Предистория – 1

Нашата страст към дайвинга ни отведе в Палау. Дори не знаехме, че съществува такова място, а пък камо ли, че е самoстоятелна държава с индивидуална култура. Палау е мнооооого далеч от България.

Намира се в Тихия океан на изток от Филипините и на север от Индонезия – морска територия наречена Океания. Флагът на Палау За първи път разбрахме за съществуването на тази островна държава покрай изследователските истории на Жак-Ив Кусто, който твърди, че това е едно от любимите му места за гмуркане и следователно една от най-добрите дестинации за подводни дейности. Бяхме впечатлени и в нас се роди желание да посетим това място. Вече бяхме ходили на няколко места, които Жак Иф Кусто описва като зашеметяващи (Остров Кокос в Коста Рика и Суданското червеното море) и знаехме, че щом той им дава такава оценка, значи ще останем доволни.

След дълго проучване успяхме да организираме експедиция за края на 2020 година, но за жалост тя бе обречена на провал още в самото начало, тъй като в края на 2019 година светът започна да се затваря. Поставих ме този план в “приключенската си библиотека” в чакане на по-добри времена като бяхме сигурни, че ще му дойде времето. Междувременно докато траеше пандемията разбирахме от други познати водолази или че вече са били там, или че и те мечтаят за този подводен рай, а някои дори са го посещавали преди цял един живот (преди 15 години) и от тогава до сега са били по 3-4 пъти. Това страшно много ни впечатли и някак си усили желанието ни да разберем какво толкова се случва там.

Е, след година-две ограниченията по света започнаха да падат и възобновихме експедицията, но с малки промени. В първоначалния план групата трябваше да е позиционирана на сушата, а по късно се оказа, че най-добрия начин да изживееш Палау е на вода.

Събрахме се група мераклии и след много месеци търпение най-накрая имахме самолетни билети за декември 2022 година и можеше да се отправим към азиатския Хавай, както го кръстихме по късно.

Багаж

2

Стягането на багажа за подобни дайвинг сафарита е доста лесно. Разбира се, на първо място е водолазната екипировка, защото тя е и най-използвания инструмент в  инвентара. Имайки предвид тропическия характер на Палау, мяташ няколко чифта къси гащи и бански, тениски и слънчеви очила и си почти готов. Почти през цялото време “шляпаш” бос по палубата, така че обувки и чорапи са сведени до 1-2 чифта, а останалото са разни лични аксесоари от типа на четка за зъби, някаква техника за снимане, една книга и най-вече добро настроение.

Пътуването до там се оказа доста дълго. Цялостно прекарахме над 30 часа в път, като сменихме 3 полета, най-дългият от които до Манила с времетраене 12 часа. Тук разбрахме и за магическите компресиращи чорапи. Няколко човека от групата имаха такива и бяхме много впечатлени, че вършат страхотна работа за дълги полети. Реално идеята е да стягат силно краката, за да не се подуват и кръвта да може да циркулира свободно. Така, няма толкова умора след дългото седене на едно място. Е де да имахме и аз един такъв чифт от нашите приятели Пирин Хил.

История

3

Историята на Палау започва от микронезийските народи. Първите постоянни обитатели на островите са били меланезийци, които пристигнали около 3 000 години пр.н.е.

Нещо изключително интересно за тези народи е тяхната валута. Това са камъни, известни като „рей“ или „моней“ в палауски, и са традиционна форма на валута в Палау. Това са големи и тежки камъни, издълбани от известни местни скали, които се използват за обмен и съхранение на богатство.

Въпреки, че камъните рей все още се считат за ценни и запазени като част от културното наследство на Палау, те не са официална валута на страната. Сега в Палау се използват палауският долар (PW$) и американският долар (USD) като основни средства за плащане и обмен на пари.

След това около 16-ти век испанците и техните изумителни мореплаватели успяват да достигнат до островите и за първи път им дават името „Палау“ в чест на Испания. През 19-ти век, Германия започнала да установява колонии в региона и превзема Палау през 1899 г.

През Втората световна война Палау става сцена на ожесточени битки между САЩ и Япония. Може би това е най-близкия до нас момент в историята. Има  страшно много информация за битката при остров Пелелиу. (Ето едно кратко клипче за по – любознателните

След войната, Палау остава под покровителството на САЩ. През 1981 г., Палау придобива пълна вътрешна автономия от САЩ, а през 1994 г. Става независима държава. Днес Палау е демократична република и член на ООН. Това са историческите фактологии, но определено до ден днешен се усеща най-много американско и японско присъствие. Почти всички коли там са японски. Почти всички продукти, които идват като внос са с контейнери от САЩ. Ресторантите, ястията, живота че дори и самите хора наподобяват Хавай. Не случайно в нашата глава си го запомнихме като Азиатския Хавай.

Дайвинга

4

Но нека се концентрираме на най- основното занимание дайвинга. Меко казано е впечатляващ. Като започнем от най малките животинки като риба “мандарин”, нудита и скални попчета.

Кораловите градини бяха много богати и развити. Тук видяхме и най-големият корал, който сме срещали. Обхваща целия склон и ако не ни бяха казали щяхме да помислим, че това са много корали един до друг. Може би корала беше около 30 квадрата. Огромна площ, която трудно се побира на една снимка.

Още първите дни посетихме и няколко потънали кораба. Мястото има много богата история на морски битки и близката световна история и ако човек иска може да посвети едно цяло пътуване само в изследване останки под и над водата. За жалост много от тях са доста на дълбоко, а това изисква много по-специфични тренировки, водолазно оборудване и организация.

Но най-впечатлящ беше живота в открити води и всички видове “пелагичните” риби. То не бяха акули и то едни от най “ценните” за водолаза (бичи, тигрови и китови) . Синият ъгъл (Blue corner) и Пелелиу (Peleliu corner) са изключителни места за срещи с ловуващи акули. Имахме и среща с манти на едно от най емблематичните места – Немският канал (German Channel). Може би най-грациозните животни в океана. Изключително приятелско настроеният “Наполеон” – доста голям екземпляр, който нямаше търпение да ни види и да се примоли за някое лакомство. Местните гидове го бяха научили, че под някои от камъните и коралите има плячка и обръщайки подходящи камъни по дъното той се спускаше стремглаво, за да обследва всеки камък.

За десерт ще ви разкажем за един от най ценните феномени на Палау. Всеки месец няколко дни след пълнолуние се наблюдава хвърлянето на хайвера на червения снапър. Всеки месец. Бяхме много  впечатлени и много искахме да го преживеем.

Специално бяхме запазили точно тази седмица за нашето водолазно сафари. Е, след доста “мрънкане” от наша страна на капитана и гидовете подбрахме най-подходящия ден според прилива и според Луната, за да сме сигурни, че ще хванем поне част от този природен феномен. Никой не знае защо точно там са избрали да хвърлят хайвера си тези риби, но от както са разбрали местните, това се случва всеки месец на едно и също място.

Чувството е главозамайващо дори бихме казали , че на моменти е нереално. Сякаш гледаш научно документален филм и това  сe случва пред очите ти. Преставате си хиляди риби, десетки хиляди риби, които се надпреварват една с друга опитвайте се да достигнат хайвера на женската. Към тях са се присламчили и хищници, които се хранят с този хайвер и се блъскат и “ръгат” само и само, за да докопат деликатеса. А от време на време кръжащи акули се “стрелкат” към пасажа в опит да закусят с това високо протеиново блюдо. На моменти всичко се случва толкова бързо, че се  чудиш на къде да гледаш.

Рибите се точат в един непрестанен поток ту на ляво ту надясно, нагоре и на долу. А ние в желанието си да видим  това  представление дишаме в несвяст и бързо, бързо изсмукваме въздуха. За водолазите измежду читателите, този дайв не е от най-лесните, защото се случва на един коралов ръб и почти винаги има течение, срещу което човек трябва да се бори, за да не бъде изплют от синьото и да пропусне първите редове на шоуто.

Дълбочината също не е за подценяване ( 20+ метра), бързо може да се натрупа дънно време и да се влезе в деко. С други думи е подходящо за напреднали водолази, за да може напълно да изживеят тази емоция.

Палау крие и много други тайни. На всяко новолуние пък се състои подобен ритуал, но на друг наш любим вид риби “цицинестия папагал”. Те са много по бързи и големи. Нещо като малки подводни бикове, които се сблъскват периодично и издават мощни кухи звуци. А според месните гидове, най-впечатляващо е хвърлянето на хайвера на “Blue Lined Sea Bream”, което се случва и най-рядко. Само веднъж годишно. Март – април, но никога не може да се каже с точност.

Ако човек иска да го преживее може да му се наложи да постои няколко седмици. Всички тези изключителни подводни събития и истории ни накараха да мечтаем за ново посещение на подводния рай Палау. Още докато бяхме там си говорихме, че пак трябва да дойдем и че мястото има много какво да предложи. Апетитът идва с яденето. Кратко след като се прибрахме в България не се сдържахме и побързахме да обсъдим с местните гидове кога би била и най-подходящата дата за ново посещение. Смятахме приливи и отливи, гледахме лунни календари и исторически срещи с вида “Blue Lined Sea Bream” и се спряхме на 10 март 2024 година. Тръпнем в очакване да споделим тази емоция и нова експедиция с още мераклии. Сигурни сме, че те ще бъде също толкова впечатлени, а се надяваме и  природата да ни запознае с още един от своите феномени.

Птичи поглед

5

Като споменахме  феномени, няма как да подминем и гледката от въздух в Палау. Всички пътнически полети са нощни. Това се дължи най-вече на военните бази в близост или поне така ни обясниха, но ние имаме и още едно обяснение. Или, че иначе нямаше да върви бизнеса с панорамни полети над архипелага. Това беше и най-красивият полет в нашия живот. Това са скални образувания, покрити с наситено зелени джунгли, изникващи от водата като гъби с чудати форми.

Причудливи островчета, които сякаш висяха над водата. Изключително живописно и извънземно красиво. Споделяме малко снимки, защото речника не ни е толкова богат, за да опишем в детайли този пейзаж. Полетът си заслужава всеки долар и е задължителна атракция.

Ааа има още едно място, което много си заслужава потенето и това е водопада Ngardmau. Не толкова познат като Виктория или Ниагара, но не по-малко впечатляващ, тъй като позволява да се изкъпеш, да минеш под него и да се освежиш след разходката в джунглата.

Аватар

6

След като вече бяхме посетили това диво и райско място се озовахме на кино на блокбъстъра Аватар 2. Случайно седнахме до друг запален водолаз и наш общ приятел – DJ Дончо. Той гледаше филма за пореден път и сподели впечатляващата информация, че режисьорът  Джеймс Камерън

бе посещавал Палау многократно, като търси вдъхновение за своя пореден филмов шедьовър, като олицетворение на подводния живот и неговото богатство.

Какво съвпадение само. Но определено не е случайно. Смело можем да заявим, че това е мястото с най-многобройно количество като брой риби и разнообразие от даден вид, който сме посещавали.

