Статия за списание Kiteboarding …

Ако искате да избягате от студа зимата или просто си търсите още едно извинение да карате сърф през цялата година, пътуването до Бали може да ви гарантира: вятър, слънце, вълни, чудесна храна, приятни усмихнати хора, уникални гледки, и международна културна среда или накратко мечтаното приключение. 90% от хората посетили това място се чувстват като преродени и се връщат отново и отново.

И въпреки прикачния характер на острова, Бали е многопластов и може да се сблъскате с неприятности. Затова и решихме чрез няколко съвета да ви дадем възможност да се насладите на островния и магически живот на Бали.

Бали няма репутация като добро място за вятър, но ако му дадете шанс и разбере какво всъщност може да предложи, гатантирано ще се забавлявате добре.

Следните съвети ще ви помогнат да направите следващото пътуване малко по-лесно и по-безопасно.

Най-доброто време за посещение

В действителност има само няколко ветровити месеца, започващи от май до септември. Юни-Юли-Август са най-добрият залог, но се опитайте да пътувате извън австралийските училищни празници, тъй всичко тогава поскъпва и на места може да бъде доста населено.

Кои авиолинии

Проверете Turkish и Qatar Airways. Обикновено те имат най-добрите полети до Бали. Лично мнение, че Турците са по-добри като храна, трансфери и цялостно обслужване. Най-често летят през Куала Лумпур, Малайзия. Катарците пък летят през Доха и ако имате по-дълъг престой може да се възползвате от безплатната екскурзия до пустинния град.

Вземането на екипировката ви е проблем и най-вероятно ще се окажете с екстра на багаж. Моето предложение е да закупите билет на Турските Авиолинии, защото обикновенно дават възможност да взете екипировката безплатно ако тя е единствения ви багаж за чекиране. С други думи ако имате голям сак за спортанта екипировка, в който можете да сложите и личния си багаж няма да ви се налага да плащате допълнително. Другият вариант е да купите допълнително тегло, когато резервирате. Резервацията рано ще ви спести доста пари. Тази година Катар предлагаше ранни цени  около 450 евро.

Какво да вземете

По отношение на Кайт крило, съвета е да вземете по-големите си хвърчила. Можете да забравите за нуждата от 7-ца освен ако не сте местен или живеете там  през по-голямата част на годината. За хавайките бих препоръчал 9 и 13-ка, а за twin tip – 11 и 14.

Не вземайте повече от 3 дъски защото има голям шанс митничарите ще се опитат да изкарат някой друг екстра долар. Ако това се случи, ще трябва да договорите глоба, това е напълно незаконно, но пък всеки го прави. Реално хич не ги бърка за броя на дъските, които вкарвате.

Съвети за багаж

Вземете голяма дневна раница, докато се движите, и слагайте всичките си тежки неща като перките, и разпределителния бар. Останалото може да опаковате в двойна сак за сърф. Аз обикновено мога да вмъкна 2 сърфа и 2 хвърчила, за да тежи около 20 кг.

Съвети за пристигане

Визата е необходимост при влизане в Бали, но от 2 години тя вече се издава на място и най-хубавото е, че вече е БЕЗПЛАТНА за доста европейски държави, включително и България. Престоят е до месец или 30 календарни дни. Ако искате да останете по дълго ще е нужно да платите и да заявите или предварително в Посолството или на място в определени дърважни инстутуции.

Вашият паспорт трябва да е валиден най-малко 6 месеца от датата на влизане в Индонезия и трябва да имате доказателство за преминаване (връщане или чрез билети).

Ако нямате организиран транфер като част от вашата хотелска резервация, услугата ще ви струва около 10 долара за Kuta и 12 до Sanur и Nusa Dua.

Настаняване

Както можете да си представите, в Бали има огромно разнообразие от места за настаняване. Може да избирате от великолепните петзвездни курорти до прости колиби в джунглата. Имате избор да останете в Sanur (източното крайбрежие) или в региона Kuta / Seminyak (западното крайбрежие). Ако сте любител на плоската водна повърхност, тогава определено се ориентирайте към Санур или Нуса Дуа, тъй като там има купища добри места за „рисуване“ в заливите. Ако сте сърфист по природа и ви се иска да яхнете вълните, останете в Seminyak, където вълните са в изобилие.

Бали има разнообразни помещения за настаняване от $ 10 до $ 2 000 на нощ в зависимост от бюджета ви. Ако сте група приятели горещо препоръчвам да си наемете къща. Има уникални къщи с басейн и дворче, на цената на 3 звезден хотел. Моят съвет е да забравите за Кута, тъй като там е нещо като слънчев бряг на острова. Над милион жижащи скутери, изболие от хотели и магазинчета, и непрестанни градски звуци.

Къде да карате?

Вятър – идва от Юго-Изток и е по-добре да се кара на Санур, където обикновено е onshorе с умерена сила. Тъй като вятъра преминава през сушата се пресова и поотихва докато стигне в Санур. Най-силен е вятъра в Кута, където е offshore зона. Нормален ден в Санур е с около 14 възела вятър, въпреки че може да е по-добър, следователно защо се препоръчват големи кърчета. Сила на вятъра в Seminyak до Canggu могат да бъдат 15 – 20 възела в добри дни. Начинаещите кайтисти по-добре да се придържат към плоските води тип лагуна в Санур или Нуса Дуа.

