„Изпразни ума си, бъди безформен – като вода. … Водата може да тече и може да бушува. Бъди вода, приятелю.“
За три бири време
Обявили сме дата и сме организирали група: Ежегодната обиколка на Тасос ще се състои в края на май. Сформирала се е интересна компания: някои хора са били съученици, други са приятели, а някои просто са се запознали на предишния каяк трип. Така ни хваща тази тасоска история, пътуваме през тъмната нощ по пътя от София към Керамоти. Общо осем човека – аз, ТOни и шест приятели. В буса се отварят бири, през открехнатия прозорец нахлува свеж полъх, слушаме Massive Attack и историята на живота на Ивака. Той забегнал за малко до България, за да се разведри от семейните тегоби в Канада. Ивака все едно не е виждал хора и за три бири време излива последните 5 години от живота си. Много смях, на места съчувствие, но предимно смях.
Около един часа след полунощ, акостираме на керамотийския плаж извън града и разпъваме палатките. Шофьорите изпиват по една бира, ръсят се малко стари вицове и сме по леглата.
Нов ден е, будим се на плажа, слънцето приятно ни нагрява. Но няма време за романтика, пием по кафе, хапваме набързо и започваме с приготовленията. Ние не се лигавим да пътуваме с ферито, тръгваме от плажа и гребем до острова. За ферито това са 40 минути, а за нас два часа, така че не му мислим много. Товарим всичко в лодките: дрехи, храна за пет дена, вода, бира и бивачни принадлежности. Суматохата е пълна.
Гледаме небето: горе облаците са движат бавно и закриват слънцето, духа лек вятър. Морето е спокойно. Дано прогнозата за дъжд за следващия ден да се размине. Но и да повали малко, няма да е толкова страшно, казваме си и се мятаме в лодките. Без особено напъване стигаме до град Тасос. На плажа Сашето изплашен, че скоро няма да види кръчма, поръчва за всички студени бири и октопод на скара.
Носят ни ги на плажа, както сме се проснали между лодките, много яко! Като за първи ден, всичко върви по план, обиколката започва наляво, през дивата част на острова и вечерта пристигаме на малкия рибарски плаж преди Chrissi Ammoudia. Тъкмо разпъваме палатките и се преобличаме и започва да ръми. Това нас обаче хич не ни плаши и разположени под голямо дърво хапваме и пийваме. Някои хора май доста до късно викат и се смеят. Дъждът не спира, но и купонът също. Предполагам, че в два вече всички са били порядъчно умрели в своите палатки.
Добро утро, Тасос!
По дяволите! Силен вятър огъва рейките, чува се как морето гърми, а дъждът шиба по защитния слой на палатката. Добро утро, Тасос! Някъде около шест е, някои хора са били наводнени от дъжда и търсят подслон при своите другари, които са сами в палатки. Тези неща се дочуват отвън, но никой, който не е потърсен, не излиза, а само се сгушва навътре в спалния чувал и се надява дъждът да не проникне и при него. От време на време, някой излиза, за да доукрепи палатката, става вир вода и пропълзява отново на сухо. Ще се опитаме да заспим, пък дано да се разведри времето по-късно.
Нищо такова не се случва и сутрешните човешки нужди започват да вадят хората от леговищата им и да ги карат да заемат странни пози в храсталаци и шубраци. Няма да се спи значи, ще се бедства. Всеки облича, каквото има, дъждът се е съюзил с вятъра и без яке ставаш мокър за секунди. Нивото на морето се е вдигнало и заплашва за залее две палатки. Около нас има рибарски постройки, които твърде отдавна са служели на някой, днес са останали само основите им. Може би ще намерим подслон в гората зад нас? Някои е видял нещо като малко бунгало по-навътре сред дърветата. Всеки грабва дрехи и храна и се запрепъва по мокрите камъни нагоре по едва забележима пътечка. Да, мястото е добро за сега, и въпреки че е само няколко квадрата изглежда ще има място за всички на закритата тераска. Дамян е с нещо средно между долни гащи и бански, които са доста мокри и това води до бурни аплодисменти. До края на обиколката, той ще се появява всяка вечер с все по-впити панталонки от този тип. За да ни отмъсти за непрестанните шеги, разбира се!
Сушим се, пием кафе, моралът се повишава, а дъждът отслабва. Вятърът е все още силен, но поривите са по-нарядко. С ТОни се качваме нависоко на един хълм, за да огледаме морето. Мяркат се бели зайчета, вълните са силно разбъркани. Гребането за начинаещи не е препоръчително. Така смятаме ние като водачи, но на мен не ми се остава повече на едно място. Долу на плажа всичко е подгизнало, докато на терасата на бунгалото, закуската преминава в обяд.