Материалът ПАЛАУ – АЗИАТСКИЯ ХАВАЙ е публикуван за пръв път на GoLive Adventures.

Материалът Дайвинг на Азорските острови, Португалия е публикуван за пръв път на GoLive Adventures.

Козумел е мексикански остров разположен в Карибско море. Името, получено от мая Кузамил, което може да се преведе като остров на лястовиците. Въпреки че е доста слабо развит остров, Козумел е пълен с възможности. Всъщност икономиката се базира основно на туризма, с фокус за тези, които се интересуват от гмуркане, гмуркане с шнорхел и балнео.

Информация за гмуркането на Cozumel

Козумел се радва на голямо морско биоразнообразие, поради което е известен като идеалното място за практикуване на гмуркане. Системата от рифове обхваща над двадесет и два километра (14 мили), образувайки подводни градини, които са дом на богато разнообразие от морски живот.

Островът е мястото, където ще се насладите на най-добрите дрифт гмуркания. Плюс това, в този регион водолазите ще намерят един от най-популярните места за гмуркане на останки в Мексико – миночистачът C-53. О, а гмуркането в Козумел означава, че можете да избирате от над 45 места за гмуркане, които са с различна трудност, което означава, че всеки може да намери идеалното място за своето ниво на опит.

Тъй като е доста посещаема дестинация последните години има сезонност на някой от най-натоварените дайвинг локации. По време на нашето пътуване декември 2019 година бяха затворени някой от топ локациите за изследване и възстановяване. След няколко месеца се отваря едни и затварят други, за да може да се гарантира правилно развитие на рифовата система и да се запази биоразнообразието.

Кога да посетите

Козумел може да се гмурка през цялата година, но декември до април се счита за висок сезон. През тези месеци цените може да са по-високи, но Козумел въпреки това е доста евтин остров.

Температура на водата

Температурата на водата е средно 29 ° C през лятото и 25 ° C през зимата. Тоест спокойно може да се гмуркате и само по шорти, но за позиморничевите се препоръчва 3мм заради теченията.

Течения

Дрифт гмуркането е често срещан тип гмуркане в Козумел, тъй като извън зоната между рифовете теченията могат да станат силни. Теченията могат да бъдат непредсказуеми и да променят посоката. В някои дни водолазите могат да изпитат явление, наречено пералня, нещо като „торнадо“, което може да ви преобърне с главата надолу.

Видимост

Видимостта в Козумел е изумителна. Не знам, дали заради релефа или заради теченията, но според нашия екип това е мястото с най-добра видимост, на което сме гмуркали. Видимост от 30 до 50 метра.

Видове гмуркане

Дрифт гмуркане
Гмуркане с рифове
Гмуркане в развалини
Гмуркане на стена
Нощно гмуркане

Акценти за гмуркане в Козумел

Риф Паланкар

Рифът Козумел е част от Мезоамериканския риф, втората по големина рифова система на Земята. Водолази от цял ​​свят идват да се възхищават на изобилието от риби и пъстрите корали, заобикалящи острова. В Козумел има един риф, който се откроява сред всички останали.

Паланкар е популярният риф сред водолазите заради гигантските коралови образувания, които са образували зашеметяващи пещери, спирали, кули и каньони. Районът е пълен с живот, включително акули, снапери, скатове, риба спусък, джакфиш и костенурки. Рифът Паланкар е разделен на четири секции въз основа на коралови образувания и дълбочина: Паланкарска подкова, Паланкарски градини, Паланкарски тухли и Паланкарски пещери.

Костенурка, плуваща във водите на Косумел. Снимка на Serge Melki

Морски живот

Здравите рифове на Козумел изобилстват от различни очарователни морски създания. Водолазите могат да се срещнат с акули акушерки/дойки, зелени змиорки, групер, баракуди, папагали, крикове, костенурки и по-малки животни като пеперуди, скариди, морски кончета и морски игли.

Материалът Остров Козумел, най-добрият дрифт дайвинг е публикуван за пръв път на GoLive Adventures.

Остров Малпело е малък (скална формация с дължина 300 км, която принадлежи към междуокеанска планинска верига) и е обект на световното наследство на ЮНЕСКО в източната част на Тихия океан. Разположен е на стотици километри от континенталната част на Колумбия. Островът прилича на безплодна скала и е предимно необитаем, с изключение на военната база под формата на фургон с оновната цел да пази от нелегален рибовол. Островът е с дължина около 1600 метра, ширина 700 метра, и височина 300 метра. На Малпело не се извършват никакви дейности – с изключение на наблюдението на птици, но водите около острова са истинско удоволствие за водолазите, които искат да се доближат до множество различни видове акули. За да се защити това светилище, се таксува 37 USD на ден и водолаз. През 2006 г. е обявен за световно наследство на ЮНЕСКО.

Информация за гмуркането на остров Малпело

Остров Малпело е доста ексклузивна дестинация за гмуркане, Колумбия позволява само една лодка наведнъж тук, тоест за дадена седмица ще бъдете само вие и вашите приятели. Островът е част от така наречения триъгълник на чукоглави акули “Hammerhead Triangle”, който включва остров Галапагос, остров Кокос в Коста Рика и остров Малпело в Колумбия. Регионът получива името си заради големите популации акули чукове, които могат да наброяват стотици. Не е чудно, че Малпело е известен като една от най-добрите дестинации за сафари гмуркане на Земята.

Кога да посетите

Малпело има тропически климат, което означава, че гмуркането е възможно целогодишно. От януари до май е сухият сезон, който също съвпада със сезона на акулите чукове. Водата обаче е по-студена през тези месеци и видимостта е затруднена от богатия планктон.

Юни до декември е влажният сезон, който носи по-топли води и най-добра видимост. От май до юли шансовете за забелязване на копринени акули са високи, а от юли до октомври китовите акули се появяват.

Има и още една акула, която потайно се крие в дълбините около острова. Ферокс е “дренозъба” акула на над 150 години и около 5 метра дълга, която живее в района и която само отбрани водолази успяват да видят.

Температура на водата

По време на сухия сезон (от януари до май) температурите са средно между 15 ° и 20 ° C (59 ° F – 68 ° F). По време на влажния сезон (от юни до декември) водолазите могат да изпитат температури на водата между 26 ° C и 28 ° C (78 ° – 82 ° F).

Течения

Остров Малпело има силни и променящи се течения. Това е и причината островът да се препоръчва за напреднали водолази, а не за начинаещи. Водолазите трябва да притежават напреднала квалификация за гмуркане в открити води, за да се гмуркат тук.

Видимост

Видимостта на водата около остров Малпело обикновено е около 30 метра (100 фута), но изобилието от планктон по време на сухия сезон може да го намали до 10 метра (33 фута). Видимостта може също да се промени бързо и драстично през целия ден. Въпреки това се подобрява през влажния сезон.

Видове гмуркане

• Дрифт гмуркане

• Гмуркане на стена

• Пещерно гмуркане
• Дълбоко гмуркане

Акули и други големи неща

Морският резерват, който включва остров Малпело, е най-голямата зона за забрана на риболова в източния тропически Тихи океан. Звездите тук без съмнение са чукоглавите акули, но водите, заобикалящи островите, са „резервоар“ за много различни видове акули. Пасажите от акулите могат да наброяват до 300 индивида.

Има и големи струпвания на копринени акули, които наброяват до 1000 индивида. Островът е и един от малкото региони на Земята, където може да се види дребнозъбата акула (https://en.wikipedia.org/wiki/Smalltooth_sand_tiger). Други видове акули, открити тук, включват Галапагос, китова акула, тигрова акула, черна и бяла акула.

Делфини, манти, риби и риби тон също са жители на района. Дори по-големи животни като гърбави и сини китове се появяват. По време на нашето пътуване 2019 година всички бяхме възхитени от огромните пасажи мулет снапери и джакфиш, които се извисяваха като небостъргачи пред нас.

По-малката риба

Водите около Малпело гъмжат от живот с всякакви размери. Тук са регистрирани около 394 вида риби, 340 вида мекотели, 17 вида морски бозайници и 7 вида морски влечуги. Свободно плуващите мурени правят доста шоу и водолазите също могат да насочат погледа си към онова, което някои наричат ​​най-грозната риба в света – прословата риба прилеп с счервени устни https://en.wikipedia.org/wiki/Red-lipped_batfish. В Малпело също могат да се видят goatfish (барбун), grunts, jacks, Moorish idols, damselfish, angelfish, surgeonfish, и creole fish

За повече информация как да стигнете до там, с коя лодка да плавате и с какво непланирани обстоятелсва може да се сблъскате може да се свържете с нас и ще ви разкажем всичко подробно защото Малпело остава най-предизвикателното приключения за нас и нашия екип.

За да добиете по-реална представа споделяме с вас едно кратко видео от нашето приключение през 2019г.

Материалът Остров Малпело – предизвикателен дайвинг далеч в Тихия океан е публикуван за пръв път на GoLive Adventures.

Най-добрите дайвинг компютри за 2020 година

Хората винаги ме питат: „Ако реша да ставам водолаз, коя е тази част от екипировката, която задължително трябва да си купя и без която не мога?“. Моят отговор е винаги един и същ: компютър за гмуркане! Винаги можете да се разминете с наемане на плавници или жилетка „BCD“, или друга част от екипировката за гмуркане, но аз държа на сигурността и ако трябва да избирам бих се доверил на първо място на себе си и това как реагирам според дълбочината, времето под водата, и скоростта на изплуване. С други думи искам да държа юздите в ръцете си, а за това си трябва водолазен компютър, който познавам и най вече знам как да ползвам правилно!

Ако се гмуркате всеки път с нов водолазен компютър, вие трябва да познавате софтуера на този модел и най вече да умеете да го настроите според това къде, в каква среда, при какви условия и с какви характеристики на комфорт се гмуркате. Тоест това, че има водач или гид с вас не ви дава сигурност за безопасно гмуркане, тъй като не знаете колко отговорни са те като водачи. Всъщност никога не трябва да разчитате на някой друг, който да следи вашите ограничения и безопасност на гмуркане. Всеки водолаз трябва да има собствен компютър за гмуркане и да знае как да го използва.

Също така се случва доста често, че в избрания от вас водолазен център нямат налични компютри за отдаване под наем и тогава ще бъдете принудени да се гмуркате без такъв и да се съобразаването с вашия водач чудейки се сега какво и как следва. Така че, ако трябва да изберете какво да купите, моят съвет е персонален водолазен компютър. А в повече случай, днешните водолазни компютри са доста стилни и компактни, тоест може да си го използвате като ръчен часовник, който да носите в града. Този тип часовници предизвикват интерес и са чудесни средства и за неформален разговор.

Та тази статия ще ви разкаже за най-добрите дайвинг компютри за 2020г., тъй като на пазара има стотици модели на десетки производители, това ръководство има за цел да ви улесни в намирането на най-подходящия според бюджет, нивото на уменията, целите и предпочитания за дизайн и фукнционалност. 