Sanur

Можете да стартирате пред хотел Sanur Beach и Rip Curl Kite School работи там. Имайте предвид, че има такса за използване на техните съоръжения. Училището на хотел Bali Kitesurfing е на плажа Kite, разположен точно до хотелската ивица. По-доброто местоположение, защото имате достъп до водата дори при голям отлив. Санур предлага наистина голяма площ от плоска вода и е иделано място ако се учите. Ако сте дошли основно на почивка и не носите кайт екипировката си, можете да наемете от училището за около $ 70 на ден. В близост има и добър кайт магазин ако се наложи да си купите липсваща или повредена екипировка. Собственикът Jankie държи също ресторант и хотелче ако се наложи.

Nusa Dua

Е дълга ивица от плажове, където са разположени много от 5-звездните курорти. Kайта е възможен в лагуната в средата на висок прилив и би било добро място да се настаните ако сте взели съпругата и семейството.

Има интересни места за кайт сърф в Нуса Дуа, но в повечето случаи се препоръчва само за опитни кайтисти. Приливът е критичен от тази страна на острова, така че се уверете, че знаете какво правите, за да избегнете да останете извън риф, когато се изсуши.

Семинак – Чангу

Е възможно да се лети от Bungy Tower по целото крайбрежие до Canggu на всяко време. От тази страна вятъра е преобладаващо оф-шор докато не стигнеш до Canggu  където вече става side-shore. Тук сърфа може да е бъде доста сериозен, така че не надценявайте нивото на уменията си. Често има силни и масивни вълни, което за напредналите ще бъде уникално преживяване, но ако все още се учите по-добре стойте от другата страна в Санур.

Най-доброто място за вълни се е пред бар Ku de Ta, а също и пред хотел Grand Balisani Suites. Canggu е най-последователната вълна с целогодишно приствие и цял ентураж, който го кара там. Плажът се променя колкото повече се доближаваме до Чангу, ъгълът е се стеснява и вятърът и става все по-страничен. Най-добре да избегнете Echo Beach, тъй като ще има хавайски сърфисти във водата, дори когато е ветровито. Бъдете на щрек за рифа в Canggu, когато е отлив. Това място е подходящо за уиндсърфисти, така че не се изненадвайте ако са във водата. Имайте предвид, че вятърът падне около 16:00 часа и бързо бързо става оф-шор. Не се опитвайте да летите по цялото крайбрежие от Кута и Bungy Tower в Семинайк, защото е твърде офшорно.

Електричеството, които повечето хотели използват е 220 волта с двустранен тънък щепсел. Общо взето няма разлика с България. Отиваш и включваш

Трафик

Трафикът в Бали е няма нищо общо с този в Евопа и няма реални правила. Това е наистина претоварено и може да отнеме един час, за да пътуваш 10 км, така че се придържайте към пътуване извън пиковите времена, ако можете. Ще намерите разнообразие от превозни средства и шофьори с  лимузини, таксита, моторчера, самоделки, и хотелски трансфери. Повечето такси работят по стандартните правила и таксуват на изминато разстояние.

Bemos е уникална форма на транспорт. Това са миниван или пътнически бус, който е дегизиран като комунален автобус. Те паркират извън повечето хотели, така че разговаряйте с водача и да преговаряйте за тарифата, която ви подхожда. Можете да получите шофьор и гид за деня за около $ 40. Мотоциклети могат да бъдат наети за 4-5$ на ден и е много забавно да се предвижваш като местните из плажните улици. Имайте превдив, че е доста опасно ако нямате опит с моторите и най-вече ако мислите да пътувате на дълги разстояния. Препоръчвам ако ще го ползвате в радиус на няколко километра и не по натоварените улици. Тази година срещнах около 4 души, които са наели скутери и разрушени пътуването си поради наранявания. Пътуването из о. Бали е доста по-лесно, защото къдетои да идете ще намерите приятелски настроени хора, които са ще ви дадат съвет или помогнат без да очакват заплащане.

Шофьорска книжка

Ако желаете да наемете кола или мотор, трябва да сте навършили 18 години и да притежавате Международна шофьорска книжка. Полицията обича да спира западняци, за да се опита да получи глоба (подкуп), защото нямат нужния лиценз или някакво странно правило за движение. Ако това се случи, просто преговаряйте за глобата и поемете по пътя си. 50 000 RP обикновено ще стигнат. Гледайте да не им размахвате повече пари в портфейла си, защото ще искат повече.

Книжката, с която няма да имате проблем се издава от Български Съюз на Автомобилистите. Издава се на място срещу около 20лв.

Облекло

Леките, проветриви и ежедневни дрехи са най-практични и ще откриете, че естествените влакна като памук или лен са най-удобни в често влажните условия на Бали.

Хранене и пиене

След известно време в Бали, много хора се оплакват от „Бали коремче“ Изобилието от вкусотии по пътя и безбройните ресторанти по крайбрежието те правят ненаситен.

Валута

Валутният курс тази година е $ 1 = 13,500 IRD.

Timezone Bali GMT+8 или 5 часа напред спрямо България.

Кредитни карти се приемат в повечето хотели. Най-добрият начин да получите пари е да използвате банкоматите и да сте сигурни, че картата ви ще работи в чужбина, преди да отидете. Избягвайте малки обменни бюра, защото е много вероятно да ви измамят с голяма комисионна.

