Дълбоко в джунглата и близо до природата – сърф в Саварна
/Юли-Август 2014/
Искам да благодаря на семейството си за подкрепата и на моите приятели за това, че винаги са ме надъхвали да правя нещата, които обичам и да бъда себе си. Това е за всички вас, които през годините сме били заедно и сме си споделяли супер яките моменти, било то в планините или моретата. Надявам се да имаме още много такива заедно и те да бъдат както се казваше в един филм “shared”:
“Happiness is nothing if not shared” 🙂
От много време ми се искаше да опиша част от триповете си в някакво кратко разказче, в съвсем небрежен стил, дори на места с грешки от писането, поради факта, че не искам да рецензирам нещата впоследствие. Говорих си с много хора (приятели, познати) преди да замина и всички бяха супер ентусиазирани и надъхани и ми казваха, колко би било яко и те да дойдат, но сякаш някаква причина ги спираше. Вероятно за някои основателна, за други не чак толкова, но всеки сам си решава. Навярно аз съм облагодетелстван от съдбата, да бъда такъв какъвто съм и да имам възможността да правя нещата, които обичам.
Нека започна по същество. В началото, когато сърфът за мен беше хващане на пяна на Силистар, слушах разказите на Стоилката за техния трип до Сaварна, Западна Ява и наистина бях много надъхан и си бях казал, че когато ми се отдаде възможност и аз ще отида там. Бях направил вече едно сърф пътуване до Индонезия, Бали в дъждовния сезон, но някак не бях очарован от вълните в този период от годината. Та, след кратка организация реших, че в периода края на Юли – началото на Август 2014, ще отида в Западна Ява. След кратък разговор с Евлоги Бирбочуков „Гошето“, вече бяхме двама. В последствие Павката, Габи, Слави и Радка се появиха в листа на пътуващите за Саварна. За съжаление Радка се отказа в последния момент, но както се казва, всяко зло за добро. Вярвам, че ще имаме още много такива пътувания. Говорих с Крис, Марти и Стоилката, хора на които съм много благодарен за предварителната информация и съвети. Те вече бяха ходили там, някои дори по няколко пъти и помощта им беше наистина полезна. Евалата пичове!
След не дълга подготовка на багажа се оказахме всички пред офиса ми със сърфове, бодибордове, камери и не чак толкова много дрехи. Отивахме на място където просто те не ни трябват. Ходиш по борд-шорти, гол и бос. Планът беше да прeспим в Харманли и от там да продължим нататък. В Истанбул всичко беше наред, след полет с много филми и чаши червено вино се озовахме в Куала Лумпур. Нали живеем в глобален свят и Гошето пусна една снимка в социалната мрежа с коментар от сорта: “ Going to the Ibiza”. Със Слави се бяхме разлигавили след много часове без добър сън и просто простеехме преди влизане в самолета.
От трънка на глог
След полет от 2 часа, ако не се лъжа се озовахме вече в Джакарта. Огромен град, за който не бях чувал нищо добро. Дотук добре, но на лентата за багажа от Куала Лумпур, нашия багаж го нямаше. Идвахме да караме сърф, а нямахме нито сърфове нито бодибордът на Слави. Кофти ситуация, която доведе до разправия с един много услужлив местен служител от летището. Той се оказа много отзивчив, да ама багажа го няма… Той твърдеше, че ще дойде на 25-ти – лошо губим един ден. С помощта на позитивното мислене на Евлоги почакахме около час и приятната изненада беше факт. Борд беговете дойдоха със следващия полет от Куала Лумпур след като служителя твърдеше в началото, че те са в Истанбул. Или поне аз бях разбрал така :).
