Maldives Архиви - GoLive Adventures

Дайвинг на Малдивите – Големият вегетарианец

Evlogi Kirov — Thu, 25 May 2017 14:28:05 +0000

Неочаквана среща с най-големия известен вид риба

Вълнение нахлува е съзнанието ми. Още в началото докато дискутирахме на къде да тръгнем с яхтата, дали сафарито да е с профил на юг или на север. Така един от гидовете ни грабна с идеята, че може да видим китова акула. Някой от нас вече бяха имали среща с този огромен вегетарианец, но аз и повечето други приключенци копнеехме за тази среща. Среща, която беше неочаквана и непланувано.

На един от ежедневните брифингите гида спомена, че утре ще се гмуркаме много рано, за да може следобед да пропътуваме 4 часа в търсене на китова акула. Явно те държаха връзка с други сафари яхти от където се информират кой какво е видя измежду стотиците атоли. И така ловът започна. Казвам лов, защото с приближаването на уреченото място, започваха да се появяват многоженство малки и големи яхти на хоризонта. Настана еуфория. Усеща се напрежение във въздиха. Аз държах пряка комуникация с гида за това какво се случва. Къде е най добре да стоим. Как да помогнем. Тичах от палуба на палуба да информирам другите и да гледам за големия вегетарианец.

На лов

Изведнъж се чу ентусиазирах глас по радиостанцията и гида скочи. Видяхме я. Приготвяйте се на кърмата всеки да си вземе маска и плавници. След малко ще се срещнете с китовата акула. Започната трескаво тичане. Всеки търси нещо и гледа наляво и назад. Аз и Ники бяхме готови първи и се настанихме на кърмата в очакване на новото ни запознанство. Обули плавниците и наплюнчили маските.

Getting ready for the next best dive

Лодката се движи бързо. По всичко личи, ме акулата се движи и явно сe гмурка в дълбините и после се появява изненадващо. Но никой не може да предвиди къде ще е следващото място, където ще изскочи близо до повърхността. Затова високи лодки маневрист бързо и в момента в които някой локализира гиганта всички се втурват натам като в анимационно филмче. И така сигурно 30 минути обикаляме. Някой вече се раз екипираха. Ние с Ники си поседнахме и разсъждавахме какво ли е да видиш толкова голямо животно под водата. Как ли ще реагира то. А ние?

-Готови ли сте? Провикна се капитана.

-Всички на долната палуба и в готовност на рампата отзад.

-Трябва да сте много бързи, преди отново да се гмурнала!

Скачаме от движение в нещо като супа от водолази. Има още 3/4 лодки в района и доста други водолази, които искат да зърнат животното.

Отнема ни няколко секунди за да се ориентирам и започвам да търся вегетарианеца. Нали знаете как когато търсите някоя вещ си поставяте мисловни картини (шаблони) в главата като цвят и форма характерни за предмета. Е по същият начин търся животното гледайки надолу нагоре наляво надясно очаквайки да набележи очертанията му. И нищо.

Опитвам се да разбера къде е или къде е било до преди минута, като гледам другите на къде плуват и гледат. Изведнъж нещо се размества под мен. Може би на 10-15 метра. Очевидно се отдалечава и се спуска по надълбоко. Гмуркам се на апнея с надеждата да го видя по отблизо и някак да го усетя, но глътката ми въздух не е достатъчна имайки предвид ситуацията. И хоп, вече се губи от поглед в синята бездна. Не бях много впечатлен всичко се случи много бързо и не успях да почувствам присъствието му. Някак беше далечно, все едно се случва по телевизията.

Излязохме от водата. Малко разочаровани. Очаквах тази среща да е по-трайна и по-пленителна, но в крайна сметка океана е огромно пространство и самият факт, че се срещаме е важен.

Докато се качваме на лодката, гида ни изненадва с репликата:

-може да имате късмет да се гмурнете с китовата Акула.

-обличайте всички екипировката и слагайте бутилките, защото скоро ще се появи отново на повърхността.