Материалът Kite Surf на о.Бали – Полезни съвети е публикуван за пръв път на GoLive Adventures.

Прашните улици и истински усмивки

Преобладаващото население са мюсюлмани и основния град – столица на провинцията е Матарам.

Сърфът за мен не е просто едно самоцелно пътуване в търсене на вълните и карането. Той е нещо много по-сложно, свързано с опознаване на света, самия себе си, вглеждане в собственото си аз и хората по света. 

Впрочем колкото повече пътувам все повече се убеждавам, че хората далеч не са такива като описанията им давани от повечето американски филми и постоянно заливащата ни идиотска информация по медиите за какви ли не чудовища.

За да направи едно такова пътуване на човек  му е нужно едно основно нещо и това е желание и приключенски дух. Въпроса не е изцяло финансов и държа да подчертая това.

За съжаление все повече хората започват да губят желанието си да се развиват, и приключенското в живота им се все повече се губи от удобството на всекидневието, оправдания и добре установените релси, по които всеки се движи малко или много. 

Но както някой беше казал: „Всеки сам си решава“, аз просто бих искал да дам една различна гледна точка, която малко хора ще усетят някога, но която отразява живота такъв, какъвто е – изпълнен с цялата си палитра от неща – от хубавите до лошите. Няма как човек да оцени това което има, докато не излезе от зоната си на комфорт и не види от другата страна, докато не види прашните улици на индонезийските села, пазарите им, хората който живеят с една тениска и 30 долара на месец и въпреки цялата си нищета са усмихнати и усмивките им са истински.

Всичко това ярко контрастира на болшинството на така наречените „ добре облечените“ хора по софийските заведения и социални места, където строй един натрапчив до не знам къде фалш, и манталитет на обреченост, която никой не осъзнава. Това е друга тема, на която няма да обръщам внимание, защото смятам за незначителна, но от друга страна говореща много за обществото, в което живеем – неговите идеали, ценности и възприятия .

Бригадата

След финалното решение, започнах да звъня на приятели. Споменах им за Ломбок и след къде кратки, къде дълги колебания събрах следната бригада. Пафката мой стар приятел и голям украйно-руско-български блейдър и настоящ сърфист, Данчо Мачирски (мое приятелче и тотален сърф фанатик, най-големият в България), Евлоги-Гошето мой приятел и състудент от Холандия, не сертифициран гид и настоящ сърфист и Слави Михайловски, приятел, бодибордист-веган и един от малкото бейс-джъмпери в милата ни родина. Та след като бригадата беше ясна, започнаха малко организационни мероприятия. Срещите, които организирахме помежду си бяха не чак толкова плодотворни, но за сметка на това забавни и на няколко пъти гарнирани с доста вкусна храна. Тук смятам, че трябва да изкажа от името на всички голямата ни благодарност на Мади от Мачирски Спорт, за помощта с билетите и цялостната организация за пътуването.

Както обичам да споменавам времето е вектор с една посока и дните летят, часовете се движат, а минутите пъплят, дойде момента за нашето заминаване. Планът беше да преспим в Одрин, за да избегнем напрежението от чакането на границата в деня на полета ни и евентуален риск от неговото изпускане. На 17-ти вечерта катуна потегли от нашия офис, Слави пътуваше със самолет до Истанбул на следващия ден. Бусът, с който се возим беше пълен с има няма 10 сърфа, малко дрехи и техника за снимане. Тук искам да благодаря отново от името на всички на Ники, човека благодарение, на който стигнахме живи и здрави до Цариград. Голямо евала.

Българско, турско или гръцко

Оказа се, че Одрин е един не чак толкова неприятен град с приятни хора и вкусна храна. Не знам дали се казва кюфте, кйофте, бифтеки или пък “meatball” и от къде произхожда. Дали е българско, турско или гръцко също не знам, тук всички се караме за всичко по принцип, но кюфтета в Одрин не са като тези в България в Кауфланд, Метро или на пазара в Елин Пелин. А може и македонски да са, но най-важното е че бяха направени от истинско месо и ми бяха вкусни не само защото бях гладен.

Не знам дали в Турция има комисия по храните, но явно в България тази последната просто разходва нашите средства и доказва своята „ некомпетентност“ или още по-лошо, си затваря очите за някое левче в джобчето. Дайте брадвата бих казал, АМАН, СИКТИР и прочие неща, които, за да запазя благоприличието, ще изрека само на глас……..Нали съм пехливан, търсих паметника на пехливаните в града на първата българска бомбардировка ( вероятно и последната като се има в предвид състоянието на военно-въздушните ни сили), но поради това, че бях много изморен преустанових търсенето и бързо се прибрах да спя в хотела.

Очакваха ни има няма 30-тина часа пътуване.

На 18-ти отново бяхме на път, пристигнахме благополучно в града на проливите, мечта на не една велика сила, като започнем от средновековието, та чак до сега.

А Цариград става все по-голям и въпреки 20-те си милиона и постоянните си нови ремонтни дейности по огромните булеварди, далеч не беше така задръстен както милото ни Цариградско шосе в 17.00 часа следобед в делничен ден. Е държа да подчертая, че ние пристигнахме около 11 ч. сутринта на върха на Рамадан-а. Със собствените си очи съм виждал колосални задръствания в Истанбул, но това ни най-малко не подценява лошата организация на движението в родната ни столица, която навярно е с големината на Бешикташ или някой от по-големите Истанбулски квартали.