Следващата стъпка беше да си намерим такси, което да ни закара до Саварна. За разстояние не мога да кажа, но времетраенето в колата трябваше да бъде около 6-7 часа. Спазарихме се за 1,5 милиона рупии. Нещо от сорта на 100 евро. За 5 човека беше добре, не беше голяма брадва. Изглежда местните бакшиши не се движат с толкова пари в час, с колкото биха се движили българските им колеги. Вързахме сърфовете и тръгнахме. Трябваше да обменим пари, защото имахме само долари. За първи път влязох в местна банка и те ми заявиха, че не сменят пари след 12 часа. Доста странно, но какво да правиш – Cultural differences. Не говорим за колосална сума, само да поясня, фиксингът за следващия ден не би трябвало да има нещо общо…. Както и да е – след кратка разправия с някакъв лимон, който таксиджията наричаше “Money Changer” и който следвахме няколко километра в зверски трафик, намерих нормална банка. ”Money changer-a” се оказа с пръст в устата, но за сметка на това не спираше да се усмихва. Впрочем, както и всички местни. В банката хората бяха много любезни, знаеха английски и на моя поздрав: “Selamat Siang” нямаше как да не ни обменят. С Павката сменихме пари и след трудно пресичане на един тегав булевард се озовахме отново в таксито. До този момент все още не бяхме наясно дали бакшиша знае къде отиваме. Изглежда и той не знаеше и постоянно гледаше някакъв смачкан лист с насоки от неговия шеф.
След няколко часа в таксито навлязохме в села, където не бяха виждали много бели. Бакшишът каза, че трафикът по магистралата за Богор е ужасен и ще минем по някакви шано пътища в планината. Да, обаче тези шано пътища се оказаха безконечни, пълни с дупки и някакви местни бандити, които ужким поправят пътя и под такъв предтекст муфтят пари от колите. Всички им даваха, сумите бяха нищожни, но бяха на поне 10 на места.
Евала на Павката Кристов за готините видея, които винаги ще ни напомнят за това чаровно място!
По едно време бяхме изкарали около 6-7 часа в колата и бакшишът ни обясняваше че остават още 25 км. Изглежда и той не знаеше къде отива и питаше всеки къде е Суварна. В последствие 25-те километра се оказаха 60, пътя беше брутален с огромни дупки, а тоя явно не му дремеше много и стрижеше с фирмената кола с 300-та. Той твърдеше, че колата не е стабилна на 5-та скорост и за това през цялото време караше със стрелка на оборотомера в лютеницата. Дреме му, колата не е негова, по това хората в България и тук си приличат. За съжаление това ни наду главата и 8-те часа, които пътувахме бяха доста тегави за главите ни. Да не споменавам, че сърфовете постоянно свириха, защото колата нямаше багажник и ги бяхме вързали директно на покрива. Коланите бяха като тетива на лъкове, опънати до ужас. Естествено аз бях в стрес сърфовете да не паднат… тогава какво ще карам?
Домът, за който не всички мечтаехме
След 8 кошмарни часа се озовахме в Саварна, провинция Бантен, Западна Ява. Посрещна ни домакинът, млад индонезиец на име Андри или нещо подобно и някакви негови приятелчета, които така и не ги разбрахме. Понеже видяхме, какви пари получи бакшиша от шефа си за пътуването до Саварна, решихме да му кихнем едни 100 000 рупии. Човека остана много благодарен и каза да му се обадим и за връщане. Шефа му, му даде някакви си смешни 50 000 рупии – 4 долара и нещо. А наистина тоя се смаза от карането, да не говорим че му предложихме да остане, а той каза, че трябва да се връща в Джакарта. Ужас пълен, горкият човек.
