Тъмна индия Това гмуркане никога няма да го забравя. Даже ми е странно, как може толкова време да е минало оттогава и аз да не съм написал и два реда за това. Най-емоционалното ми гмуркане! Няма какво да се лъжем, направо си се насрах от страх. Стоим си ние на яхтата и си споделяме истории, повечето свързани с подводния свят. Та, не си спомням, кой, но някой от групата попита, дали ще има гмуркане с акули и то нощно. И започват да се разправят едни “врели не кипели” или поне така ми се струваше тогава. Слушам аз за десетки акули, заобикалящи ги от всички страни. Чакащи нещо за ядене. Как минават толкова близко, че чак ги пипаш. И вътрешно си викам. "Абе, и преди съм виждал акула, ама чак пък да са десетки и то да са толкова близо до теб и да си обикалят просто ей така." Нещо не ми се вярва. Това да не са овчици. Та, някак си реших да игнорирам цялата история. И какво се случи: Идва на, вечерта на нощното гмуркане с акули. Качваме се на донгито. Водачите обясняват, какъв е планът и как като влезем във водата, трябва да застанем на дъното, в кръг и да сме спокойни. Общо взето нищо специално. Пътуваме си, както винаги и спираме до един атол, близо до един кей с подводно осветление. Докато се подготвям, аз поглеждам към водата и какво да видя - акула! И то големичка, може би 1.5-2 м. Ааа още една.. една наляво, една надясно.. Изведнъж, накъдето и да се обърна - акули! "Aбе какво става тука?" - Нещо започвам да се замислям.. Поглеждам другите смелчаги. Някой се смеят, други се държат за ръце, трети си подготвят екипировката, но като цяло спокойни ми изглеждат. Докато се вайкам и се чудя, тук ли ще се
Тъмна индия Това гмуркане никога няма да го забравя. Даже ми е странно, как може толкова време да е минало оттогава и аз да не съм написал и два реда за това. Най-емоционалното ми гмуркане! Няма какво да се лъжем,