Бърз отговор: Топ 5 на най-добрите дайвинг компютри
1. Suunto D5
2. Shearwater Teric
3. Oceanic Geo 4.0
4. Aqualung i450T
5. Mares Matrix

Има няколко фактора, които трябва да вземете предвид при избора на перфектния компютър за вас, така че нека да преминем през няколко прости въпроса и тогава ще дам своите препоръки и любимци за всички времена, с които не можете да сбъркате.

ВАШИЯ БЮДЖЕТ

Очевидно трябва да помислите за бюджета си, проверете цените в линковете по-долу. Това е доста голям фактор при вземане на решение. 

КОЛКО ЧЕСТО СЕ ГМУРКАТЕ?

Ако се гмуркате често или сте Divemaster, или инструктор ще искате добър часовник, който да е фунционален, да е здрав и да регистрира много гмуркания. Но ако се гмуркате няколко пъти в годината, ще имате нужда от нещо по стандартно, което най вече да ви харесва като дизайн, да е по джоба ви и да се настройва лесно!

КАКВО Е ВАШЕТО НИВО НА КВАЛИФИКАЦИЯ?

Повечето от вас, които четат това най-вероятно са любители водолази и не се нуждаят от нещо много техническо. Използвате ли смеси от газове при гмуркане? Използвате ли въздушна интеграция? Налага ли ви се да планирате гмуркане на вашия компютър? Ако не, то тогава може да задраскате от списъка производителя Shearwater и най вече моделите Perdix и NERD. Те са просто много повече от това, което ви трябва – твърде висок клас и много фунционалности, които няма да изпозлвате, малко по обемисти от колкото ви се иска и прекалено скъп за това, от което се нуждаете. Но ако правите технически гмуракния и дишате смеси, тогава няма да е намерите нещо по-добро от тях.

ЛЕСНО ЗА НАСТРОЙВАНЕ И ИЗПОЛЗВАНЕ

Това също е свързано с това колко се гмуркате и колко опит имате с компютрите, но ако сте като мен и НЯМАТЕ много опит с компютри, все пак аз предпочитам нещо просто и удобно за употреба. Виждал съм доста компютри и ми се струва, че винаги се връщам към Suunto като най-лесен за употреба и настройки. Някак си не мога да си позволя времето и усилията да седна и да разучавам сложните софтуери на Oceanic или Shearwater, освен ако не правя технически дайвове и наистина не ми се налага прецизност и безупречна безопасност.

Разбира, се това е само мое мнение, защото много други водолази харесват Oceanic компютрите с повече опции и настройки. Просто съм мързелив и харесвам голям осветен дисплей, който виждам бързо и лесно под вода.

ПЪЛЕН СПИСЪК НА НАЙ-ДОБРИТЕ ВОДОЛАЗНИ КОМПЮТРИ ЗА 2020 ГОДИНА

Suunto D5

Цена: около $600
Газове: Въздух & Нитрокс
Характеристики: Часовник произведен в Финландия, много обичан от начинаещи и инструктори, защото е лесен за употреба.
Предимства: Един от най-извесните и наложели се прозиводители. Възможност за персонализация.
Недостатъци: Скъпичък

THE COMPUTER

Новият Suunto D5 е проектиран да бъде толкова ясен и лесен за използване, че можете просто да се насладите и да се съсредоточите върху изследването на прекрасния подводен свят. Ако държите на стила, Suunto предлага възможност да променяте каишката, за да съответства на вашия външен вид. След гмуркането може да се свържете безжично с приложението Suunto на вашия телефон, за да преживеете отново и да споделите приключенията си с приятели.

 

---

Shearwater Teric

Цена: $1100
Газове: Въздух & Нитрокс & Тримикс
Характеристики: Любимата марка на техническите водолази
Предимства: Мощен, сигурен, и много функционален. Възможност за персонализация.
Недостатъци: Скъп

THE COMPUTER
Интуитивни контроли и навигация по менюто, заедно с ярък и пълно-цветен дисплей. С висока степен на персонализиране, Teric предлага на водолазите часовник и водолазен компютър с безпрецедентни възможности. Shearwater е известна със своите изключителни компютри за техническо гмуркане, а сега имат и този красив стилен часовник, който всеки иска.

---

Oceanic Geo 4.0

ЦЕНА: $400
Газове: Въздух & Нитрокс
Характеристики: режим за свободно гмуркане (freediving), Дълбоко спиране с таймер за обратно отброяване
Предимства: Достъпен като цена и лесен за разчитане циферблат
Недостатъци: Не е много лесен за настройка

THE COMPUTER

Отне ми известно време докато се науча на всички настройки на Geo 4.0. Дори прости неща като промяна на времето, но в крайна сметка този компютър наистина ми хареса и той беше МНОГО по-евтин от еквивалента на Suunto и съответно предпочитан от инструкторите, които познавам.

---

Aqualung i450T

ЦЕНА: $500
Газове: Въздух & до 3 Нитрокс смеси
Характеристики: Множество предаватели, цифров компас, 4 режима на гмуркане.
Предимства: Лесен за употреба, множество фунции и добра изработка
Недостатъци: Скъп

THE COMPUTER

Създаден за активния водолаз, този компютър е от най-добрите световни производители на гмуркане и е един от най-добрите на пазара като цена/качество. Той е чудесен за разнообразно гмуркане, както и за ежедневно носене като часовник. Има много страхотни функции и режими.

---

Mares Matrix

ЦЕНА: $400
Газове: Въздух & Нитрокс
Характеристики: Single button navigation, large display
Предимства: Affordable, user friendly, lots of color choices
Недостатъци: not too bright display light

THE COMPUTER

Сега можете да вземете компютър от Mares, ако обичате тази марка и другите им съоръжения. Той е един от най-добрите по цена и доста добре изглежда. Mares е добре известен със страхотни tec gear, така че това трябва да е популярен компютър и за тях.

Материалът Най-добрите дайвинг компютри на 2020 г – Go Dive Equipment е публикуван за пръв път на GoLive Adventures.

Плавници

Плавници

 

Рибите нямат крака по простата причина, че перките са най-добрият начин за придвижване във водата. Така че, ако ще ходите на гости при рибите и ще си играете там, имате нужда и от добър комплект перки или плавници.  

 

Какво правят – Плавниците превеждат енергията от големите мускули на краката в ефективно движение през водата, която е около 800 пъти по-пълна от въздуха. Тоест чрез плавни и грациозни движения ние сле плъзгаме между капките вода.  

 

Какво да търсите – Комфорт и ефективност. Когато пробвате плавници потърсете плътно прилепване, което не прищипва пръстите на краката ви (най-често котрето защото то остава в чорапа) или не притиска арките на краката. Ако не можете да размахвате пръстите на краката, плавниците са твърде малки.  

 

Ефективността на плавниците в голяма степен се определя от техния размер, твърдост и дизайн. Водолазите със силни мускули на краката и бедрата могат ефективно да използват по-голяма и по-твърда перка. По-малките водолази или по-малко кондиционираните водолази ще се чувстват по-комфортно с по-малки и по-гъвкави перки.   

 

До тук звучи много лесно, но това е всичко, но за основния тип плавници или тези, които се обуват на босо или с чорап. Тези плавниците се използват основно в топли води. Но ако е по-студено или искате да изглеждате като професионалист трябва да изберете плавниците, които се обуват с боти (неопренови обивки). Тук най-важното е ботите да са дебели подметки и да са с 1/2 или 1 номер по-големи. Плавниците за боти са само с няколко размера S,M,L,XL тоест те са доста понепретенциозни, но както и при другите най-важното е комфорта. И накрая, уверете се, че катарамите и каишките са лесни за използване.  

 

Цена – от 90 до 450 лева.  

 

Нашият съвет – Изборът на правилния плавник е важен за предотвратяване на мускулна умора и спазми. Добрите перки ще подобрят вашето удоволствие от гмуркането; лошите могат да го съсипят. КОМФОРТ…КОМФОРТ..КОМФРОТ  

 

Какъв тип е подходящ за вас? Ето поглед върху някои съображения, които трябва да имате предвид при избора.  

 

Плътни (на босо) или с отворена-пета (за боти) плавници?   Плътните плавници не изискват боти за гмуркане и са най-подходящи за топли води.  

 

Каишките на плавниците с отворена пета могат да се регулират за различните обувки/боти, които може да носите, или за различни членове на семейството и децата, докато растат.   Плавниците с отворена пета изискват по-малко усилия, за да се сложат, особено ако към каишката се добави издърпващ се ластик.  

 

Ботушите за гмуркане, необходими за плавници с отворена пета, също осигуряват защита на краката и комфорт при гмуркане и ходене.   

Фаза първа: Oсновите

 

Мокър неопрен

Водолазен костюм/Неопрен

 

Костюмите за гмуркане (наричани в началото костюм за излагане на повишено налягане, а днешно време неопрен) обикновено са изработени от пяна от неопренов каучук (мокри костюми) или подобни на спандекс материали (кожи), понякога с подплата от руно (полиестер).Тук ще споменем, че има два основни вида костюми за гмуркане:

• мокри, за тях ще ховорим основни в тази статия, защото те се ползват за начинаещи водолази
• сухи, те имат съвсем различни характеристики и приложения. Обикновенно се ползват за много по-дълъг или чест престои под водата и/или при по-ниски температури на водата.

 Какво правят – Водолазните костюми (неопрени) ви изолират срещу охлаждащия ефект на водата, която охлажда тялото ви 25 пъти по-бързо от въздуха. Дебелината и видът на защита на неопрена зависи от условията на гмуркане. Простите костюми Lycra осигуряват малка топлоизолация, но помагат за защита от ожулвания и ужилвания от медузи и/или корали. 

 

Неопренът ви затопля по два начина: 

Задържа водата навън. Всяка капка вода, която попадне вътре в костюма, отново ще изтече. Когато водата е вътре, тя абсорбира част от телесната ви топлина. Но когато изтича, тя носи тази топлина със себе си. Така че първото нещо, което един мокър костюм трябва да направи, е да предпази студения океан да проникне във вашия неопрен. 

Добрия неопрен трябва да се чувства еднакво прилепнал навсякъде, това е от решаващо значение, така че пространството, което океанът иска да използва вътре в неопрена трябва да е възможно най-малко. С други думи, все едно си купувате втори чифт кожа  

 

Изолация срещу загуба на топлина. Малко наука: Твърдите вещества и течности отвеждат/пренасят добре топлината; газове не! Въздухът например е около 20 пъти по-малко проводим от водата. Един практичен въпрос, добрата изолация – над или под водата – е свързана с улавяне/заключване на въздуха. Ето защо неопреновата пяна работи толкова добре. Газовите мехурчета са трайно заловени/заключени във вътрешността на материала на вашият мокър неопрен. 