Трябва да решим, ще обикаляме ли острова или ще чакаме да се успокои морето. Ако тръгнем в три следобед, имаме шанс да намалим изоставането си с половин ден и в следващите дни да наваксаме останалото. Ако останем да спим тук, можем да забравим за обиколката. Двамата с ТОни правим план, как ще гребем, кой след кой ще се движи и как ще реагираме при проблем. Започваме да следим през 20 минути състоянието на морето и решаваме, че ще се справим до плажа Парадайз. Почти всички от групата са опитни каякари и ги надъхваме да опитаме.
Тасос, дръж се, идем!
Ободрени от решението за влизане във водата, се отправяме към ветровития плаж. Багажът и екипировката са доста мокри и тежки, но треската от предстоящия сблъсък с морето заглушава умората и вдига адреналина ни. Скоро всички са екипирани като за Патагония и нахлузват шприцките. Морето в заливчето не ни се нрави, а зад носа е доста ветровито. Поне вятърът е срещу нас и лодките режат смело вълните. Слeд час вятърът се сменя с дъжд. Досега се борехме да запазим шапките си на главите си, а сега те клепват върху очите ни. Студ. Ако не се движим, започваме да треперим. Затова гребем. Плажът се вижда в далечината, но аз не се радвам дълго, защото виждам следващото препядствите – вълните на прибоя. Плитчината на заветния бряг спомага за образуването на метър и половина вълни, които ще ни се падат в гръб, докато гребем, за да излезем. Трябва да сърфираме отгоре, в противен случай губим контрол върху каяка. Колко лодки ще се справят с това излизане – се тревожа аз и неусетно стигам до момента с прибоя. Първата вълна не е голяма и я пропускам, виждам следващата как се издига зад мен и започвам здраво да греба. Успявам точно на време да я хвана, сега трябва да внимавам да се задържа на вълната. Ако съм прецизен, ще ме изкара директно на пясъка. Подлагайки лопатките на греблото отляво и отдясно зад мен, рулирам хладнокръвно и излизам.
Страхотно чувство, сякаш не съм си поемал въздух последните две минути! Обаче бързо се окопитвам, осъзнавам, че всички точно в този момент навлизат в критичната зона. Изтеглям лодката навътре по плажа и се втурвам да помагам. Лодката на момичетата е след мен и я виждам, че на тридесет метра от брега застава успоредно на вълните. Коремът ми се обръща! Но това е само за миг и след това рязко обръща нос и се насочва към мен. Не е за вярване, беше си сигурно обръщане, но Силвето въпреки паниката, успява с правилната маневра и девойките се спасяват. Мъжките лодки, за съжаление, не разполагат с такъв късмет и Сашето и Клапата се обръщат на по-дълбокото, а Дамян и Ивака, на метри от брега. Слава богу, всички усещат дъното под краката си и заедно обръщаме лодките и събираме разпилените неща. Помислих, че Клапата се мъчи да спаси телефона си, а той гонел една бира, да не я завлече морето. Накрая и ТОни финишира последен победоносно.
Тази нощ няма ли край?!
Целият екшън се наблюдава от собствениците на плажа, които започват да ръкопляскат, като става ясно, че всички сме излязли читави на техния бряг. Започва да духа силно и отново да вали, така че логично тръгваме към гърците, за да търсим подслон в тяхното заведение. Оказва се, че бар-ресторантът е доста голям и луксозен. Четири-пет човека от персонала го подготвят за сезона и поради лошото време няма други посетители освен българите-корабокрушенци. Много са мили и ни предлагат да спим в предверието, като междувременно се заемат да ни приготвят нещо за ядене. Ние започваме сушене и преобличане. Използваме тоалетните за миене и правим страшна кочина, защото сме станали като клошари само за два дена. Зад ресторанта се забелязват доста котки. Може би около двайсет. Оказва се, че котките са сто, има и осем кучета. Леле! Малко зловещо е да спим тука. Гърците носят храната, черпят ни и с няколко бутилки узо. Казват ни, че не живеят тук и че ще дойдат утре в осем, за да ни направят закуска. Разпускаме много лежерно след кратката нощ и напрегнатото гребане. Ситуацията обаче не позволява никакво отпускане. Вече се стъмни и ние сме на челници и свещи в предверието на ресторанта, а отвсякъде пробягват силуети на котки. Скоро става ясно, че няма да ни е лежерно, котките започват да ровят из багажа ни и да се мушкат в чувалите. Ще трябва да спим със сто котки под един покрив! На Ивака му кипва и решава, че можем да се отървем от мяукащите твари, като използваме столове и маси, за да запушим местата през които могат да влязат. Първо обаче, трябва да ги изгоним. Не знам, колко време се борихме с проклетите котки, но на няколко пъти те се завръщаха през незатворени пролуки и започвахме отначало. Накрая се примирихме, че ще спим с три-четири котки и тъкмо се приговихме да си лягаме, когато разбрахме, че котките отвън ни отмъщават. Разочаровани, че ще спят навън, котките атакуват палатките ни, които се сушат отвън. Имаме сериозни поражения: една напикана и една насрана палатка, гадост! Тази нощ няма ли край?!