Очи в очи

И ето на. Малко след като се екипирахме виждаме тъмната сянка на големият вегетарианец. Най накрая истинско запознанство. Успяхме да поплуваме над 20 минути с новия ни приятел. Огромно животно се движи бавно и спокойно сякаш изобщо необезпокоявано от нашето присъствие. Позволява ти да се доближиш очи в очи с него и да усетиш величественото му присъствие.

Whale Shark Selfie
Our diving guide took this amazing picture. Thank you May Sun for the amazing memory.

Забелязвам обаче, че очите са ми малко безжизнени и тъжни. Не знам дали ви е правили впечатление, но помня много ясно момента когато в един зоопарк се вгледах в очите на горила. Сякаш гледам човешки очи, които също отвръщат на погледа и виждаш как протича някаква мисъл зад тях. Докато в този случай по скоро ми напомня кравешки поглед. Някак безжизнени.

В момента, в които влязоха и водолази от други лодки, стана пренаселено. Имаше над 30 водолаза. От всякъде се чуват звуци от компютри, тъй като дълбочината постоянно се променя рязко. От 10 на 5 на 15 на 3 метра и всички явно пренебрегват сигналите само и само да са по близо до акулата.

Whale Shark. Baby 7 m

По едно време си помислих, че може би го задушаваме и му пречим да се храни. Наобиколено от всички страни, акулата сякаш се чувства в клетка и се вижда как се опитва да пробие живата верига. За момент си помислих:

– защо просто не се гмурне в дълбините и да се очисти от тези нахални паразити?

А може би и на нея и е любопитно да ни и после ще разказва на своите приятели както аз сега разказвам на вас.

Неразбраната действителност

Интересно нещо е природата и живота. Ето такива срещи и случки ме карат да се чувствам жив. Да се радвам и да съм благодарен за тези моменти. И се опитвам да разбера хората, които вместо да пътуват и да разширяват мирогледа си, се стремят да си купят по-нова кола и друга вещ, не защото имат нужда а защото просто ей така да си начешат егото и в повечето случай не го правят за себе си, а за другите. А пък другите като си кажат ах гледай този колко е готин виж какви вещи си е купил. Странна и неразбрана работа.

Също ще ти хареса

Ново

4,960 €

Индонезия без граници: Експедиция в Банда Си - Go Dive Indo

Открийте една от най-дивите океански експедиции в света – гмуркане, острови и приключение далеч от всичко познато в Индонезия.

Индонезия, о. Амбон, о. Банда

21-29.10.2027

Ново

1,985 €

Водолазна ваканция в Индонезия - GoDive "Manado/Lembeh"

Проливът Лембе в Северен Сулавеси, е сред световноизвестните дестинации за гмуркане и е абсолютно задължителен за тези, които обичат макро

Lembeh, Индонезия, Манадо

28.05-04.06.2027

Изчерпан

6,999 €

Дайвинг на края на света Коста Рика - GoDive "Cocos Island"

Остров Кокос, Коста Рика – едно от най-легендарните места за гмуркане в света, признато от ЮНЕСКО за световно природно наследство

Коста Рика, Остров Кокос, Тихия Океан

13-23.02.2027, 27.02-09.03.2027

Ново

2,240 €

Водолазна НОВА ГОДИНА в МИАНМАР - GoDive "Myanmar"

Посетете най-ексклузивната дестинация за гмуркане в Архипелагът Мергуи: Скъпоценния камък на Мианмар/Бирма

Бирма, Мергуи, Мианмар, Тайланд

28.12.26-04.01.27, Нова Година

Изчерпан

6,295 €

Водолазна ваканция Галапагос - GoDive "Galapagos"

Националният парк Галапагос е рай от защитени острови, изпълнени с уникален морски живот, който не се среща никъде другаде на

Галапагос, Еквадор

10-17.10.2026, 28.09-05.10.2026

Изчерпан

2,638 €

Водолазна ваканция в Индонезия - GoDive "Alor"

Алами Алор е бутиков курорт на отдалечения индонезийски остров Алор, специализиран да обслужва водолази, шнорхелисти и специалисти в подводна фотография.