 

Някои функции могат да помогнат на костюма да свърши своята работа добре. Те включват: уплътнения за китката, яката и глезена; уплътнителни капаци зад ципове; предварително огънати ръце и крака; и гладки вътрешни покрития, за да се сведе до минимум потока вода вътре в костюма. 

 

Какво да търсите – Плътни и удобни. Водолазните костюми трябва да прилягат плътно, без да ограничават движението или дишането. Отхвърлете всеки костюм, който е твърде хлабав/широк. Напоням!!! Сякаш обличате втори чифт кожа Пропуските в ръкавите, крачолите, чатала и шията позволяват циркулация на водата и компрометират способността на костюма да задържат топлина. 

 

Бюджет – неопрените варират от 180 до 1000 лева.

 

Нашият съвет – Докато мокрия костюм пасва добре/плъно, той ще си върши работата. Ако тръгвате по бюджетен път, изборът ви обикновено ще бъде ограничен до основни модели. Ярките цветове и графики не са необходими, но ви правят по-видими за другите водолази. Е

 

то ръководство за избор на правилната дебелина за условията, в които се гмуркате. Комфортни зони за експозиция:

Температура на водата

28-31 С – неопрен 1/16 „(1,6 мм), Lycra, Polartec

23-29 С – неопрен 1/8 „(3 мм)

19-24 С – неопрен 3/16 „(5 мм)

10-20 С – неопрен 1/4 „(6,5 мм)

2 – 18 С – 3/8 „(9,5 мм) неопрен, сух костюм 

 

Наличието на собствена екипировка е от съществено значение, за да се насладите напълно на този спорт и да увеличите максимално комфорта и безопасността си под водата. НО не забравяйте, че опитът ви с оборудването е ограничен, така че не бързайте да купувате. Трябва да натрупате малко опит в областта и да разберете какво искате и от какво имате нужда. 

 

На първо място може да започнете само с основите: маска, шноргел, плавници и неопрен. Те не са толкова голяма инвестиция и най-вероятно ще ги ползвате дори и да не се запалите по дайвинга. 

 

Във следващата, втора част на статията “Първата ви водолазна екипировка” ще ви запознаем със специализараната водолазна екипировка: Регулатор, BCD жилетка/крило, и водолазен компютър.   

[vcv_widgets tag=“wpWidgetsCustom“ key=“AtWidgetTours“ instance=“%7B%22widget-form%22%3A%5Bnull%2C%7B%22tour_category%22%3A%22godive%22%2C%22orderby%22%3A%22date%22%2C%22order%22%3A%22DESC%22%2C%22number%22%3A%228%22%2C%22display_mode%22%3A%22rating_badge%22%7D%5D%7D“ args=“%7B%22before_title%22%3A%22%22%2C%22after_title%22%3A%22%22%2C%22before_widget%22%3A%22%22%2C%22after_widget%22%3A%22%22%7D“]

Материалът Ръководство за първата водолазна екипировка е публикуван за пръв път на GoLive Adventures.

ДЕН НА ВОДОЛАЗА 5 МАЙ

Първата спешна нужда от водолази се появява в средата на XIX век. След Кримската война много от фарватерите бяха наводнени кораби, които пречеха на преминаването на кораби. Тогава професията на водолаз стана просто незаменима, но нивото на подготовка на специалистите беше далеч от високо ниво, а екипировката за гмуркане остави много да се желае. Въпреки това водолазите са направили незаменим принос, поради което през 1861 г. са въведени в екипажа на бойни кораби на руския флот. Две десетилетия по-късно, през 1882 г., Александър II издава Заповед за създаване на водолазно училище в Кронщад, което се оказва първото в света. Това се случи на 5 май, така че официалното честване на Деня на водолазите беше насрочено за тази дата.

ЗА ПРОФЕСИЯТА ВОДОЛАЗ

Днес областите на работа на водолази са много разнообразни. Те обслужват подводни структури, инспектират природни резервоари, извършват ремонтни дейности на кораби и много други. Трудни условия на труд направиха тази професия предназначена само за смели хора, които не се страхуват да се потопят в дълбокото море. Професионалният празник за водолази е още едно признание за важността на тяхната професия.

Водолазите инспектират дъното, провеждат операции за търсене и спасяване, ремонтират водолазно оборудване, поддържат подводни конструкции, ремонтират кораби под вода, защитават кораби от саботажни групи.

Водолазът трябва да е издръжлив, устойчив на стрес, да може да действа в екстремни ситуации и да оказва първа помощ.

Рядка професия, която изисква издръжливост, отлично здраве, добра психика – това са водолази. Именно на такива смели хора е посветен този професионален празник.

ИНТЕРЕСНИ ФАКТИ

Гледайте документален или игрален филм за работата на водолази.

• На 4 май 2012 г. се открива Кронщадският морски музей. Той е посветен на историята на гмуркането в Русия и историята на Кронщад.
• Английският дизайнер Август Зибе изобретил костюма за гмуркане през 1819 година.
• Скуба, изобретен от френския J.-I. Кусто и Е. Ганянг през 1943г.
• Има порода за търсене и спасяване на кучета – „водолаз“, или „Нюфаундленд“. Животното плува и се гмурка перфектно. Водолазът има водоотблъскващо двойно покритие.
• Най-честата болест за водолазите е декомпресионна болест. Възниква при потапяне на дълбочина поради бързото понижаване на налягането на вдишаната смес от газове. Това води до образуването на газови мехурчета в кръвта, които разрушават клетките и стените на кръвоносните съдове. В тежка форма декомпресионната болест води до парализа и смърт.

КОНКУРСИ

Най-бързият водолаз
На състезателите се дават плавници и маски за гмуркане. Състезателите се канят да носят реквизит и да тръгнат по определен маршрут. Маршрутът може да бъде изобразен със стрелки на пода, ще постави импровизирани препятствия по пътя. Победителят е участникът, който ще се ориентира най-добре и ще стигне до финала по-бързо.

Потънало съкровище
За конкурса е необходимо да подготвите сандък, в който е поставено съкровището. Тя може да бъде някакъв необичаен предмет или сувенир: фигурка, шоколадова фигура, консервна кутия и т.н. Гостите на състезанието са поканени да отгатнат кое съкровище е намерено на потъналия кораб, и на свой ред да задават въпроси, на които може да се отговори „Да“ или „Не“. Победител е този, който пръв се обади на скрития предмет.

Подводни танци
Участниците в състезанието получават екипировка: маски, перки, мокри костюми, спасителни жилетки, надуваеми детски кръгове. Слагайки реквизита, състезателите се подреждат и започват да танцуват на предложената музика. За да усложните задачата, можете да промените бързи мелодии към забавни. В края на състезанието победителят се определя чрез зрителско гласуване.

ИСТОРИЯ

Diver – честна и рядка професия, която има богата история. Денят на водолазите е установен с указ на президента на Руската федерация В. Путин от 5 май 2002 г. Датата на празника е привързана към основаването на 5 май 1882 г. на първото водолазно училище в град Кронщад по заповед на общоруския император Александър III. Първият ден на водолаза у нас се проведе едва на 5 май 2002 г.

ИСТОРИЯТА в детайли

Датата е избрана по причина. В края на 19 век в Кронщат на 5 май се появява първата в света школа за гмуркане. Император Александър III подписва указ, в който заявява, че трябва да обучава опитни специалисти за подводна работа. В онези дни в Русия възникна остър въпрос за липсата на професионални водолази, които трябваше да се занимават с издигането на наводнените кораби. Изминаха няколко десетилетия от основаването му и училището спечели уважение по целия свят.

Обучението в Кронщад се превърна в символ на високия професионализъм. Впоследствие е разработена научна и методическа основа за руски водолази, чийто автор е адмирал В. П. Верховски. Този мъж стана основател на школа за водолази. И капитан-лейтенант А. Г. Леонтиев е назначен за ръководител на това учебно заведение. Радваше се на заслужено уважение в света.

Училището продължи дълго време, беше заменено от Военноморския инженерен институт, основан през 1998 г., след VVMIU, наречен на F.E. Дзержински и VVMIU кръстен на В. И. Ленин. Това е един от най-добрите военноморски технически университети в света. Там и сега обучават доста добри специалисти, които смело излагат живота си на риск.

Diver Day е професионален празник за водолази. В празниците участват водолази, производители на екипировка за гмуркане, инструктори по гмуркане, любители на гмуркането, учители, студенти и възпитаници на Военноморския инженерен институт.

Значение: празникът е посветен на основаването на първото водолазно училище в град Кронщат 05/05/1882

ПРАЗНИЧНИ ТРАДИЦИИ

В Деня на водолаза ръководството на поделенията на руските военноморски сили и Министерството на извънредните ситуации (МНС) представя на водолазите грамоти, грамоти, прави благодарствени бележки в лични досиета, награждава медали и ордени за изключителни услуги, героизъм и смелост. На този професионален празник се организират спортни събития и състезания по обличане на подводна екипировка сред водолази.

БЛАГОДАРНОСТИ

„Скъпи момчета! Сърдечно ви поздравяваме с вашия професионален празник – Ден на водолаза. Работата ви е опасна, но необходима за обществото, която достойно изпълнявате. Изразяваме нашата благодарност, признателност и уважение към факта, че не сте търсили лесни начини и сте избрали наистина важна и сериозна работа, която е от полза за хората. Вие сте истински мъже, рискуващи себе си в полза на другите. Обичайте, оценявайте, поздравления! ”

„Водата е извънземна стихия за нас, но понякога някой трябва да слезе в нея. Тогава идвате на помощ – водолази, и е безопасно да се каже, че там, под водния стълб, няма тайни за вас и дори ако работата е трудна, можете да се справите! Моля, приемете нашите поздравления за Деня на водолаза и ви пожелаваме късмет, защото ви е нужен толкова много! ”

„Поздравления за всички, които без страх се потопят в безкрайните морета и океани, изследвайки дъното и изпълнявайки други сложни задачи. Пожелаваме ви мир и решителност в гмуркането, нека всички опасности ви заобиколят. “

DIVER DAY 2020 – ПОЗДРАВЛЕНИЯ

Бързаме да ви поздравим веднага,
Нито крачка назад
Честит празник! Честит водолазен ден!
Нека винаги има достатъчно сила

До подводни дълбочини
Да неуморно завладявам!
Да ви накара да живеете прекрасно
Никога не губете сърце!

Нека желанията се сбъднат
И съкровени мечти!
Само истинско щастие
Да живееш без суетене!

Настъпи денят на водолаза!
Какво желаете?
Разбира се, енергичност и сила,
За постигане на цели.

И може би имате късмет в живота
Успех без притеснения!
Нека идват всички хубави неща
И само радост ви очаква!

Пълна с нови открития за вас,
Така че животът беше светъл!
Имаме само един
Успех и късмет!

Денят на водолаза е вашият празник, –
Днес идва!
Какво търсите в морската кал?
Само вие знаете за това!

Искам да пожелаеш
За да постигнете всичко!
Като водолаз, проспериращ
За да стане по-добре!