Тръгваме рано от злополучния Парадайз биич. Небето просветлява, духа слабо, но вълните обещават да ни правят компания поне до обяд. Първата ни задача е да преминем прибоя. Вълните стигат до метър, но са срещу нас, така че с яко гребане след около двеста метра, щяхме да сме извън залива. Пускаме ТОни първи и гледаме борбата му с вълните. Каякът се мята диво през всяка вълна, но ТОни ловко се преборва с тях. Докато пускам другите във водата си мисля, какво ли още ни очаква. Повеждам групата. Вълните са високи и мазно ни повдигат и свалят. На моменти виждам само ТОни зад мен, сякаш другите три лодки са изчезнали между нас. Трябва да избягваме чупенето на вълните, за да не ни заливат, но и не трябва да влизаме твърде навътре, за да не ни завлекат теченията. Групата е мобилизирана на максимум. Всички изпълняват стриктно указанията. На моменти имаме чувството, че вълните ще ни поемат и ще ни запратят директно върху скалите.
Но морето сякаш искаше само да си играе с нас и лодките се отдалечаваха от скалите в последния момент преди сблъсъка. Не усетихме, кога минаха три часа, толкова бяхме фокусирани върху ситуацията. Имаше само една смешка с преминаването над една плитчина, където за двадесетина метра сякаш бяхме в лодки за бърза вода: плъзнахме се върху бялата морска пяна без никакви възможности за контрол, но за щастие никой не се обърна.
Когато спряхме за обяд, морето беше утихнало и слънцето печеше приятно. ТОни, все едно до сега ни е чакал на брега, за минути приготвя мега вкусна полента със зеленчуци и ние се нахвърлихме лакомо върху чиниите. Как само се услажда храната в такива моменти.
Тайно се надявах, да напреднем достатъчно днес, след оправянето на времето. След обяда темпото остана добро и след кратка почивка на плажа в Лименария, вече бях твърдо решил да нощуваме малко преди Скала Марион. На всички сякаш ни се гребеше и поехме с равномерно темпо към залеза. Последният един час умората се усети осезаемо, няма и следа от адреналина от предишните дни и едвам се добираме до брега. Но усилието си струва, компенсирали сме цялото изоставане, като този ден изминахме цели 42 км.
Минавам…Големият кораб минава!!!
В следващите два дни, все едно сме на друг остров: морето е гладко като езеро, а на небето няма нито едно облаче.
Точно, когато се бяхме отпуснали, Тасос ни предложи нова тръпка. Гребейки към Керамоти, ни се налага да пресечем пътят на фериботите. За да не се стресираме излишно, правим това малко преди пристанището, когато корабите маневрират и се движат бавно. Сега обаче, за да си спестим малко гребане се изхитряваме и твърде рано захождаме с маневрата за пресичане. Бях сметнал че имаме поне 15 минути да пресечем преди да се покаже нов кораб. Заради празничните дни обаче, гърците са пуснали повече ферита и изведнъж се озоваваме разпръснати през десет метра точно, където не трябва. Настава смут, аз крещя „Гребете!“ и всички загребват с нечовешки сили, за да се измъкнат. Естествено и тук оцеляхме, застрашени бяха само момичетата, които бяха изостанали. Сега, тук има малко уточнение. Последната вечер Силвето и Клапата решиха да не връщат и капка алкохол в София и пресушиха всичко налично. Но това едва ли се е отразило на качеството на финалния спринт в битката с ферибота.
За пореден път „направихме“ Тасос, но този път беше велика експедиция, която всички ще помним. Този разказ е за всички вас: Силве, Щастие, Ивак, Дамяне, Саше, Клапа и ТОни – бяхте страхотни! Когато плановете се объркат, започва истинското приключение – не забравяйте това. Много силна група, която имаше нужда от сериозно предизвикателство и Посейдон не се забави да ни го осигури.
Коментари