ПАЛАУ Има места, за които човек разбира едва когато започне да се гмурка по-сериозно. Палау беше едно от тях. Преди години едва ли бих могъл да посоча тази държава на картата. Малък архипелаг насред Тихия океан, с население от около двадесет хиляди души и толкова далеч от всичко познато, че самото пътуване дотам вече е част от приключението. От България няма как просто да се качиш на един самолет и да пристигнеш. Три полета, дълъг трансфер, Тайван, после още един полет до Корор. И въпреки всичко това, ние вече бяхме тръгнали натам за трети път. Може би защото някои места не се посещават само веднъж. Още от самолета Палау започва да те впечатлява. Под нас се появиха стотици малки острови, изникнали от тюркоазената вода като зелени гъби. Морето беше в толкова много нюанси на синьото и синьо-зеленото, че за момент човек не знаеше накъде да гледа. Между островите се виждаха рифовете, плитчините и формите, които природата е извайвала в продължение на милиони години. Отгоре всичко изглеждаше почти нереално. Зелена джунгла върху каменни острови, заобиколени от прозрачна вода. И още преди да сме стъпили на земята, вече знаехме, че сме попаднали на различно място. Палау не е просто дестинация за гмуркане. Това е място, което трябва да бъде посетено в правилния момент. С времето, прекарано под водата, започваш да разбираш, че океанът има свой календар. И понякога разликата между едно обикновено гмуркане и нещо, което ще помниш цял живот, може да бъде само няколко дни. Затова този път внимателно бяхме избрали периода. Искахме да видим бъмпхед папагалските риби — огромни, внушителни риби, които се хранят с корали и изглеждат едновременно спокойни и някак древни. Няколко дни преди новолунието се случва нещо необикновено. Стотици, понякога хиляди риби се събират. И започва танц. Те се движат в огромни пасажи, изкачват се към повърхността,
ПАЛАУ Има места, за които човек разбира едва когато започне да се гмурка по-сериозно. Палау беше едно от тях. Преди години едва ли бих могъл да посоча тази държава на картата. Малък архипелаг насред Тихия океан, с население от около
Предистория - 1 Нашата страст към дайвинга ни отведе в Палау. Дори не знаехме, че съществува такова място, а пък камо ли, че е самoстоятелна държава с индивидуална култура. Палау е мнооооого далеч от България. Намира се в Тихия океан на изток от Филипините и на север от Индонезия - морска територия наречена Океания. Флагът на Палау За първи път разбрахме за съществуването на тази островна държава покрай изследователските истории на Жак-Ив Кусто, който твърди, че това е едно от любимите му места за гмуркане и следователно една от най-добрите дестинации за подводни дейности. Бяхме впечатлени и в нас се роди желание да посетим това място. Вече бяхме ходили на няколко места, които Жак Иф Кусто описва като зашеметяващи (Остров Кокос в Коста Рика и Суданското червеното море) и знаехме, че щом той им дава такава оценка, значи ще останем доволни. След дълго проучване успяхме да организираме експедиция за края на 2020 година, но за жалост тя бе обречена на провал още в самото начало, тъй като в края на 2019 година светът започна да се затваря. Поставих ме този план в “приключенската си библиотека” в чакане на по-добри времена като бяхме сигурни, че ще му дойде времето. Междувременно докато траеше пандемията разбирахме от други познати водолази или че вече са били там, или че и те мечтаят за този подводен рай, а някои дори са го посещавали преди цял един живот (преди 15 години) и от тогава до сега са били по 3-4 пъти. Това страшно много ни впечатли и някак си усили желанието ни да разберем какво толкова се случва там. Е, след година-две ограниченията по света започнаха да падат и възобновихме експедицията, но с малки промени. В първоначалния план групата трябваше да е позиционирана на сушата, а по късно се оказа, че най-добрия начин да изживееш Палау
Предистория – 1 Нашата страст към дайвинга ни отведе в Палау. Дори не знаехме, че съществува такова място, а пък камо ли, че е самoстоятелна държава с индивидуална култура. Палау е мнооооого далеч от България. Намира се в Тихия океан