водолазни приключения
Дайвинг Сафари на Маливите
Дайвинг Сафари на Маливите
Тъмна индия
Това гмуркане никога няма да го забравя. Даже ми е странно, как може толкова време да е минало оттогава и аз да не съм написал и два реда за това. Най-емоционалното ми гмуркане! Няма какво да се лъжем, направо си се насрах от страх. Стоим си ние на яхтата и си споделяме истории, повечето свързани с подводния свят. Та, не си спомням, кой, но някой от групата попита, дали ще има гмуркане с акули и то нощно. И започват да се разправят едни “врели не кипели” или поне така ми се струваше тогава. Слушам аз за десетки акули, заобикалящи ги от всички страни. Чакащи нещо за ядене. Как минават толкова близко, че чак ги пипаш. И вътрешно си викам. „Абе, и преди съм виждал акула, ама чак пък да са десетки и то да са толкова близо до теб и да си обикалят просто ей така.“ Нещо не ми се вярва. Това да не са овчици. Та, някак си реших да игнорирам цялата история.
И какво се случи: Идва на, вечерта на нощното гмуркане с акули. Качваме се на донгито. Водачите обясняват, какъв е планът и как като влезем във водата, трябва да застанем на дъното, в кръг и да сме спокойни. Общо взето нищо специално. Пътуваме си, както винаги и спираме до един атол, близо до един кей с подводно осветление. Докато се подготвям, аз поглеждам към водата и какво да видя – акула! И то големичка, може би 1.5-2 м. Ааа още една.. една наляво, една надясно.. Изведнъж, накъдето и да се обърна – акули! „Aбе какво става тука?“ – Нещо започвам да се замислям..
Поглеждам другите смелчаги. Някой се смеят, други се държат за ръце, трети си подготвят екипировката, но като цяло спокойни ми изглеждат.
Докато се вайкам и се чудя, тук ли ще се гмуркаме, другите започват да скачат във водата. Ама как така?! Те скачат направо на главите на акулите. Тези са луди! И очаквам, колкото и брутално да звучи.. водата да се боядиса в червено. Да, ама нищо такова не се случва.. всички скачат, а пък аз съм на лодката. Пооглеждам се малко – какво да правя?
Очи в очи с акулата дойка
Всички влизат, само аз ли няма да скоча!? Нали съм “Рамбо”. Въпреки, че вътрешния ми глас каза, че е лудост, аз намерих дупка измежду акулите и хората и скочих. Още не съм потопил глава и започват да нахлуват мисли в главата ми. Светя с моя фенер.. „Ужас, ми той е много малък..“ Светна тук – акула.. светна там – акула. „Ами какво ли е на другите места където не мога да осветя?“ „Ами зад мен?“ – По добре да не си мисля, че ще трябва да полудея.
Започвам да се спускам към дъното, опитвайки се да пазя дистанция от всичко. Като ви казвам, явно толкова съм се стреснал, че просто ми се искаше да съм изолиран като в стъклена кутия, че хем да съм там, хем да не може нищо да се доближи до мен.
Продължавам и аз да се спускам с групата и започваме да си търсим място по дъното. Няма кръгове, няма подредба. Всеки се спасява. Започна да се вдига пясък от дъното. Плавници се веят навсякъде. Акули минават отпред, отзад, отгоре, отдолу.. Изглеждат като бойни самолети превзели небето. Представете си тъмнина, едни слаби фенерчета, където има светлина, там има акули и хора и изобщо мазало.
Аз намерих една скала и реших да седна в подножието и с гръб, така че да съм сигурен, какво става зад мен. И започнах да наблюдавам. Сигурно 10-15 минути просто съм стоял. Гледам и не вярвам на очите си. По едно време ме изби на смях. След това започнах да си мисля, какви ли не лоши сценарии. Все едно да се подготвям за нещо. Докато си стоя аз там водачът започва да ми прави знаци с фенера. Обръщам се и какво да видя – една риба зебра (отровна е) се врътка покрай мен. Не е добре тази работа. Ама като знам, какви зверове ме чакат отпред. Я да си стоя тука, тя рибата ще се разкара. Брей гледам напред.. гледам назад – тая риба все там си стой. Започнах да я гоня с плавника, та малко да се успокоя. Избутах я и докато я следя гледам друга да не се намърда. Явно това място вече не е безопасно. Събрах кураж и се вдигнах от дъното. И какво да видя, една дебела дървена греда около метър дълга. Веднага ми дойде на акъла да си я грабна и да се пазя с нея от акулите.
Укротителя на акули. Благодаря на нашия гид за снимката!
Честно да ви кажа, добре, че беше тази греда. В момента в който я грабнах, се почувствах безсмъртен. Нямаше го вече този страх от акулите. Започнах смело да си обикалям и да се забавлявам с тях.
А знаете ли че?
Сега да ви кажа за акулата дойка. Разказвайки тази случка, ви спестих какво представлява този вид акула. Моите реакции са изцяло сведени то чисти инстинкти и информация на база документални и недокументални филмчета. Акулите дойки са хищници, но не и за хората. Оказва се, че тяхната уста е много тясна и зъбите, въпреки че са остри, са много навътре в устната кухина. Следователно би било много трудно дори и при агресивно поведени този вид акули да ви захапе. Казвайки това, аз в пристъпа си на страх в първите 10-15 минути бях свил всички крайници, че даже си мислех как да си предпазя ушите.
Обикновенно тези акули са безопасни за хората и ако ти не им бръкнеш в устата, няма шанс да бъдеш ухапан. В тази връзка да ви разкажа за нашия готвач: Готвачът от лодката, с азиатски произход и дръпнати очи, пожела да се гмурне с нас. Явно и той не беше плувал с акули и му беше интересно. И така гмурка се той, с къси гащи и тениски и започва да си плува. Докато си търси място, една акула започва да го обикаля, но не като по филмите от 4-5 метра разстояние, а направо да си го души. Един път мине, втори път го бутне и на третия път все едно го захапва. Тя се залепи за него с муцуната и започна все едно да го побутва. Още 1-2 акули се приближиха и от страни изглеждаше страшно. А всъщност какво се случва? Нашето момче, за вечеря, е готвило риба. И тъй като е решил да се гмурне със същите дрехи, с които е приготвял вечерята, миризмата на риба привлича акулите. Е, за щастие няма нищо сериозно и тези акули не са опасни за хората. Сега той има за спомен една смучка и поучителна история за разказване.
Изобщо това гмуркане ми се стори безкрайно. Толкова много емоции и то все нови за мен. В началото бях убеден, че няма да изляза от там жив. После започнах да си играя с акулите. Да ги побутвам, да ги галя, да се снимам с тях. Разбира се, винаги имах едно наум. Все пак те са хищници и аз съм в техния дом. И въпреки, че не могат да ме ухапят, те са много и са големи, така че необмислени реакции и действия не са препоръчителни.
Коментари