На 25-ти беше първия ни ден, в който карахме. Приятни вълни, по прогноза 5-7 фута. Със Слави и Евлоги влязохме. Беше забавно, един вид някаква загрявка. Дотук добре, но на следващия ден вълните вече бяха чудовища, имаше серии по над 9 фута. Положението беше на оцеляване, никога през живота си не бях виждал такива планини с вода. Само си мислех да не ме хване големият сет и гребях като луд навътре. Във водата бяхме само аз, Слави и някакъв австралиец – Роби, той впоследствие ни стана приятел. Павката снимаше, Слави хвана изродски вълни, аз останах капо. Пълен спек. Просто, да си призная се уплаших и реших да не се тествам още втория ден. Слави Михайловски се опитва да укроти силата на океана
На следващия ден нямаше промяна, вълните бяха чудовища, бяхме само аз и Слави, Павката снимаше, но Роби го нямаше и положението беше малко извън контрол. Като българчета не бяхме виждали много такива вълни и оцелявахме. Слави отново хвана някакви луди вълни и реших и аз да се тествам. Тествах една, но се смазах брутално. Под водата така ме търкаля, че не знаех какво се случва, едва успях да изляза и ме удари втората от сета, айде наново под водата! Положението започна да излиза извън контрол и в един момент си помислих, че ще се удавя. Ужас, много зле, успях да излезна и със сетни сили успях да изгреба в момент на ужас и панически страх. Вече не бях в импакт зоната и можех да подишам спокойно. До края на сесията само гледах и безславно отидох на детския пик, там където караха местните, Уанди и някакъв негов приятел.
Уанди е месният спасител, с изрусена коса, както сам наричаше себе си на майтап Саварна Playboy. Уанди беше един от малкото, които знаеха малко английски, но само той си знаеше какво казва. Трудно го разбирахме, но беше добър и усмихнат, може би и малко луд, но нямаше как да разберем по думите му. От това което Роби австралиеца ни разказа, Уанди беше много бедно момче, което има огромно семейство и много хубава сестра. Е така и не я видяхме. Истински син на плажа и морето на който реших да подаря един лиш… Малко се отпуснах в лирически отклонения… Та хванах някакви малки вълни и излязох омърлушен. Все пак този сериозен холд даун ми даде много информация и ме накара да се замисля сериозно. Сърфинга в Индонезия нямаше нищо общо с местата, на които бях карал до момента, а смея да твърдя, те не са малко.
Наистина сега разбирам защо е мечта на всеки сърфист да отиде в Индонезия. Сърфа беше винаги сутрин, от обяд нататък задухваха така наречените “Trade Winds” и прецакваха вълните. Затова трябваше да измислим нещо, ходихме до една пещера, където местните момчета дълбоко в земните недра пушеха трева, ха-ха. Да поясня, че Индонезия е най-голямата мюсюлманска страна и има смъртна присъда за наркотици. Шерията е в пълна сила тук. В някой провинциии повече от други. В този ред на мисли имамите пееха всеки ден и доста напреднахме с религиозния си арабски и поздравите към Аллах. Доста често се будех нощем под звучните възхвали на имама и „ Alah Akbar”. В общи линии Суварна се оказа доста потно място, където ние, Роби и няколко франсета правихме мястото доста колоритно. Ние бяхме и единствените бели и бяхме основната атракция. На ден поне 30 пъти някакви местни искаха да се снимат с нас. В един момент “Mr.”, “Sir” и всякакви подобни обръщения, те изморяват.
След няколко дни на спота на Саварна, решихме да отидем да караме някаква тубеста вълна наречена „No name”. Наехме рибарска лодка и заедно с рибарите аз, Слави, Павката, Габи и Роби запалихме натам. Евлоги и Уанди се отправиха в мега задръстване към един друг спот на около 20 км от нас. Пътувах в лодката и си мислих каква е вълната. Бях доста притеснен с оглед на опита от миналите дни. Отиване на спота, рибарите паркират лодката в канала и виждам вълната. Ужасна огромна туба, която зверски трещи и чуваш брутален грохот. Холи шит, започнах да усещам това странно чувство в стомаха. Вълните бяха огромни, Роби и Слави разцепваха и хващаха много вълни. Аз хванах 3 само за цялата сесия, но смея да твърдя, че една от тях беше най-голямата в живота ми. Бях в пълна безтегловност на огромна стена и чувах свистенето на дъската ми. Слави се преби леко на рифа и се одра при един дък дайв. Но като цяло беше поносимо.