о. Алор, Индонезия

5-12.06.2027

Ново

4,235 €

Тюркоазената магия Палау – GoDive Palau

За трети път ще посетим ПАЛАУ и смело може да заявим, че е една от най-добрите дайвинг дестинации, на която

Микронезия, Палау

2-9 Април 2028

Материалът Дайвинг на Малдивите – Големият вегетарианец е публикуван за пръв път на GoLive Adventures.

Очи в очи с акулата дойка – Дайвинг на Малдивите

Evlogi Kirov — Mon, 17 Apr 2017 11:27:37 +0000

водолазни приключения

Дайвинг Сафари на Маливите

Тъмна индия

Това гмуркане никога няма да го забравя. Даже ми е странно, как може толкова време да е минало оттогава и аз да не съм написал и два реда за това. Най-емоционалното ми гмуркане! Няма какво да се лъжем, направо си се насрах от страх. Стоим си ние на яхтата и си споделяме истории, повечето свързани с подводния свят. Та, не си спомням, кой, но някой от групата попита, дали ще има гмуркане с акули и то нощно. И започват да се разправят едни “врели не кипели” или поне така ми се струваше тогава. Слушам аз за десетки акули, заобикалящи ги от всички страни. Чакащи нещо за ядене. Как минават толкова близко, че чак ги пипаш. И вътрешно си викам. „Абе, и преди съм виждал акула, ама чак пък да са десетки и то да са толкова близо до теб и да си обикалят просто ей така.“ Нещо не ми се вярва. Това да не са овчици. Та, някак си реших да игнорирам цялата история.

Близо до мястото, където ще се гмурнем вечерта

И какво се случи: Идва на, вечерта на нощното гмуркане с акули. Качваме се на донгито. Водачите обясняват, какъв е планът и как като влезем във водата, трябва да застанем на дъното, в кръг и да сме спокойни. Общо взето нищо специално. Пътуваме си, както винаги и спираме до един атол, близо до един кей с подводно осветление. Докато се подготвям, аз поглеждам към водата и какво да видя – акула! И то големичка, може би 1.5-2 м. Ааа още една.. една наляво, една надясно.. Изведнъж, накъдето и да се обърна – акули! „Aбе какво става тука?“ – Нещо започвам да се замислям..

Поглеждам другите смелчаги. Някой се смеят, други се държат за ръце, трети си подготвят екипировката, но като цяло спокойни ми изглеждат.

Докато се вайкам и се чудя, тук ли ще се гмуркаме, другите започват да скачат във водата. Ама как така?! Те скачат направо на главите на акулите. Тези са луди! И очаквам, колкото и брутално да звучи.. водата да се боядиса в червено. Да, ама нищо такова не се случва.. всички скачат, а пък аз съм на лодката. Пооглеждам се малко – какво да правя?

Очи в очи с акулата дойка

Всички влизат, само аз ли няма да скоча!? Нали съм “Рамбо”. Въпреки, че вътрешния ми глас каза, че е лудост, аз намерих дупка измежду акулите и хората и скочих. Още не съм потопил глава и започват да нахлуват мисли в главата ми. Светя с моя фенер.. „Ужас, ми той е много малък..“ Светна тук – акула.. светна там – акула. „Ами какво ли е на другите места където не мога да осветя?“ „Ами зад мен?“ – По добре да не си мисля, че ще трябва да полудея.

Започвам да се спускам към дъното, опитвайки се да пазя дистанция от всичко. Като ви казвам, явно толкова съм се стреснал, че просто ми се искаше да съм изолиран като в стъклена кутия, че хем да съм там, хем да не може нищо да се доближи до мен.

