЛАУ Има места, за които човек разбира едва когато започне да се гмурка по-сериозно. Палау беше едно от тях. Преди години едва ли бих могъл да посоча тази държава на картата. Малък архипелаг насред Тихия океан, с население от около двадесет хиляди души и толкова далеч от всичко познато, че самото пътуване дотам вече е част от приключението. От България няма как просто да се качиш на един самолет и да пристигнеш. Три полета, дълъг трансфер, Тайван, после още един полет до Корор. И въпреки всичко това, ние вече бяхме тръгнали натам за трети път. Може би защото някои места не се посещават само веднъж. Още от самолета Палау започва да те впечатлява. Под нас се появиха стотици малки острови, изникнали от тюркоазената вода като зелени гъби. Морето беше в толкова много нюанси на синьото и синьо-зеленото, че за момент човек не знаеше накъде да гледа. Между островите се виждаха рифовете, плитчините и формите, които природата е извайвала в продължение на милиони години. Отгоре всичко изглеждаше почти нереално. Зелена джунгла върху каменни острови, заобиколени от прозрачна вода. И още преди да сме стъпили на земята, вече знаехме, че сме попаднали на различно място. Палау не е просто дестинация за гмуркане. Това е място, което трябва да бъде посетено в правилния момент. С времето, прекарано под водата, започваш да разбираш, че океанът има свой календар. И понякога разликата между едно обикновено гмуркане и нещо, което ще помниш цял живот, може да бъде само няколко дни. Затова този път внимателно бяхме избрали периода. Искахме да видим бъмпхед папагалските риби — огромни, внушителни риби, които се хранят с корали и изглеждат едновременно спокойни и някак древни. Няколко дни преди новолунието се случва нещо необикновено. Стотици, понякога хиляди риби се събират. И започва танц. Те се движат в огромни пасажи, изкачват се към повърхността,