Знайте дълбините
Въпреки че е опасно!
Върви напред и спечели
В крайна сметка животът е красив!

Прочетете още

Материалът ДЕН НА ВОДОЛАЗА е публикуван за пръв път на GoLive Adventures.

Вероятно най-екстремната туристическа дестинация

АКЦЕНТ

Гмуркане в Малпело – нашият личен фаворит! Остров Малпело (върхът на подводна планина) се издига от водата в средата на Тихия океан. Див, непредвидим, и интригуващ това е Малпело.

Смятан за най-добрата дестинации за гмуркане с акули на планетата,  големи пасажи и подводни пещери/каньони.Мястото е толкова отдалечено и ексклучивно, че само 3 лодки и един катамаран имат право да го посещават. Това, което прави гмуркането в Малпело особено приятно, е фактът, че в даден момента само 1 лодка има право на престой. Т.Е. сте вие и целият океан!!

Остров Малпело е класифициран като Сангуаря (Santuario de Flora y Fauna) от колумбийските национални паркове и притежава статута на ЮНЕСКО за световното природно наследство. Островът е необитаван, има само малък военен персонал, разположен от северната страна на острова.

Разположен е на приблизително 500 км от колумбийския тихоокеански пристанищен град Buenaventura или от Панаменийското тихоокеанско крайбрежие.

ФАКТИ

Малпело е част от скално било с дължина 300км, което от своя страна принадлежи на подводна планинска верига в Тихия океан. На 300 морски мили западно от колумбийския брях, островът „Исла де Малпело“ изниква като гъба от водната повърхност и се извисява на повече от 300 метра в небето. Дължината му е около 1600 метра и широчина 700 метра.

НАЦИОНАЛЕН ПАРК МАЛПЕЛО

С изключение на малък военен пост, той е необитаем. Това е оазис за живот на местни и мигриращи видове, а  също така Националният парк Малпело е и най-голямата без риболовна зона в Източния тропически Тихи океан. За да се защити това светилище, се заплаща такса от 37 USD на ден на водолаз. През 2006 г. островът е обявен за обект на ЮНЕСКО като част от световното наследство.

Националния парк Малпело има защитена територия от 9 584 км2, 383 вида риба, 15 вида корали, 110 вида бодлокожи, 340 вида мекотели, 267 вида ракообразни, 18 бозайници, няколко ендемични 7 вида сухоземна флора, 9 вида влечуги (сухоземни и морски) 60 вида птици съобщават, че много от тях са мигриращи.

ВОДОЛАЗЕН ДНЕВНИК

Малпело е дестинация за опитни водолази. Неговите различни океански течения могат да се променят бързо и могат да създадат много трудни условия. Всички водолази трябва да имат сертификат Open Water Diver (или еквивалентен) и минимум 50 гмуркания в дневниците си.

Всеки водолаз ще бъде оборудван с личен локатор и буй по време на всяко гмуркания. За да се намали рискът от декомпресия и азотна наркоза, ще се използва често NITROX, което изисква допълнителен сертификат, за да се използват.

ПОДХОДЯЩ СЕЗОН

Трудно е да се говори за сезоните в Малпело, но това са тенденциите:

Студеният воден сезон е времето между края на декември до април, температурата на повърхността е от 23 до 26 градуса по Целзий, а в термоклина често падат до 13/14 градуса по Целзий. Силните северни ветрове могат да причинят трудни условия за гмуркане. Добро време за чуковите акули в по-плитки води и наблюдение на малко-зъба акула (Odontaspis ferox).

Периодът за топлата вода в Малпело е от май до ноември. 28 градуса по Целзий повърхностна температура с термоклин между 18-30 метра където температурите падат до 23/24 градуса по Целзий. Обикновено по-спокойни води, отколкото през студения сезон. Май до август е време за многобройните Копринени Акули и май до октомври Кутови Акули.

Акулите в Малпело

Островът и неговите офшорни скали са заобиколени от дълбока вода. Това и различните му океански течения правят Малпело идеално място за изключителни богати популации на акули. Дестинация, която предлага дванадесет месеца гмуркане и всички от тях са грандиозно с изобилие от морски живот.

В почти всеки дайв може да се наблюдават ЧУКОВИ акули, от единични екземпляри до огромни пасажи. На база на повечето коментари повечето чукови акули се забелязват в южната част на острова.

Често можем да видим масивни миграции с понижаването на температурата на водата, най-често през Демекври. През студения сезон те са склонни да плуват в по-плитки води.

Фантачтично събитие през цялата година са огромни рибни пасажи на „Мullet Снапър“ и Big Eye Jacks, а Bait Balls правят още едно изумително шоу.

Галапагоските акули се срещат или като единични животни, или плуват на групо по 12 животни над морското дъно. Те са често срещани на местата за гмуркане Олтар де Вирджиния, Невяста, Тримата мускетари и между Гринга и Скуба.

Копринените акули, главно женските, се събират всяка година в повече или по-малко големи групи от няколко десетки до хиляди екземпляри около остров Малпело. Това е несъмнено един от най-важните моменти на тази дайвинг дестинация. Никога не знаеш дали ще ги видиш, освен ако не си там. Прогнози не са възможни. Видяхме ги през последните няколко години, особено между май и юли понякога до октомври.

Кутовите акулите се наблюдават редовно между май и септември, понякога остават до ноември. Огромни акули могат да се срещнат по това време, особено на място наречено Acuario. Те се хранят с екскрементите на огромните пасажи от снапери.

Малко-зъбата пясъчна алука или неравно опашката зъбна акула (odontapsis ferox) живее обикновено в по-дълбоките води. Тази праисторическа акула обича студената вода, така че обикновено през топлия сезон те са недостъпни за нормални дълбочини за гмуркане. В студеното време имате най-добри шансове да наблюдавате тази акула в 30-40 метра в района на Monster Reef.

Местата за гмуркане на о. Малпело

Островът Malpelo разполага с 30 места за гмуркане, разположени около целия остров.

Liveaboard концентрира водолазните дейности обикновено в няколко района, където е концентрирана най-много подводна дейност.

Основните – най-важните места за гмуркане в Малпело са:

Арреффес (Олтар де Вирджиния)

Разположен в северната част на Малпело, дайв по стена предлага най-добре запазения коралов риф на острова, ако условията го позволяват, се извършват най-често дайв-проверки. От януари до март поради силните северни ветрове гмуркането на това място може да бъде ограничено. Това гмуркане предлага дълбочини от 7 до 32 метра с някои от най-добрите почистващи станции за Hammerhead в кораловите градини от 7-15 метра. Между Arrecifes и Cara de Fantasma откриваме добре познатия пасажи на Тихиокеанска Баракуда. Това място привлича големи пасажи от Leather Bass Groupers и Bluefin Trevally. Акулите чук, акули Галапагос и Eagle Ray (Орлови лъчи) са част от стандартната програма на това място.

Nevera (хладилника)

Вероятно най-популярният сайт за гмуркане в Малпело. Разположен на запад, точно преди южния край на острова. 40-метров дълбок склон, снабден с големи камъни и най-добрите станции за почистване на акули чук с дълбочина от 12 до 35 метра. Тук ще преживеете Най-екшън гмурканията в Малпело. Копринени акули и чукови често в невероятна експлозия, патрулиращи кутови акули, орлови лъчи и големи, величествени акули Галапагос, а понякога всички те заедно правят голям подводен танц пред хипнотизираните гмуркачи. Когато се движите в синьото в края на гмуркането, понякога местното семейство делфини ви пресича пътя от любопитство.

Acuario

Воден басейн с кръгла форма с диаметър около 30 метра, като горният риф започва от 25 метра и достига до ръба на 35 метра. Намира се на юг от 3-те мускетари от западната страна на Малпело. Тъй като Акуарио е изложен на течения, слизането обикновено се извършва с въже. В по-дълбоките участъци от 30 метра надолу повърхността е покрита с красиви бели анемони. Acuario винаги може да ви изненада, тук могат да се наблюдават най-големите пасажи от Mullet Snapper – голям черен облак от риба. От време на време се появяват Акули ЧУК, които се навъртат на това място за интензивно почистване. Копринените акули също обичат да обикалят около Акуарио, близо до повърхността.

Ла Гринга

Най-големият връх (pinnacle), излизащ от водата в Малпело, се намира от южната страна. Gringa осигурява красив плувен басейн, започващ от 32 метра дълбочина и достигащ до повърхността.
Външната страна на Gringa предлага интересен скалист ландшафт около 30 метра дълбочина и тук могат да се видят най-големите пасажи акула чук Hammerhead в Малпело. През сезона Копринените акули формират килими от стотици екземпляри близо до повърхността.

Ferreteria (Хардуер)

Най-откритото (отворенот) място за гмуркане, разположен на южната страна на Малпело. Дълбочината варира между 18 и 35 метра. Ferreteria не е най-доброто място за акули чук Hammerhead, но винаги има какво да предложи. Китовите акули често се навъртат също и Silky Sharks се показват редовно. Специалното нещо за Ferreteria е невероятната плътност на рибите и най-големите натрупвания на забелязани змиорки (Moray Eals) в пукнатините на скалата, популярен фотографски обект за Малпело!

Тримата Мускетари

Този 3 величествени скали са иконата на Малпело. Когато теченията са меки, това е страхотно място за намиране на огромни пасажи от Джакове с големи очи (Big Eyed Jackfish), големи акули Галапагос и много Копринени акули. Кутови акули се наблюдават редовно на юг. Портос средната скала предлага красив плувен басейн, наречен Катедрала. На югоизточната страна има дълга скала, наречена д’Артанян, която предлага по-дълбоко гмуркане. Дълбочината варира от 22 до 35 метра

Материалът Гмуркане на края на света – GoDive Malpelo, Колумбия е публикуван за пръв път на GoLive Adventures.

Прашните улици и истински усмивки

Преобладаващото население са мюсюлмани и основния град – столица на провинцията е Матарам.

Сърфът за мен не е просто едно самоцелно пътуване в търсене на вълните и карането. Той е нещо много по-сложно, свързано с опознаване на света, самия себе си, вглеждане в собственото си аз и хората по света. 

Впрочем колкото повече пътувам все повече се убеждавам, че хората далеч не са такива като описанията им давани от повечето американски филми и постоянно заливащата ни идиотска информация по медиите за какви ли не чудовища.

За да направи едно такова пътуване на човек  му е нужно едно основно нещо и това е желание и приключенски дух. Въпроса не е изцяло финансов и държа да подчертая това.

За съжаление все повече хората започват да губят желанието си да се развиват, и приключенското в живота им се все повече се губи от удобството на всекидневието, оправдания и добре установените релси, по които всеки се движи малко или много. 