Законите на Шериата

След 11 часа кошмарен полет, много филми, игри и „ Кой иска да стане милионер“ в самолета, кацнахме в Куала Лумпур.

Бяхме толкова премазани, че директно налягахме по пейките на летището, все пак имахме 6 часа престой и можеше да си набавим малко сън. Малайзия е мюсюлманска държава, където с пълна сила важат законите на Шериата. Има смъртно наказание за наркотици, същото важи и за Индонезия. След 3-часов полет се озовахме в Бали, на летище Нгурай Рай, навън беше доста потно, още по-тегаво ни ставаше, когато трябваше да си носим багажа по терминала. Буквално всичките момчета се бяха препотили мощно и търсеха спасението на климатика, който беше кът. Планът беше супер експедитивно да купим билети за Ломбок и да не се потапяме в ужасния трафик на Кута, Бали, която наподобява Содом и Гомор от библейската притча. Ако някой ви каже, че Бали е супер яко, не го слушайте напълно и не зяпайте с уста, или поне поставете под съмнение много от нещата. Навярно той не е излязъл от 5-звездния си хотел и въобще не се е замесвал с меркантилната действителност на острова, който до голяма степен е урбанизиран и не на последно място наркоманизиран. Негативният ми фокус е насочен предимно към Кута, но и другите населени места не правят голямо изключение. Разбира се има и страхотни места, но обикновено те остават далеч от очите на масовия турист и добре отъпканите туристически пътеки, които са набелязани също така и от местните като места да изкарване на парички. Бях чел в дир.бг-то как някаква измислена българска модел била на почивка в Бали и имаше публикувани, нейни снимки с кратък префърцунен текст на някой авторът навярно не е излизал от пределите на собственото си жилище – “so lame”.

Приключенията започват там, където нещата се объркат

Обикновено приключенията започват там, където нещата се объркат и този път това не ни измени. Оказа се, че всички полети до Ломбок са букнати за няколко дена напред. Другата ни опция беше “бърза” лодката, която също беше запазена за 2 дена напред. Най-ранното ни замиване за Ломбок беше 21 Юли. С помощта на Боби и Марти (приятели на Слави, българи които живеят на Бали и стартират бизнес с мебели и малък ресторант) успяхме да запазим 5 места за “бърза” лодката. Отново благодарение на тях успяхме да си намерим и евтино спане в Canggu само на 300м от спота за каране. Голямо евала на Вас, има добри, позитивни и отзивчиви българи, които трябва да бъдат споменавани.

Canggu беше доста населено, точно както преди 2 години, нивото на каране беше изключително високо, местните хващаха брутални туби на инсайда, ние с Дани и Пафката направихме два сешъна, първия лежерен, втория със супер огромна тълпа на залез. Въпреки всичко беше истински спиритуал сърфинг със зверски залез. Сърфингът на залез точно в тази точка на земното кълбо е изключително красив, на Екватора слънцето залязва и изгрява почти без никаква грандиозна разлика и дните са почти винаги еднакви. Червеният диск слиза буквално до водите на океана и те придобиват пурпурен цвят, който би изкефил дори и най-върлия фен на Левски София.

Или поне аз така си мисля….

Евлоги и Слави, спаха при Боби и Марти и затова караха отделно, не се засякохме във водата на Canggu.

За сметка на това се появиха в ранните часове на 21-ви, когато таксито трябваше да ни вземе да ни закара на спийд лодката. След кратък войяж по няколко хотела събрахме, някакви австралийки и се запътихме към пристанището Паданг Бай, където тръгват лодките за Ломбок и съседните острови на него-Гили. Ние с момчетата слязохме на Сенгиги в Ломбок, останалите пасажери продължиха към Гили. Мястото към което се бяхме запътили се казва Групук. Ники Танера ни беше казал да не ходим там, но поради това, че в групата имаше и хора които се учат, решихме да отидем, поради разнообразието от вълни. Това селце разположено на брега на един красив залив се намира в южната част на острова и до него се стига по черен път. Селото е типично индонезийско, бедно с разбит път с наченки на асфалт, много деца, почти никакви възрастни мъже. Явно поради лошите навици на живот и тютюнопушенето мъжете умират доста рано. Това го забелязах и в предишните си пътувания, почти липсват възрастни мъже, не знам дали това е моя приумица или статистически обосновано.

Оказа се, че няма много swell и от всичките спотове работеше само инсайда. Вълната беше супер лежерна и много приятна, без никакво напрежение, предимно дясна с приятни стени за учене на завой, на големите сетове с частични туби. В общи линии  нищо тегаво и стряскащо освен многото начинаещи, които на моменти не знаеха какво се случва и бяха малко непредвидими.