Спота много ни изкефи и решихме да отидем там още веднъж, Павката, Габи и Гошето не дойдоха. Павката нямаше как да снима защото рибарите не смееха да вкарат лодката по близо до вълните, за да не я засмучат големите сетове. Беше си на ужас. Габи хвана морска болест и прецени, че е по добре да остане на брега :). Гошето реши да се тества на спота на който беше ходил, но този път с Павката в комбина. Да не изпадам в подробности, филма с връщането им е бил тотален, след брутално чакане в задръствания и подбни. Само си спомням, че пътя беше блокиран от хиляди мотоциклетисти и над тях стърчеше Евлогиевата глава, един истински български исполин. Булгар, Булгар :). Голям респект за Евлоги-Гошето за куража да кара скутера в бруталния трафик след като никога не е карал и след като почти не е разбил бутката на един местен при тръгването, хах. Цялото това стълпновение от народ беше заради края на Рамадана и празника им Мубарак или нещо подобно.
За втори път сме на спота. Вече бях малко по-добре подготвен и знаех какво ме очаква. Влязохме във водата и смея да твърдя, че това беше един от най-добрите ми сърф дни в живота, с най-големите и тегави вълни които съм карал. За съжаление Слави хвана много гояма вълна и в последствие беше хванат от другите вълни от сета, които го премазаха на рифа. Рифа му остави доста тегава татуировка и беше принуден да преустанови сърф дейсност за няколко дни. Спотът беше супер стръмна вълна с огромна стена, която на пръв поглед се затваря, но всъщност стои и може да се кара. Дропът е критичен и е желателно да не се пада. Цаката е да не бъдеш прекалено алчен и да пуснеш вълната преди инсайда, защото там става лошо. Супер плитък и режещ, като бръснач риф, който не прощава. За съжаление Слави го усети с гърба си, този път много сериозно. На връщане бях премазан от сесията и спах в лодката под жаркото слънце, устата ми се беше напукала защото нямах много вода и тогава се замислих за корабокрушенците. Трябва наистина да имаш голямо сърце, дух и желание за живот, за да оцелееш. Слънцето беше в пика си, грееше брутално, цялото ми лице и устни бяха изсъхнали. За капак на всичко, трябваше да вдигаме лодката по брега и това се оказа доста изпомпваща задача. От мен течеше пот и се чувствах като някой от робите по корабите едно време. Със супер усилия вдигнахме лодката. Върнахме се на мястото, където спяхме и трябваше да оперирам Слави. Аз бях доктора, Габи медицинската сестра. Промихме раните, той крещя стабилно и после го намазахме с някакво лекарство, което донесе Роби. После трябваше да се преместим, защото беше края на Рамадана и Андри беше обещал стаите ни на други гости. Намерихме си място с доста по-добра храна и по-евтино. Собственичката на мястото Мама Уиди се оказа прекрасна и много блага жена, която много ни хареса. Храната при нея беше много добра за разлика от храната при Андри. Тя беше под всякаква критика. Малко, еднообразна и недостатъчно. Отслабнах стабилно от гадната храна и постоянното потене.
След като малко по малко сърфистките редици уредяваха (Евлоги си разцепи крака на един дънер вечерта същия ден) останах само аз :). Станах още докато всички спяха и отидох на спота. Във водата беше Роби и някакви други австралийски чичета. Хванах супер много вълни и се изкефих много. Чувствах се стабилен и адекватен, отново имаше големи вълни, но някак вече знаех какво става и как. Беше супер яка сесия. Накрая хванах една вълна и за малко да стане голяма беля, защото карах супер дълго въпреки падащия тайд. В един момент тя се затвори аз паднах и се озовах на рифа във вода до коленете. За щастие се отървах с леко срязан ляв крак, които после дезинфекцирах с йодасепт и залепих с дък тейп. Ники Танера ми е казал, че бачка много добре. Май е така 🙂
Гледай и гостуването на момчетата при Оги Начев в Дивата муха, където те разказват повече за пътуването си.
http://www.btv.bg/video/action/shows/divata-muha/videos/sarfat-e-prikljuchenie-i-nachin-da-se-sleesh-s-prirodata.html
Също ще ти хареса
Сърф, хавайски сърф приключения на Малдивите
Коментари