Продължавам и аз да се спускам с групата и започваме да си търсим място по дъното. Няма кръгове, няма подредба. Всеки се спасява. Започна да се вдига пясък от дъното. Плавници се веят навсякъде. Акули минават отпред, отзад, отгоре, отдолу.. Изглеждат като бойни самолети превзели небето. Представете си тъмнина, едни слаби фенерчета, където има светлина, там има акули и хора и изобщо мазало.

Аз намерих една скала и реших да седна в подножието и с гръб, така че да съм сигурен, какво става зад мен. И започнах да наблюдавам. Сигурно 10-15 минути просто съм стоял. Гледам и не вярвам на очите си. По едно време ме изби на смях. След това започнах да си мисля, какви ли не лоши сценарии. Все едно да се подготвям за нещо. Докато си стоя аз там водачът започва да ми прави знаци с фенера. Обръщам се и какво да видя – една риба зебра (отровна е) се врътка покрай мен. Не е добре тази работа. Ама като знам, какви зверове ме чакат отпред. Я да си стоя тука, тя рибата ще се разкара. Брей гледам напред.. гледам назад – тая риба все там си стой. Започнах да я гоня с плавника, та малко да се успокоя. Избутах я и докато я следя гледам друга да не се намърда. Явно това място вече не е безопасно. Събрах кураж и се вдигнах от дъното. И какво да видя, една дебела дървена греда около метър дълга. Веднага ми дойде на акъла да си я грабна и да се пазя с нея от акулите.

Укротителя на акули. Благодаря на нашия гид за снимката!

Честно да ви кажа, добре, че беше тази греда. В момента в който я грабнах, се почувствах безсмъртен. Нямаше го вече този страх от акулите. Започнах смело да си обикалям и да се забавлявам с тях.

А знаете ли че?

Сега да ви кажа за акулата дойка. Разказвайки тази случка, ви спестих какво представлява този вид акула. Моите реакции са изцяло сведени то чисти инстинкти и информация на база документални и недокументални филмчета. Акулите дойки са хищници, но не и за хората. Оказва се, че тяхната уста е много тясна и зъбите, въпреки че са остри, са много навътре в устната кухина. Следователно би било много трудно дори и при агресивно поведени този вид акули да ви захапе. Казвайки това, аз в пристъпа си на страх в първите 10-15 минути бях свил всички крайници, че даже си мислех как да си предпазя ушите.

Обикновенно тези акули са безопасни за хората и ако ти не им бръкнеш в устата, няма шанс да бъдеш ухапан. В тази връзка да ви разкажа за нашия готвач: Готвачът от лодката, с азиатски произход и дръпнати очи, пожела да се гмурне с нас. Явно и той не беше плувал с акули и му беше интересно. И така гмурка се той, с къси гащи и тениски и започва да си плува. Докато си търси място, една акула започва да го обикаля, но не като по филмите от 4-5 метра разстояние, а направо да си го души. Един път мине, втори път го бутне и на третия път все едно го захапва. Тя се залепи за него с муцуната и започна все едно да го побутва. Още 1-2 акули се приближиха и от страни изглеждаше страшно. А всъщност какво се случва? Нашето момче, за вечеря, е готвило риба. И тъй като е решил да се гмурне със същите дрехи, с които е приготвял вечерята, миризмата на риба привлича акулите. Е, за щастие няма нищо сериозно и тези акули не са опасни за хората. Сега той има за спомен една смучка и поучителна история за разказване.

Акулите са толкова близо, че съвсем спокойно може да ги пипнеш и да усетиш дебелата им кожа и мускулестите тела.

Изобщо това гмуркане ми се стори безкрайно. Толкова много емоции и то все нови за мен. В началото бях убеден, че няма да изляза от там жив. После започнах да си играя с акулите. Да ги побутвам, да ги галя, да се снимам с тях. Разбира се, винаги имах едно наум. Все пак те са хищници и аз съм в техния дом. И въпреки, че не могат да ме ухапят, те са много и са големи, така че необмислени реакции и действия не са препоръчителни.