По-добре първи на село, от колкото последен в града

Ставахме всеки ден в 5,45 сутринта, за отлива и отивахме с Уда и неговия брат Фаби с лодката до спота. Както повечето местни, те бяха скромни и бедни момчета, припечелваха парички с возене на сърфистите до спота, с риболов и малка ферма за лобстери. Първите дни в Групук вълната ни омръзна и с Пафката, Слави и Евлоги решихме да отидем със скутери до Мави ( по-сериозен спот на 20тина км нас). Данчо беше изморен и остана да почива и да прави фотоси с телефона си, който се оказа зверски. Май наистина : ”We are better than I”, но стига толкова продуктово позициониране. Покарахме малко на Мави, послушахме тъпотиите на някакъв пиян местен и срещнахме някакъв французин, който беше бил на Ерасмус в България и хранеше много топли чувства към страната. Аз лично се изкефих като започна да ми говори на български, в крайна сметка бяхме на 12 000км от дома. За първи път видяхме местно момиче да кара сърф и не само това, но и да пие бира. Индонезия е най-голямата мюсюлманска държава с население от 250 милиона души. Тук мюсюлманите са суни и като цялото, мястото на жената, както в повечето мюсюлмански общества е вкъщи, та това момиче освен, че караше сърф и дропна на Слави, пиеше и бира и очевидно не се вписваше много в общоприетото разбиране.

Явно и тук нещата се променят. „Да живей еманципацията, малко не“ хахахах.

След Мави решихме и да посетим Екас, място в югоизточната част на острова близко до остров Сумбава (навярно наша дестинация за в бъдеще живот и здраве, както се казва). Решихме отново да отидем със скутери по GPSа на Евлоги. Пътят се оказа доста тегав, 3 часа в посока, по всевъзможни, черни, бели и всякакви пътища. Имахме и няколко безобидни падания със скутерите, но всичко беше наред.

В един момент всеки се чудеше как да се намести на седалката на и без друго малкия скутер, та на Слави и Евлоги, които се возеха двама, не им завиждам въобще.

Бях го играл това веднъж с Геле в Бали и не ми се искаше да си причинявам това мъчение повторно.

В Екас ни посрещна Румаджи, супер свеж местен агент с негов homestay, който в последвствие и стана наш хазяин и приятел. Той никога не беше виждал българи, но въпреки изолацията, в която живееше, знаеше доста неща за Европа. Дори знаеше, че София е столицата на България, е за Данчето Фандъкова, нашата мила кметица не беше чувал, но това няма никакво значение. Селото беше супер бедно, имаше две-три магазинчета, в които почти нямаше нищо освен, цигарки, вода, някакви вафли и нудели. Въпреки нищетата, в която живееха хората бяха супер приятелски настроени, любопитни и ни поздравяваха без значение възраст, нещо все по-рядко срещано в България за жалост.

Спота Екас инсайд е супер лежерен, поради своята отдалеченост беше почти празен, а нивото на каране на повечето хора беше съмнително. (Изключвайки наша милост, все пак Магнаурската школа по сърфинг на Черно море има и свойте попадения хахаха.) Нещо все по-рядко срещано в Индонезия, предвид качеството на местните вълни и все повече и повече пътуващите сърфисти. Буквално с Данчо доминирахме спота, заедно с един чичко лонгбордист от Хавай.

„Както се казва по-добре първи на село, от колкото последен в града“. Е това е в кръга на шегата разбира се, оставям всеки сам да си реши. Просто за първи път българската школа по сърфинг доминираше, някакви местни, французи, немци и дори тук-таме някой заблуден австралиец. Самите ние не можахме да повярваме, но предполагам това щеше да  бъде и единствения ни такъв сърф.  В общи линии дните ни минаваха доста скучно в селото. Спане, ядене предимно риба мие и “наси горенг” или на български пържени нудели и пържен ориз, много сърф, четене на книжки, залези на плажа и почти тотална изолация. Тук нямаше обхват повечето време, да не говорим за интернет и всякакви подобни присъщи на 21 век неща. Един нов виртуален познат ;), ми каза цитирам:

„В Facebook си от такова прекрасно място, ок ли си“.

Е опитах се да изляза от ситуацията, но да, продадох си душата и аз малко. И Бинтанг нямаше (така прословутата местна бира), но за сметка на това молитвите на местния духовник ги чувахме доста отчетливо, както повелява Исляма по 5 пъти на ден. Честно да ви кажа, грам не съжалявам, понякога е добре човек да се отърси от света, в който живее и неговите характерни неща и удобства. И от Facebook също хаха….

Само едно малко лирическо отклонение, за периода, когато ние бяхме в Екас. Слави и Евлоги бяха на островите Гили

и на най-високата точка на Ломбок- планината Ринджани 3726 м, ако не се лъжа.

Техните преживявания, нямам директен поглед и затова не бих се наел да разказвам, за да не се получи някакво недоразумение или пренаписване на историята.  Нещо все по характерно за световната действителност и имаща отзвук по цял свят, та чак и до туристите в Индонезия.

Лошо е да се пренаписва историята, много е лошо.

„День Победы, как он был от нас далёк, Как в костре потухшем таял уголёк. Были вёрсты, обгорелые, в пыли – Этот день мы приближали как могли.

Этот День Победы Порохом пропах, Это праздник С сединою на висках. Это радость Со слезами на глазах. День Победы! День Победы! День Победы“

Песен, която някой от нас са слушали, други не са, но която навярно повече, няма да чуем. Сами може да си направите изводите, защо ли……….?

В един момент за около един ден вълните спряха и се чудихме какво да правим. Единствената ни наслада беше момента, когато идва време за храна. Не, че тя беше нещо страхотно, но просто за половин час отнемаше цялото ни внимание. При всички положения храната беше доста по-добра от тази при Андрю в Саварна на Ява.