Но както някой беше казал: „Всеки сам си решава“, аз просто бих искал да дам една различна гледна точка, която малко хора ще усетят някога, но която отразява живота такъв, какъвто е – изпълнен с цялата си палитра от неща – от хубавите до лошите. Няма как човек да оцени това което има, докато не излезе от зоната си на комфорт и не види от другата страна, докато не види прашните улици на индонезийските села, пазарите им, хората който живеят с една тениска и 30 долара на месец и въпреки цялата си нищета са усмихнати и усмивките им са истински.

Всичко това ярко контрастира на болшинството на така наречените „ добре облечените“ хора по софийските заведения и социални места, където строй един натрапчив до не знам къде фалш, и манталитет на обреченост, която никой не осъзнава. Това е друга тема, на която няма да обръщам внимание, защото смятам за незначителна, но от друга страна говореща много за обществото, в което живеем – неговите идеали, ценности и възприятия .

Бригадата

След финалното решение, започнах да звъня на приятели. Споменах им за Ломбок и след къде кратки, къде дълги колебания събрах следната бригада. Пафката мой стар приятел и голям украйно-руско-български блейдър и настоящ сърфист, Данчо Мачирски (мое приятелче и тотален сърф фанатик, най-големият в България), Евлоги-Гошето мой приятел и състудент от Холандия, не сертифициран гид и настоящ сърфист и Слави Михайловски, приятел, бодибордист-веган и един от малкото бейс-джъмпери в милата ни родина. Та след като бригадата беше ясна, започнаха малко организационни мероприятия. Срещите, които организирахме помежду си бяха не чак толкова плодотворни, но за сметка на това забавни и на няколко пъти гарнирани с доста вкусна храна. Тук смятам, че трябва да изкажа от името на всички голямата ни благодарност на Мади от Мачирски Спорт, за помощта с билетите и цялостната организация за пътуването.

Както обичам да споменавам времето е вектор с една посока и дните летят, часовете се движат, а минутите пъплят, дойде момента за нашето заминаване. Планът беше да преспим в Одрин, за да избегнем напрежението от чакането на границата в деня на полета ни и евентуален риск от неговото изпускане. На 17-ти вечерта катуна потегли от нашия офис, Слави пътуваше със самолет до Истанбул на следващия ден. Бусът, с който се возим беше пълен с има няма 10 сърфа, малко дрехи и техника за снимане. Тук искам да благодаря отново от името на всички на Ники, човека благодарение, на който стигнахме живи и здрави до Цариград. Голямо евала.

Българско, турско или гръцко

Оказа се, че Одрин е един не чак толкова неприятен град с приятни хора и вкусна храна. Не знам дали се казва кюфте, кйофте, бифтеки или пък “meatball” и от къде произхожда. Дали е българско, турско или гръцко също не знам, тук всички се караме за всичко по принцип, но кюфтета в Одрин не са като тези в България в Кауфланд, Метро или на пазара в Елин Пелин. А може и македонски да са, но най-важното е че бяха направени от истинско месо и ми бяха вкусни не само защото бях гладен.

Не знам дали в Турция има комисия по храните, но явно в България тази последната просто разходва нашите средства и доказва своята „ некомпетентност“ или още по-лошо, си затваря очите за някое левче в джобчето. Дайте брадвата бих казал, АМАН, СИКТИР и прочие неща, които, за да запазя благоприличието, ще изрека само на глас……..Нали съм пехливан, търсих паметника на пехливаните в града на първата българска бомбардировка ( вероятно и последната като се има в предвид състоянието на военно-въздушните ни сили), но поради това, че бях много изморен преустанових търсенето и бързо се прибрах да спя в хотела.

Очакваха ни има няма 30-тина часа пътуване.

На 18-ти отново бяхме на път, пристигнахме благополучно в града на проливите, мечта на не една велика сила, като започнем от средновековието, та чак до сега.

А Цариград става все по-голям и въпреки 20-те си милиона и постоянните си нови ремонтни дейности по огромните булеварди, далеч не беше така задръстен както милото ни Цариградско шосе в 17.00 часа следобед в делничен ден. Е държа да подчертая, че ние пристигнахме около 11 ч. сутринта на върха на Рамадан-а. Със собствените си очи съм виждал колосални задръствания в Истанбул, но това ни най-малко не подценява лошата организация на движението в родната ни столица, която навярно е с големината на Бешикташ или някой от по-големите Истанбулски квартали.

Законите на Шериата

След 11 часа кошмарен полет, много филми, игри и „ Кой иска да стане милионер“ в самолета, кацнахме в Куала Лумпур.

Бяхме толкова премазани, че директно налягахме по пейките на летището, все пак имахме 6 часа престой и можеше да си набавим малко сън. Малайзия е мюсюлманска държава, където с пълна сила важат законите на Шериата. Има смъртно наказание за наркотици, същото важи и за Индонезия. След 3-часов полет се озовахме в Бали, на летище Нгурай Рай, навън беше доста потно, още по-тегаво ни ставаше, когато трябваше да си носим багажа по терминала. Буквално всичките момчета се бяха препотили мощно и търсеха спасението на климатика, който беше кът. Планът беше супер експедитивно да купим билети за Ломбок и да не се потапяме в ужасния трафик на Кута, Бали, която наподобява Содом и Гомор от библейската притча. Ако някой ви каже, че Бали е супер яко, не го слушайте напълно и не зяпайте с уста, или поне поставете под съмнение много от нещата. Навярно той не е излязъл от 5-звездния си хотел и въобще не се е замесвал с меркантилната действителност на острова, който до голяма степен е урбанизиран и не на последно място наркоманизиран. Негативният ми фокус е насочен предимно към Кута, но и другите населени места не правят голямо изключение. Разбира се има и страхотни места, но обикновено те остават далеч от очите на масовия турист и добре отъпканите туристически пътеки, които са набелязани също така и от местните като места да изкарване на парички. Бях чел в дир.бг-то как някаква измислена българска модел била на почивка в Бали и имаше публикувани, нейни снимки с кратък префърцунен текст на някой авторът навярно не е излизал от пределите на собственото си жилище – “so lame”.

Приключенията започват там, където нещата се объркат

Обикновено приключенията започват там, където нещата се объркат и този път това не ни измени. Оказа се, че всички полети до Ломбок са букнати за няколко дена напред. Другата ни опция беше “бърза” лодката, която също беше запазена за 2 дена напред. Най-ранното ни замиване за Ломбок беше 21 Юли. С помощта на Боби и Марти (приятели на Слави, българи които живеят на Бали и стартират бизнес с мебели и малък ресторант) успяхме да запазим 5 места за “бърза” лодката. Отново благодарение на тях успяхме да си намерим и евтино спане в Canggu само на 300м от спота за каране. Голямо евала на Вас, има добри, позитивни и отзивчиви българи, които трябва да бъдат споменавани.

Canggu беше доста населено, точно както преди 2 години, нивото на каране беше изключително високо, местните хващаха брутални туби на инсайда, ние с Дани и Пафката направихме два сешъна, първия лежерен, втория със супер огромна тълпа на залез. Въпреки всичко беше истински спиритуал сърфинг със зверски залез. Сърфингът на залез точно в тази точка на земното кълбо е изключително красив, на Екватора слънцето залязва и изгрява почти без никаква грандиозна разлика и дните са почти винаги еднакви. Червеният диск слиза буквално до водите на океана и те придобиват пурпурен цвят, който би изкефил дори и най-върлия фен на Левски София.

Или поне аз така си мисля….

Евлоги и Слави, спаха при Боби и Марти и затова караха отделно, не се засякохме във водата на Canggu.

За сметка на това се появиха в ранните часове на 21-ви, когато таксито трябваше да ни вземе да ни закара на спийд лодката. След кратък войяж по няколко хотела събрахме, някакви австралийки и се запътихме към пристанището Паданг Бай, където тръгват лодките за Ломбок и съседните острови на него-Гили. Ние с момчетата слязохме на Сенгиги в Ломбок, останалите пасажери продължиха към Гили. Мястото към което се бяхме запътили се казва Групук. Ники Танера ни беше казал да не ходим там, но поради това, че в групата имаше и хора които се учат, решихме да отидем, поради разнообразието от вълни. Това селце разположено на брега на един красив залив се намира в южната част на острова и до него се стига по черен път. Селото е типично индонезийско, бедно с разбит път с наченки на асфалт, много деца, почти никакви възрастни мъже. Явно поради лошите навици на живот и тютюнопушенето мъжете умират доста рано. Това го забелязах и в предишните си пътувания, почти липсват възрастни мъже, не знам дали това е моя приумица или статистически обосновано.

Оказа се, че няма много swell и от всичките спотове работеше само инсайда. Вълната беше супер лежерна и много приятна, без никакво напрежение, предимно дясна с приятни стени за учене на завой, на големите сетове с частични туби. В общи линии  нищо тегаво и стряскащо освен многото начинаещи, които на моменти не знаеха какво се случва и бяха малко непредвидими.

По-добре първи на село, от колкото последен в града

Ставахме всеки ден в 5,45 сутринта, за отлива и отивахме с Уда и неговия брат Фаби с лодката до спота. Както повечето местни, те бяха скромни и бедни момчета, припечелваха парички с возене на сърфистите до спота, с риболов и малка ферма за лобстери. Първите дни в Групук вълната ни омръзна и с Пафката, Слави и Евлоги решихме да отидем със скутери до Мави ( по-сериозен спот на 20тина км нас). Данчо беше изморен и остана да почива и да прави фотоси с телефона си, който се оказа зверски. Май наистина : ”We are better than I”, но стига толкова продуктово позициониране. Покарахме малко на Мави, послушахме тъпотиите на някакъв пиян местен и срещнахме някакъв французин, който беше бил на Ерасмус в България и хранеше много топли чувства към страната. Аз лично се изкефих като започна да ми говори на български, в крайна сметка бяхме на 12 000км от дома. За първи път видяхме местно момиче да кара сърф и не само това, но и да пие бира. Индонезия е най-голямата мюсюлманска държава с население от 250 милиона души. Тук мюсюлманите са суни и като цялото, мястото на жената, както в повечето мюсюлмански общества е вкъщи, та това момиче освен, че караше сърф и дропна на Слави, пиеше и бира и очевидно не се вписваше много в общоприетото разбиране.

Явно и тук нещата се променят. „Да живей еманципацията, малко не“ хахахах.

След Мави решихме и да посетим Екас, място в югоизточната част на острова близко до остров Сумбава (навярно наша дестинация за в бъдеще живот и здраве, както се казва). Решихме отново да отидем със скутери по GPSа на Евлоги. Пътят се оказа доста тегав, 3 часа в посока, по всевъзможни, черни, бели и всякакви пътища. Имахме и няколко безобидни падания със скутерите, но всичко беше наред.

В един момент всеки се чудеше как да се намести на седалката на и без друго малкия скутер, та на Слави и Евлоги, които се возеха двама, не им завиждам въобще.

Бях го играл това веднъж с Геле в Бали и не ми се искаше да си причинявам това мъчение повторно.

