Сърф пътуване в Шри Ланка – страната на Тамилските тигри 2016

Шри Ланка- страната на Тамилските тигри

Хоби или начин на живот

Бях чувал за Шри Ланка от учебниците по география в училищe. За първи път имах някак по-пряка връзка с нея в „Бастилията“ 31 СУЧЕМ, когато се появи Благовест( Чочката). Мой съученик, който беше живял в Коломбо, за няколко години и тук таме ни разказваше за държавата в междучасията.

Ето така изглежда Шри Ланка в двуизмерното пространство.
Ето така изглежда Шри Ланка в двуизмерното пространство.

От както завърших училище минаха има няма 10 години. За тези години се случиха много неща, както за мен, така вярвам и за всички вас. Станах сърфист, нещо което винаги съм искал и съм смятал, за невъзможно в родината ни. Ето това днес е факт и смея да твърдя нескромно, че съм един от хората, които най-много обичат сърфа в България в неговата най-чиста форма. А именно, не просто спорт или хоби, а начин на живот приближаващ ни до изконните връзки на човек с природата и връщащ ни там в миналото от където всичко започва. Помня много неща, помня първата си хваната вълна на спота на Сандала между Арапя и Лозенец, помня залезите на спота на къмпинг „ Делфин“, когато не можех да хвана нито една вълна, но бях безкрайно щастлив, просто да бъда в морето и топлата вода обагрена от залеза да гали тялото ми. Помня нощите под небето, когато чувах вълните и не можех да заспя, очаквайки с нетърпение изгрева, за да видя бурното море. Помня вечерите край огъня в Омагьосаната гора на Варвара с шума от вълните и плановете и мечтите за далечни пътувания и топли морета. Помня всичките спомени с приятелите ми през годините, които остават запечатани в мен и които нося със себе си, където и да съм далеч от дома.

За тези години направих доста пътувания, карах сърф на 4 континента, запознах се с много хора, видях други култури, вярвания, обичай и суеверия и въпреки всичко, смея да твърдя, че хората дълбоко в себе си са еднакви, и не се различават от нас по нищо съществено. Всеки търси своето щастие под слънцето и иска да намери хармония.

Наистина трудно ми е да опиша с думи, какво ни дава сърфа, но мисля всеки сърфист би казал едно: Свобода. Изобразяването на чувставата и емоцийте с думи са присъщи на великите майстори, от които аз определено не съм, но се надявам долния разказ, да има отзвук във вас и да ви накара да помислите за важните неща за Вас и тези, които ви правят истински щастливи.

Къде живеят Тамилските тигри?

Официалният флаг на Шри Ланка
Официалният флаг на Шри Ланка

След това дълго встъпление, нека да започна по същество. Шри Ланка – по старому Цейлон е държава разположена южно от Индийския субконтинент. Климата е тропичен с мосонен период и сух период. Населението на държатава е 25 милиона души, като религиозно преобладаващото населени са будисти. Имайки впредвид едно от пътуванията ми до Индонезия, един австралиец, който наричахме Master Robbie, ми беше разказал за Шри Ланка и още тогава ме беше заинтригувал нейния сърф потенциал. 2015 година беше доста добра за сърф, направих две пътувания до Португалия и Индонезия и милото ни моренце ни възнагради с много дни с добри вълни. Завършихме подобаващо годината със сърф в Гърция и някак макар и зимата, ентусиазма ми да карам беше на 100% и знаех, че началото на новата 2016 също ще бъде белязана от едно пътуване, а именно Шри Ланка.

Датата беше 20 Януари и се озовах на летище София с малка чантичка на гръб и сърф чанта с много екипировка и съвсем малко дрехи. След малко започнаха да се появяват и спътниците ми: Оги беше пръв, а след това и Боби. Оказа се, че всяко едно пътуване е белязано от някакво събитие, което се явява препятствие на вече установения план. Полета ни от Атина закъсня в резултат на мъглата и ние изпуснахме другия си полет. Наложи се да не излетим, а да изчакаме. След дълга разправия с една служителка на летището, която беше доста услужлива, намерихме полет до Доха и от там за Коломбо . Целия ден изкарахме на летището и в ранния следобед излетяхме за Доха. Там хапване, случайна среща с Криси от Холандия, която идваше на екскурзия с приятеля си и утрото вече бяхме в Шри Ланка. Хванахме такси, което да ни закара до SK town, мястото което щеше да се превърне в наш дом и мой „call center“ в следващите има няма 15тина дни. Това с “call centera” тръгна от едно сърф пътуване за Гърция 4 дена преди Шри Ланка с кемпера на Марти.

Вълните са добре подредени и лежерни.
Вълните са добре подредени и лежерни.

Първите дни нямаше много вълни, въпреки всичко бяхме всеки ден във водата и карахме на преобладаващи closeouts, където тук таме можеш да намериш някоя читава вълна. За сметка на цялото мъчение изразено в нямането на вълни и тяхното лошо качество, имаше залези, които бяха просто феноменални. Оставах всяка вечер във водата, само и само да погледам залеза. Мислех си за много неща, мислех си какъв щастливец съм да имам възможността точно в този момент да бъда там и да усещам природата с всичките си сетива. Мислех си за един човек, който беше далеч от мен, но беше постоянно в мислите ми и някак разстоянието не беше чак толкова осезаемо. Мислих си и за предците ми, които не бяха имали възможността да зърнат океана и неговата красота, но някак чрез мен те бяха там, преки свидетели на перфекцията на природата.

Залезите винаги правят впечатление, особено когато сме свикнали на градската среда.
Залезите винаги правят впечатление, особено когато сме свикнали на градската среда.