Затишие пред буря

Петък 31-ви дойде дългоочаквания swell, отидохме да караме на Outside Ekas тегав спот с огромни вълни, сериозни задържания под водата – по описание от Stormrider guide. На влизане, влезе една серия със стряскащ размер, чисти 4 метра сигурно, double-overhead или кой както иска да ги нарича.

Когато гръмна тубата с Данчо се спогледахме, беше плашещо. Той искаше да излизаме, но му казах да останем да видим какво се случва. След малко се поокопитихме и аз започнах да хващам вълни. Карахме заедно с един австралиец от Тасмания и един чичка с SUP, който цепеше.

На фона на предишните дни това беше big-wave сърфинг, огромни стени със зверска скорост и офшор на дропа, който ти набива хиляди малки капчици в очите тотална психария.

Аз хванах супер яки вълни, Данчо накрая и той се надъха и одари няколко много добри.

Пафката също беше с нас, но след слава богу неуспешен опит да хване едно чудовище излезе и ни изчака на лодката. Респект за него да влезе на такива вълни, малко са хората в България виждали нещо подобно. Респект и на славната ми дъсчица Lost Rock Up 6,1, тя отново беше до мен и ме извади от няколко критични дропа. Също така ме извади и на повърхността, при едно пребиване и попадане в импакт-зоната. Мястото, където всички големи вълни се разбиват и тубите гърмят пред очите ти. С кратки думи мястото, където никой не иска да попадне. Когато бях под водата и правих кълбета, опитвайки да запазя самообладание, си спомних за думите на Крис, „При duckdive не пускаш дъската“. И аз така, стисках я със цялата си сила, до момента, когато вълната ми позволи да изплувам и да си поема така живителния въздух.

Хубаво е усещането да се качиш на лодката жив и здрав след сърф на големи вълни и да знаеш, че си оцелял. Ситуации като тези наистина, ни подсказват колко сме крехки и същевременно ни показват какво нещо имаме, а именно живота и колко безценен е той.

След сесията се прибрахме доста изморени, аз лично усещах голяма умора, както физическа, така може би и психическа и се колебаех да карам ли на залез или да не карам. В последствие реших да снимам, но за всеки случай да си взема дъската на лодката. Речено сторено, снимах момчетата малко и след около час реших да вляза за „ златния час на сърфинга“, точно преди залез. Оказа се, че вълните са супер готини, много приятни десни стени, някои от които със доста солиден размер, но в никакъв случай страшни. Хванах 3-4 супер яки backside вълни и просто се спуквах от кеф. Имах и доста голяма пребивка, след като полетях от 3-тия етаж с главата надолу. За късмет хората пред мен бяха надалеч. Чувствах се като супер power surfer, имах мега скорост с дъската си и всичко ми се получаваше.

Сърфингът е персонално усещане и това е пречупено през моята призма. Може да съм бил и супер смешен хаха, но това не е важното. Както се казва: „Най-добрия сърфист е този който най-много се кефи“. 

Както всяка история, така и моята има своя край.

На 3-ти дойде време и за нашето прибиране към Бали, на 4ти летяхме обратно към Истанбул. Румаджи ни написа писъмце, защото сутринта в 5 часа, замина за рибния пазар и нямаше как да ни изпрати. Писмото много приятно ни изненада, то беше написано с грешки, но беше истинско и от него личеше приятелско чувство и една взаимна симпатия, която всички имахме към него и семейството му. Дали ще се видим отново един ден с този, както далечен, така и близък приятел, не зная, но със сигурност всички ще запазим приятни спомени от престоя си при него и малкото, неподправено от модерния свят, все още селце ЕКАС.

Щастлив съм, че пиша този финален абзац от прохладната ни къща в Бистрица, сгушена в полите на Витоша. Жив съм, здрав съм, до мен е семейството ми. На него искам да благодаря за подкрепата и за това, че са до мен в моите приключения, къде физически, къде мисловно.

Искам още да им благодаря за това, че ми дават свободата да бъда такъв, какъвто съм със своите хобита, за някой хора доста неразбираеми и отдалечени. Също така искам да благодаря и на приятелите ми, с които споделих тези има няма 20 дена пътуване.

Понякога нещата се напрягат, но най-важното е после всички да излизат с усмивка на лице. Надявам се да имаме още много такива подобни пътувания и вярвам, че всичко зависи само от нас.

Щастието не е същото, ако не е споделено.

Истината е, че колкото повече пътувам, толкова повече осъзнавам какво райско място е България и с какво ни е дарила природата.

Понякога съжалявам тези, които не го осъзнават и виждат само лошото. Те навярно са слепи и никога няма да прогледнат. Както горе споменах ние сме господари на своята съдба и от нас зависи в каква държава искаме да живеем и как. Така че, мислете, развивайте се във възходяща посока и един ден с малко късмет, много усилие и позитивни примери, може да направим държавата си място, където всеки би искал да живее.

Чудих се как, да завърша текста и някак си като направя съпоставката между двата свята нашия и техния (Индонезия), думите на Сенека:

“Беден е този, не който има малко, а този който иска да има повече“ звучат стряскащо верни.