В Екас ни посрещна Румаджи, супер свеж местен агент с негов homestay, който в последвствие и стана наш хазяин и приятел. Той никога не беше виждал българи, но въпреки изолацията, в която живееше, знаеше доста неща за Европа. Дори знаеше, че София е столицата на България, е за Данчето Фандъкова, нашата мила кметица не беше чувал, но това няма никакво значение. Селото беше супер бедно, имаше две-три магазинчета, в които почти нямаше нищо освен, цигарки, вода, някакви вафли и нудели. Въпреки нищетата, в която живееха хората бяха супер приятелски настроени, любопитни и ни поздравяваха без значение възраст, нещо все по-рядко срещано в България за жалост.

Спота Екас инсайд е супер лежерен, поради своята отдалеченост беше почти празен, а нивото на каране на повечето хора беше съмнително. (Изключвайки наша милост, все пак Магнаурската школа по сърфинг на Черно море има и свойте попадения хахаха.) Нещо все по-рядко срещано в Индонезия, предвид качеството на местните вълни и все повече и повече пътуващите сърфисти. Буквално с Данчо доминирахме спота, заедно с един чичко лонгбордист от Хавай.

„Както се казва по-добре първи на село, от колкото последен в града“. Е това е в кръга на шегата разбира се, оставям всеки сам да си реши. Просто за първи път българската школа по сърфинг доминираше, някакви местни, французи, немци и дори тук-таме някой заблуден австралиец. Самите ние не можахме да повярваме, но предполагам това щеше да  бъде и единствения ни такъв сърф.  В общи линии дните ни минаваха доста скучно в селото. Спане, ядене предимно риба мие и “наси горенг” или на български пържени нудели и пържен ориз, много сърф, четене на книжки, залези на плажа и почти тотална изолация. Тук нямаше обхват повечето време, да не говорим за интернет и всякакви подобни присъщи на 21 век неща. Един нов виртуален познат ;), ми каза цитирам:

„В Facebook си от такова прекрасно място, ок ли си“.

Е опитах се да изляза от ситуацията, но да, продадох си душата и аз малко. И Бинтанг нямаше (така прословутата местна бира), но за сметка на това молитвите на местния духовник ги чувахме доста отчетливо, както повелява Исляма по 5 пъти на ден. Честно да ви кажа, грам не съжалявам, понякога е добре човек да се отърси от света, в който живее и неговите характерни неща и удобства. И от Facebook също хаха….

Само едно малко лирическо отклонение, за периода, когато ние бяхме в Екас. Слави и Евлоги бяха на островите Гили

и на най-високата точка на Ломбок- планината Ринджани 3726 м, ако не се лъжа.

Техните преживявания, нямам директен поглед и затова не бих се наел да разказвам, за да не се получи някакво недоразумение или пренаписване на историята.  Нещо все по характерно за световната действителност и имаща отзвук по цял свят, та чак и до туристите в Индонезия.

Лошо е да се пренаписва историята, много е лошо.

„День Победы, как он был от нас далёк, Как в костре потухшем таял уголёк. Были вёрсты, обгорелые, в пыли – Этот день мы приближали как могли.

Этот День Победы Порохом пропах, Это праздник С сединою на висках. Это радость Со слезами на глазах. День Победы! День Победы! День Победы“

Песен, която някой от нас са слушали, други не са, но която навярно повече, няма да чуем. Сами може да си направите изводите, защо ли……….?

В един момент за около един ден вълните спряха и се чудихме какво да правим. Единствената ни наслада беше момента, когато идва време за храна. Не, че тя беше нещо страхотно, но просто за половин час отнемаше цялото ни внимание. При всички положения храната беше доста по-добра от тази при Андрю в Саварна на Ява.

Затишие пред буря

Петък 31-ви дойде дългоочаквания swell, отидохме да караме на Outside Ekas тегав спот с огромни вълни, сериозни задържания под водата – по описание от Stormrider guide. На влизане, влезе една серия със стряскащ размер, чисти 4 метра сигурно, double-overhead или кой както иска да ги нарича.

Когато гръмна тубата с Данчо се спогледахме, беше плашещо. Той искаше да излизаме, но му казах да останем да видим какво се случва. След малко се поокопитихме и аз започнах да хващам вълни. Карахме заедно с един австралиец от Тасмания и един чичка с SUP, който цепеше.

На фона на предишните дни това беше big-wave сърфинг, огромни стени със зверска скорост и офшор на дропа, който ти набива хиляди малки капчици в очите тотална психария.

Аз хванах супер яки вълни, Данчо накрая и той се надъха и одари няколко много добри.

Пафката също беше с нас, но след слава богу неуспешен опит да хване едно чудовище излезе и ни изчака на лодката. Респект за него да влезе на такива вълни, малко са хората в България виждали нещо подобно. Респект и на славната ми дъсчица Lost Rock Up 6,1, тя отново беше до мен и ме извади от няколко критични дропа. Също така ме извади и на повърхността, при едно пребиване и попадане в импакт-зоната. Мястото, където всички големи вълни се разбиват и тубите гърмят пред очите ти. С кратки думи мястото, където никой не иска да попадне. Когато бях под водата и правих кълбета, опитвайки да запазя самообладание, си спомних за думите на Крис, „При duckdive не пускаш дъската“. И аз така, стисках я със цялата си сила, до момента, когато вълната ми позволи да изплувам и да си поема така живителния въздух.

Хубаво е усещането да се качиш на лодката жив и здрав след сърф на големи вълни и да знаеш, че си оцелял. Ситуации като тези наистина, ни подсказват колко сме крехки и същевременно ни показват какво нещо имаме, а именно живота и колко безценен е той.

След сесията се прибрахме доста изморени, аз лично усещах голяма умора, както физическа, така може би и психическа и се колебаех да карам ли на залез или да не карам. В последствие реших да снимам, но за всеки случай да си взема дъската на лодката. Речено сторено, снимах момчетата малко и след около час реших да вляза за „ златния час на сърфинга“, точно преди залез. Оказа се, че вълните са супер готини, много приятни десни стени, някои от които със доста солиден размер, но в никакъв случай страшни. Хванах 3-4 супер яки backside вълни и просто се спуквах от кеф. Имах и доста голяма пребивка, след като полетях от 3-тия етаж с главата надолу. За късмет хората пред мен бяха надалеч. Чувствах се като супер power surfer, имах мега скорост с дъската си и всичко ми се получаваше.

Сърфингът е персонално усещане и това е пречупено през моята призма. Може да съм бил и супер смешен хаха, но това не е важното. Както се казва: „Най-добрия сърфист е този който най-много се кефи“. 

Както всяка история, така и моята има своя край.

На 3-ти дойде време и за нашето прибиране към Бали, на 4ти летяхме обратно към Истанбул. Румаджи ни написа писъмце, защото сутринта в 5 часа, замина за рибния пазар и нямаше как да ни изпрати. Писмото много приятно ни изненада, то беше написано с грешки, но беше истинско и от него личеше приятелско чувство и една взаимна симпатия, която всички имахме към него и семейството му. Дали ще се видим отново един ден с този, както далечен, така и близък приятел, не зная, но със сигурност всички ще запазим приятни спомени от престоя си при него и малкото, неподправено от модерния свят, все още селце ЕКАС.

Щастлив съм, че пиша този финален абзац от прохладната ни къща в Бистрица, сгушена в полите на Витоша. Жив съм, здрав съм, до мен е семейството ми. На него искам да благодаря за подкрепата и за това, че са до мен в моите приключения, къде физически, къде мисловно.

Искам още да им благодаря за това, че ми дават свободата да бъда такъв, какъвто съм със своите хобита, за някой хора доста неразбираеми и отдалечени. Също така искам да благодаря и на приятелите ми, с които споделих тези има няма 20 дена пътуване.

Понякога нещата се напрягат, но най-важното е после всички да излизат с усмивка на лице. Надявам се да имаме още много такива подобни пътувания и вярвам, че всичко зависи само от нас.

Щастието не е същото, ако не е споделено.

Истината е, че колкото повече пътувам, толкова повече осъзнавам какво райско място е България и с какво ни е дарила природата.

Понякога съжалявам тези, които не го осъзнават и виждат само лошото. Те навярно са слепи и никога няма да прогледнат. Както горе споменах ние сме господари на своята съдба и от нас зависи в каква държава искаме да живеем и как. Така че, мислете, развивайте се във възходяща посока и един ден с малко късмет, много усилие и позитивни примери, може да направим държавата си място, където всеки би искал да живее.

Чудих се как, да завърша текста и някак си като направя съпоставката между двата свята нашия и техния (Индонезия), думите на Сенека:

“Беден е този, не който има малко, а този който иска да има повече“ звучат стряскащо верни.

Хората в Индонезия и частност тези в Екас, нямаха много. Нямаха смартфони, интернет, айподи, айпади и какви ли не още пади. Те и ток имаха само от около година и половина. Просто до голяма степен бяха останали хора. Помагаха си, поздравяваха се и бяха усмихнати въпреки мизерията, в която живееха. Техният живот също не е безгрижен, те също имат своите проблеми и терзания, в което не се и съмнявам, но най- важното е че бяха съумели да са щастливи и щастието им не минаваше през това каква кола карат, как са облечени и парите, които притежават. Децата им играеха свободни на плажа и бяха истински синове на океана. Може би океана беше техния извор на щастие и усмивки. Океанът, който ще продължи да праща вълни към бреговете на Ломбок и след нас, след Румаджи и така докато свят светува.

Материалът o. Ломбок – дивият брат на o. Бали е публикуван за пръв път на GoLive Adventures.

Големият бариерен риф

Това е най-голямата коралова система в света. Всъщност е толкова голяма, че е единственият жив организъм, видим от Космоса.

Това чудо на природата се състои от над 2900 отделни рифа и 900 острова, простиращи се на повече от 2600 км, като общата им площ е около 344 400 кв. км. Изключително впечатляваща е и възрастта му, която според специалистите е цели 18 милиона години.

Местоположението на сафарито – Norman reef, намиращ се на около 80 км от Кернс, Североизточна Австралия. Планът е 12 дайва за 3 дни = гмуркане от сутрин до вечер!

Първа среща с океана

Срещата беше рано сутринта. Шофьорът на микробуса, който събираше всички участници в приключението беше супер щастлив как всички са навреме този път (явно, че не бе типично), т.е. всичко се нарежда и изглежда прекрасно от самото начало. Не след дълго бяхме строени пред лодката, която предстоеше да ни отведе до нашето убежище за следващите 3 дни. Натоварихме се и започна подготовка за два дайва, които бяха предвидени за „из път“. За първи път се гмуркам в океан.

Съзнанието ми беше подготвено за много цветове, дължащо се на хилядите снимки, които бях разглеждала за това място. Водата около брега беше доста сиво-кафява. Тогава си помислих … това е от онези пресилени описания – цветове, птички и всичко е на върха, но действителността е малко по-различна! Започнахме да навлизаме все по-навътре, а сушата да се отдалечава. Водата започна да става леко синя и надеждата в мен отново се събуди! Всичко посиня. Настъпи часът да се разходя и аз в тези океански красоти. И потапяме! От много отдавна не бях усещала това чувство на свобода и безтегловност (в северното полукълбо зимата беше към своя край)! Обожавам го! Всеки, който във водата се чувства вкъщи знае за какво говоря ?

