Първият "кулоар" и едно ниво по-високо в моята ски кариера! /17.03.2017/ Мисълта за новото предизвикателство Започвам да се стряскам от мисълта за новото предизвикателство. Какво ли ме накара да се впусна в това приключение и да кажа "давай да го направим"? Дали, за да угодя на колегата? Дали, за да разнообразя престоя си? Дали, за да разширя представите и уменията си в ските? Дали, просто, защото мога и условията са благоприятни? Още не знам! Или може би е комбинация от всичко.. Само знам, че в този момент напира страх в мен. Моите мисли сякаш се превръщат в реалност и материализират чувството. Неизвестното кара мозъка ти да прехвърля десетки сценарии. Може ли да се изкачим? Ще ни трябват ли седалка, въже, протривно устройство? Колко ли е стръмно? Има ли достатъчно сняг? Достатъчно широко ли е? Ами ако падна? Незнайно защо, докато развивам теориите на всички въпроси, повечето се увенчават с неуспех и сблъсък с инцидентен край. Винаги, когато се впуснеш в нещо ново на ръба на възможностите си, нещо за което само си си представял, съзнанието ти блокира от незнание и започва да те плаши. Да те праща в мисли за неуспех. Сякаш уж за да те пази, а пък всъщност май ти пречи. Границата винаги е била много тънка за мен. И до ден днешен не съм сигурен, че всеки път мога правилно да разгранича кога да продължа и кога да спра. Е, решихме с моя другар да се отправим към това приключение. Планът сякаш започна да се формира още миналата година, когато гледайки труднодостъпния “кулоар” започнахме да си представяме какво ли е да сме там и успешно да се спуснем, оставяйки красиви следи по стръмния склон. Всъщност думата "кулоар" произлиза от френска дума “couloir”, която означава "преминаване" или "коридор" и може да се опише като тясно дере със стръмен наклон
Първият „кулоар“ и едно ниво по-високо в моята ски кариера! /17.03.2017/ Мисълта за новото предизвикателство Започвам да се стряскам от мисълта за новото предизвикателство. Какво ли ме накара да се впусна в това приключение и да кажа „давай да го