Боби хващаше туба след туба и полудяваше

След няколко дни дългоочаквания swell дойде, с нашия приятел и водач на тук тука( триколката) Таринду се отправихме към Blue beach. Първия ми добър ден в страната на чая. Ляв пойнт, с плитък риф в инсайда с не повече от 10 човека. Хващах супер много вълни и райдовете бяха дълги с много скорост, но в никакъв случай не стресиращи вълни. Запознах се с един баск, който агресираше всички без мен. Бях му разказал, че караме в Черно море, което е по-скоро като езеро и явно той се беше изкефил на българския сърф ентусиазъм и беше много позитивно настроен спрямо мен. Радваше се на мойте вълни, а останалите постояно обсипваше с хейт, до някъде с право, до някъде без. Все пак сърфа е за всички и всеки има правото да се изкефи, стига това да е в реда на установените правила. Zero tolerance за наглеците.

Така се придвижваме.
Тук-тука /местната триколка/

Следващите няколко дни с Боби ходихме до Рамс, може би най-стръмната вълна в района на Мидигама. Вълната беше А-frame с предимно десни и къси туби и лява стена, която частично се изтубва. Аз карах левите, защото дясната беше прекалено населена с хора и рифа беше доста плитък. Не исках сърф трипа ми да свършва преждевременно. За сметка на това с бодиборда, Боби хващаше туба след туба и полудяваше. Това определено беше най-добрата вълна, която карах на острова и нормално тук бяха и най-добрите карачи и най-голямата конкуренция във водата. От време на време конкуренция ни правиха и костенурките, които плуваха над рифа и поемаха въздух между нас, което допълнително засилваше кефа от това да гребеш в тюркоазената вода.

Когато излязох от водата си спомних думите на баба, която всеки път като ходих на море като малък ми казваше да се топна веднъж и за нея. Е бабо, като прочетеш този разказ, да знаеш топнах се за теб и в Шри Ланка и Индонезия и на още много места.

Little party never killed nobody

Няколко дни след като вече се бяхме запознали с заобикалящата ни действителност, пристигна и още дна група с българи – приятели на Боби и Оги. Решихме да отидем в местния курорт Мириса, за да вечеряме и да отидем на дискотека. Рибите, които ядохме бяха супер, но Old Arrack или местната ракия от кокос, с която злоупотребихме не беше. Партито беше супер забавно, изтрещял минимал, който никога не бях подозирал, че мога да слушам. Имахме малко кошмарно заспиване същата вечер, след като кораба не спираше да се клати, а аз като едно буре постояно се търкалях от трюм в трюм. Пиратския живот не е за мен. Разбира се това е метафорично казано, спах на легло. Единствено Оги беше свежарка, не знам дали е поради това, че има тренинг или просто ние с Боби сме слаби ракии.

Успяваме добре да се смесим с местното население. Всички много ни се кефят а и ни приемат като равни, независимо от цвета на кожата и дежелината на портфейла.
Успяваме добре да се смесим с местното население. Всички много ни се кефят а и ни приемат като равни, независимо от цвета на кожата и дежелината на портфейла.

Дните минаваха като на спортен лагер, сърф сутрин рано, почивка, вечерен сърф, хапване на морска храна и така до следващият ден. Единственото разнообразие бяха съобщенията, които получавах и които ме изпълваха с много емоции, енергия и мисли. Опитахме се да разнообразим малко програмата с туризъм, но след като за 30 долара Таринду ни заведе на нещо, което беше представено като мега атракция, а всъщност беше като езерото в Дружба, в неговия тропичекси вариант, преценихме, че нашето приятелство ще бъде лимитирано до возене за сърф и вечеря . Иначе самия Таринду беше много позитивен местен, който с 10 думи на английски може да общува на 100тици , ако ли не хиляди теми. Така и не успяхме да го научим, какво означава думата “ When”. Но това няма никакво значение, беше винаги усмихнат и приятен спътник в тук-тука. Твърдеше, че е борец, наше момче, даже веднъж ми направи мелница, но аз му се дадох. “Bobi is no strong man, I strong ”.Това казваше всеки път, когато му отказвахме да играем на канадска борба.

Когато правиш нещо, което обичаш дните минава изключително бързо. Времето в Шри Ланка не направи изключение. Трябваше да си тръгваме. На моменти ми се струваше, че всички ни муфтят постоянно за пари, но вечерта на нашето заминаване видях цялото село при нас. Всички бяха дошли да ни изпратят, тогава видях, че тези хора са дошли най-чистосърдечно да ни кажат „ Сбогом“ и да ни пожелаят добър път, просто по един човешки начин без задни помисли. Не знам дали, ще се видим с тях отново, не знам дали и някога ще отида отново в Шри Ланка, но определено това пътуване остави в мен приятен отпечатък , ако не с невероятните сърф условия, то с усмихнатите и позитивни местни, с невероятните залези и с това, че там в мен се роди едно чувство, което ме прави щастлив и което си пожелавах отдавна. На връщане към Коломбо стоях в колата и съзерцавах, нямах търпение да се върна от сърф трип. Това ми се случваше за първи път. Мен ме очакваше едно ново пътуване, което дълго чаках и там ме чакаше Йолита…..

 

 

Автор

mm
Todor Boyadzhiev
Todor Boyadzhiev a.k.a. the CEO is an adventure enthusiast always searching for the best surf conditions all over the world. Working hard during the day and looking at the forecasts in the night, the CEO is the first freelance ambassador for GOLIVE. With a constant motivation that the best waves are yet to come, Todor Boyadzhiev moves through live grateful and happy.