Безкрайно зиморничава, винаги замръзваща – чувствах се прекрасно на температура от 27° , за жалост само на повърхността. Но всичко изглеждаше, че няма да направя регулатора на баница, вследствие от треперещо чене. И най-хубавото – вероятно щях да мога да участвам във всички 12 дайва от предвидените.

Организацията беше много добра – като казарма, но от хубавата! След първите два дайва дойде време да ни преместят и в океанския хотел ? Целият екип се грижеше всички да са щастливи и да се чувстват добре (много важен елемент от цялата история). Запознахме се и със следващото място, където щеше да бъде и първият ми нощен дайв. Вълнувах се! Всички говореха за акули и колко много искат да се срещнат с тях. Имах чувството, че само аз се молех да не видя или поне не исках да е отблизо. Но някак си в съзнанието ми започна да свиква, че щом всички го желаят толкова много – може би не е толкова страшно, колкото си го представях. След третият за деня опознавателен дайв бях се снабдила с цялата изолираща от студ екипировка, която можех да сложа върху себе си.

Вечно зъзнещата, но съм свикнала.. ако на някого някъде му е студено, то това най-вероятно съм аз!

На лодката предлагаха нещо, за което не бях чувала – Bio Fluorescent Diving. Снимките изглеждаха магически! Снабдяват те с флуоресцентен фенер, филтър за маска и филтър за камера (много бях доволна, бях си купила подводна камера специално за това приключение). Осветени с флуоресцентна светлина коралите светят по начин, който не може да се види с просто око. Изглеждат като извънземни същества. Казах си „ДА“!

Еволюция на съзнанието

Залезът беше много красив! Започна да се стъмнява и да наближава часът ? Екипажът хвърляше храна около лодката, за да събере океанските другари по наблизо. Дойдоха и акулите! Ето тогава настъпи моят час! Всички се радваха и чакаха с нетърпение да дойде време да скачаме. Най-надъханите легнаха на платформата, от която скачахме, за да ги гледат отблизо. Посъветваха ни да не влизаме да шхорхелираме, защото те хвърлят храна … и не, че щели да те ухапят, а просто може да те цъкнат леко хаха…. Е, да реших – просто ще си снимам, та и без това най-вероятно щях да замръзна (идеално оправдание, което важеше както пред самата мен, така и пред целия свят) ?

Стана време да се метнем при тези малки сладки акулчици. Бях в едно състояние – страх ме е, но знам, че ако не го направя, ще съжалявам!

Това всъщност бяха рифови акули – White tip reef sharks. Достигат дължина до около 1,6 м. Нищо страшно – просто думата акула всява страх в човешкото съзнание, което е пълно с негативна и страшна информация по темата.

Скочихме! Всичко беше супер спокойно. Казах си – добре, че не се отказах ? Това беше от онези неща, които изглеждат страшни само, защото не си ги правил!

Светихме си с фенерите, а начинът по-който реагираха коралите на тази светлина беше много магически и красив! За жалост камерата ми нямаше големи възможности да изобрази това, което беше всъщност. Но за напред имам план за това.

Е, първият нощен дайв имаше 5 от 5 звезди в архива ми! ?

Ден първи – 4 дайва; океанско синьо; много цветове и животинчета, които не бях виждала; първа среща с акула – отдалеч (както си бях поръчала).

Лягаш си все едно в детска люлка, много хубаво се спи, ако нямаш морска болест. Всичко се клатеше, а по тесните коридори е невъзможно да вървиш в права линия. Всъщност добре, че са тесни, за да не можеш да излетиш много далеч.

Акула не видях! Може би те са ме видяли, но сякаш молбата ми беше чута!

Вече започнах да си мисля дали не искам да видя всъщност?! Беше много интересно как съзнанието, възприемайки малко по малко някаква идея, започва да се пречупва! ?

Магията на утрото

Потропва се на вратата, часът е 5:45 сутринта. Мисля си колко е хубаво и топло в леглото и само при мисълта за вода настръхвам цялата. Съзнанието започва да работи – нещо, което не си опитвала те чака… СТАВАЙ ! Добре дееее … След 15 минути всички са строени пред сборния пункт, започва сливането на енергията на всички тези ентусиасти! На всички им се спи, но една обща идея ни е изритала от така комфортното легълце. И хоп във водата – може би един от най-лесните и красиви начини да се събудиш и да си измиеш очите! Много е красиво! Излизаш на повърхността и какво да видиш – изгрев! Що за красота, щастие и начало на деня! Вече си огладнял, защото водата е взела първата си доза енергия от полуспящото ти тяло. Хапваш за закуска и зад ъгъла чака следващият дайв. Бутилките се пълнят, а екипажът търчи, за да се подготви всички да се усмихват и чувстват комфортно.

И така дайв след дайв…

….. тропически влажен въздух, жегичка и дъга зад борда!

Изненадаааааа … наводни ми се „подводната“ камера ! В началото ми прилоша (под вода), но лека полека свикнах с мисълта и реших да се насладя на дайва, пък каквото ще да става! Казах си дано поне снимките, които бях направила до сега да се запазят.

Внимавай какво си пожелаваш

След четири дневни дайва дойде време за нощният. Акулите пак бяха навсякъде около лодката. Различното беше моята нагласа! Вече бях свикнала, че са там и исках да ги видя по отблизо. Така и стана. Внимавай какво си пожелаваш, защото най-вероятно ще се сбъдне! Скочихме във водата, която чувстваш като по-нормална среда от сушата, по време на пети дайв за деня.

АКУЛА! Я колко е спокойна и не се интересува от мен … хихи

Започнах да светя с фенера и да се доближавам все повече. Уааааау чувствах се доста смела. Опознавах я и ми харесваше! Дори ми се прииска да я докосна, но тя си беше доста пъргава и си пазеше своята територия. Наблюдавайки държанието ѝ спрямо другите риби си личи кой е шефът там долу! Не след дълго се появи и още една, но аз вече бях достатъчно смела по темата, за да не се притесня грам от присъствието ѝ. Бях много горда със себе си! Прекрасно чувство – да надскочиш собствените си представи за това, на което си способен! Мисля, че това е силата, която ни движи във всички аспекти!

Приключи и този дайв ден – бях много наситена с емоции и вълнения! Енергията на хората, събрани заедно с една обща идея и цел от този тип е много зареждаща. Всеки е видял различни неща, споделя, обсъжда, а в същото време тялото му е толкова изморено. Но еуфорията е толкова силна, че никой не пристъпва към леглото преди да е споделил и изложил своите емоции в разказ, да обсъди план и идеи за напред и всичко това да резонира с мислите на останалите от екипа.

Е, резултат от ден втори – 5 дайва, акула и наводнена „подводна“ камера ! Интересно!

Не ме интересуваше камерата, а само снимките, които бях направила. Молех се!

Пак си заспахме в люлката.

И отново 5:45 събуждането, което си си поръчал е налице. Пак същите мисли минават през главата ти. Не ти се става, но знаеш, че по-хубаво решение от това няма! И хоп във водата – вече виждах акули на всеки дайв, но беше толкова нормално за мен ? бях над нещата ? тази еволюция на съзнанието ми се случи в рамките на 48 часа. Представяте ли си на какви неща сме способни без дори да предполагаме! Чудо!

Най-добрата инвестиция – да се чувстваш жив

Задаваше се краят на това приключение! Винаги, когато усещаш, че настъпва краят на нещо толкова красиво, то започва да ти липсва още преди да е свършило напълно! Нова енергия, нови запознанства, различни идеи!

Приключихме и с този ден! Дойде време да си кажем чао с любезния екипаж. Слязохме от лодката, която не спря да се клатушка. Резултатът беше – твърда земя, която не мърда и ти, чиято глава не е спряла да се люлее от 2 дни. Вървиш по земята, а тялото ти още е на лодка. Подпираш се някъде – стената се клати и ти с нея. Много беше забавно и то защото не ни прилошаваше от това (имаше едно момиче, което прекара три дни с плик за повръщане в ръце – УЖАС ).

Прибрах се и видях, че снимките са живи! Бях безкрайно щастлива! Купих си камера за това приключение и я използвах за него! Ха! Останаха ми красивите емоции и спомени! Това, което е всъщност най-добрата инвестиция – да се чувстваш жив, да си интересен на себе си и на целия свят! Благодаря за всичко! Благодаря – че имам възможността да го правя и го правя!

Също ще ти хареса

Ново

4,960 €

Индонезия без граници: Експедиция в Банда Си - Go Dive Indo

Открийте една от най-дивите океански експедиции в света – гмуркане, острови и приключение далеч от всичко познато в Индонезия.

Индонезия, о. Амбон, о. Банда

21-29.10.2027

Ново

1,985 €

Водолазна ваканция в Индонезия - GoDive "Manado/Lembeh"

Проливът Лембе в Северен Сулавеси, е сред световноизвестните дестинации за гмуркане и е абсолютно задължителен за тези, които обичат макро

Lembeh, Индонезия, Манадо

28.05-04.06.2027

Изчерпан

6,999 €

Дайвинг на края на света Коста Рика - GoDive "Cocos Island"

Остров Кокос, Коста Рика – едно от най-легендарните места за гмуркане в света, признато от ЮНЕСКО за световно природно наследство

Коста Рика, Остров Кокос, Тихия Океан

13-23.02.2027, 27.02-09.03.2027

Ново

2,240 €

Водолазна НОВА ГОДИНА в МИАНМАР - GoDive "Myanmar"

Посетете най-ексклузивната дестинация за гмуркане в Архипелагът Мергуи: Скъпоценния камък на Мианмар/Бирма

Бирма, Мергуи, Мианмар, Тайланд

28.12.26-04.01.27, Нова Година

Изчерпан

6,295 €

Водолазна ваканция Галапагос - GoDive "Galapagos"

Националният парк Галапагос е рай от защитени острови, изпълнени с уникален морски живот, който не се среща никъде другаде на

Галапагос, Еквадор

10-17.10.2026, 28.09-05.10.2026

Изчерпан

2,638 €

Водолазна ваканция в Индонезия - GoDive "Alor"

Алами Алор е бутиков курорт на отдалечения индонезийски остров Алор, специализиран да обслужва водолази, шнорхелисти и специалисти в подводна фотография.

о. Алор, Индонезия

5-12.06.2027

Ново

4,235 €

Тюркоазената магия Палау – GoDive Palau

За трети път ще посетим ПАЛАУ и смело може да заявим, че е една от най-добрите дайвинг дестинации, на която

Микронезия, Палау

2-9 Април 2028

Материалът Гмуркане на Големия Бариерен Риф е публикуван за пръв път на GoLive Adventures.