Хората в Индонезия и частност тези в Екас, нямаха много. Нямаха смартфони, интернет, айподи, айпади и какви ли не още пади. Те и ток имаха само от около година и половина. Просто до голяма степен бяха останали хора. Помагаха си, поздравяваха се и бяха усмихнати въпреки мизерията, в която живееха. Техният живот също не е безгрижен, те също имат своите проблеми и терзания, в което не се и съмнявам, но най- важното е че бяха съумели да са щастливи и щастието им не минаваше през това каква кола карат, как са облечени и парите, които притежават. Децата им играеха свободни на плажа и бяха истински синове на океана. Може би океана беше техния извор на щастие и усмивки. Океанът, който ще продължи да праща вълни към бреговете на Ломбок и след нас, след Румаджи и така докато свят светува.

Материалът o. Ломбок – дивият брат на o. Бали е публикуван за пръв път на GoLive Adventures.

/Юли-Август 2014/

Искам да благодаря на семейството си за подкрепата и на моите приятели за това, че винаги са ме надъхвали да правя нещата, които обичам и да бъда себе си. Това е за всички вас, които през годините сме били заедно и сме си споделяли супер яките моменти, било то в планините или моретата. Надявам се да имаме още много такива заедно и те да бъдат както се казваше в един филм “shared”:

“Happiness is nothing if not shared”

От много време ми се искаше да опиша част от триповете си в някакво кратко разказче, в съвсем небрежен стил, дори на места с грешки от писането, поради факта, че не искам да рецензирам нещата впоследствие. Говорих си с много хора (приятели, познати) преди да замина и всички бяха супер ентусиазирани и надъхани и ми казваха, колко би било яко и те да дойдат, но сякаш някаква причина ги спираше. Вероятно за някои основателна, за други не чак толкова, но всеки сам си решава. Навярно аз съм облагодетелстван от съдбата, да бъда такъв какъвто съм и да имам възможността да правя нещата, които обичам.

Нека започна по същество. В началото, когато сърфът за мен беше хващане на пяна на Силистар, слушах разказите на Стоилката за техния трип до Сaварна, Западна Ява и наистина бях много надъхан и си бях казал, че когато ми се отдаде възможност и аз ще отида там. Бях направил вече едно сърф пътуване до Индонезия, Бали в дъждовния сезон, но някак не бях очарован от вълните в този период от годината. Та, след кратка организация реших, че в периода края на Юли – началото на Август 2014, ще отида в Западна Ява. След кратък разговор с Евлоги Бирбочуков „Гошето“, вече бяхме двама. В последствие Павката, Габи, Слави и Радка се появиха в листа на пътуващите за Саварна. За съжаление Радка се отказа в последния момент, но както се казва, всяко зло за добро. Вярвам, че ще имаме още много такива пътувания. Говорих с Крис, Марти и Стоилката, хора на които съм много благодарен за предварителната информация и съвети. Те вече бяха ходили там, някои дори по няколко пъти и помощта им беше наистина полезна. Евалата пичове!

След не дълга подготовка на багажа се оказахме всички пред офиса ми със сърфове, бодибордове, камери и не чак толкова много дрехи. Отивахме на място където просто те не ни трябват. Ходиш по борд-шорти, гол и бос. Планът беше да прeспим в Харманли и от там да продължим нататък. В Истанбул всичко беше наред, след полет с много филми и чаши червено вино се озовахме в Куала Лумпур. Нали живеем в глобален свят и Гошето пусна една снимка в социалната мрежа с коментар от сорта: “ Going to the Ibiza”. Със Слави се бяхме разлигавили след много часове без добър сън и просто простеехме преди влизане в самолета.

От трънка на глог

След полет от 2 часа, ако не се лъжа се озовахме вече в Джакарта. Огромен град, за който не бях чувал нищо добро. Дотук добре, но на лентата за багажа от Куала Лумпур, нашия багаж го нямаше. Идвахме да караме сърф, а нямахме нито сърфове нито бодибордът на Слави. Кофти ситуация, която доведе до разправия с един много услужлив местен служител от летището. Той се оказа много отзивчив, да ама багажа го няма… Той твърдеше, че ще дойде на 25-ти – лошо губим един ден. С помощта на позитивното мислене на Евлоги почакахме около час и приятната изненада беше факт. Борд беговете дойдоха със следващия полет от Куала Лумпур след като служителя твърдеше в началото, че те са в Истанбул. Или поне аз бях разбрал така :).

Следващата стъпка беше да си намерим такси, което да ни закара до Саварна. За разстояние не мога да кажа, но времетраенето в колата трябваше да бъде около 6-7 часа. Спазарихме се за 1,5 милиона рупии. Нещо от сорта на 100 евро. За 5 човека беше добре, не беше голяма брадва. Изглежда местните бакшиши не се движат с толкова пари в час, с колкото биха се движили българските им колеги. Вързахме сърфовете и тръгнахме. Трябваше да обменим пари, защото имахме само долари. За първи път влязох в местна банка и те ми заявиха, че не сменят пари след 12 часа. Доста странно, но какво да правиш – Cultural differences. Не говорим за колосална сума, само да поясня, фиксингът за следващия ден не би трябвало да има нещо общо…. Както и да е – след кратка разправия с някакъв лимон, който таксиджията наричаше  “Money Changer” и който следвахме няколко километра в зверски трафик, намерих нормална банка. ”Money changer-a” се оказа с пръст в устата, но за сметка на това не спираше да се усмихва. Впрочем, както и всички местни. В банката хората бяха много любезни, знаеха английски и на моя поздрав: “Selamat Siang” нямаше как да не ни обменят. С Павката сменихме пари и след трудно пресичане на един тегав булевард се озовахме отново в таксито. До този момент все още не бяхме наясно дали бакшиша знае къде отиваме. Изглежда и той не знаеше и постоянно гледаше някакъв смачкан лист с насоки от неговия шеф.

След няколко часа в таксито навлязохме в села, където не бяха виждали много бели. Бакшишът каза, че трафикът по магистралата за Богор е ужасен и ще минем по някакви шано пътища в планината. Да, обаче тези шано пътища се оказаха безконечни, пълни с дупки и някакви местни бандити, които ужким поправят пътя и под такъв предтекст муфтят пари от колите. Всички им даваха, сумите бяха нищожни, но бяха на поне 10 на места.

Евала на Павката Кристов за готините видея, които винаги ще ни напомнят за това чаровно място!

По едно време бяхме изкарали около 6-7 часа в колата и бакшишът ни обясняваше че остават още 25 км. Изглежда и той не знаеше къде отива и питаше всеки къде е Суварна. В последствие 25-те километра се оказаха 60, пътя беше брутален с огромни дупки, а тоя явно не му дремеше много и стрижеше с фирмената кола с 300-та. Той твърдеше, че колата не е стабилна на 5-та скорост и за това през цялото време караше със стрелка на оборотомера в лютеницата. Дреме му, колата не е негова, по това хората в България и тук си приличат. За съжаление това ни наду главата и 8-те часа, които пътувахме бяха доста тегави за главите ни. Да не споменавам, че сърфовете постоянно свириха, защото колата нямаше багажник и ги бяхме вързали директно на покрива. Коланите бяха като тетива на лъкове, опънати до ужас. Естествено аз бях в стрес сърфовете да не паднат… тогава какво ще карам?

Домът, за който не всички мечтаехме

След 8 кошмарни часа се озовахме в Саварна, провинция Бантен, Западна Ява. Посрещна ни домакинът, млад индонезиец на име Андри или нещо подобно и някакви негови приятелчета, които така и не ги разбрахме. Понеже видяхме, какви пари получи бакшиша от шефа си за пътуването до Саварна, решихме да му кихнем едни 100 000 рупии. Човека остана много благодарен и каза да му се обадим и за връщане. Шефа му, му даде някакви си смешни 50 000 рупии – 4 долара и нещо. А наистина тоя се смаза от карането, да не говорим че му предложихме да остане, а той каза, че трябва да се връща в Джакарта. Ужас пълен, горкият човек.

На 25-ти беше първия ни ден, в който карахме. Приятни вълни, по прогноза 5-7 фута. Със Слави и Евлоги влязохме. Беше забавно, един вид някаква загрявка. Дотук добре, но на следващия ден вълните вече бяха чудовища, имаше серии по над 9 фута. Положението беше на оцеляване, никога през живота си не бях виждал такива планини с вода. Само си мислех да не ме хване големият сет и гребях като луд навътре. Във водата бяхме само аз, Слави и някакъв австралиец – Роби, той впоследствие ни стана приятел. Павката снимаше, Слави хвана изродски вълни, аз останах капо. Пълен спек. Просто, да си призная се уплаших и реших да не се тествам още втория ден. Слави Михайловски се опитва да укроти силата на океана

На следващия ден нямаше промяна, вълните бяха чудовища, бяхме само аз и Слави, Павката снимаше, но Роби го нямаше и положението беше малко извън контрол. Като българчета не бяхме виждали много такива вълни и оцелявахме. Слави отново хвана някакви луди вълни и реших и аз да се тествам. Тествах една, но се смазах брутално. Под водата така ме търкаля, че не знаех какво се случва, едва успях да изляза и ме удари втората от сета, айде наново под водата! Положението започна да излиза извън контрол и в един момент си помислих, че ще се удавя. Ужас, много зле, успях да излезна и със сетни сили успях да изгреба в момент на ужас и панически страх. Вече не бях в импакт зоната и можех да подишам спокойно. До края на сесията само гледах и безславно отидох на детския пик, там където караха местните, Уанди и някакъв негов приятел.

Уанди е месният спасител, с изрусена коса, както сам наричаше себе си на майтап Саварна Playboy. Уанди беше един от малкото, които знаеха малко английски, но само той си знаеше какво казва. Трудно го разбирахме, но беше добър и усмихнат, може би и малко луд, но нямаше как да разберем по думите му. От това което Роби австралиеца ни разказа, Уанди беше много бедно момче, което има огромно семейство и много хубава сестра. Е така и не я видяхме. Истински син на плажа и морето на който реших да подаря един лиш… Малко се отпуснах в лирически отклонения… Та хванах някакви малки вълни и излязох омърлушен. Все пак този сериозен холд даун ми даде много информация и ме накара да се замисля сериозно. Сърфинга в Индонезия нямаше нищо общо с местата, на които бях карал до момента, а смея да твърдя, те не са малко.

Наистина сега разбирам защо е мечта на всеки сърфист да отиде в Индонезия. Сърфа беше винаги сутрин, от обяд нататък задухваха така наречените “Trade Winds”  и прецакваха вълните. Затова трябваше да измислим нещо, ходихме до една пещера, където местните момчета дълбоко в земните недра пушеха трева, ха-ха. Да поясня, че Индонезия е най-голямата мюсюлманска страна и има смъртна присъда за наркотици. Шерията е в пълна сила тук. В някой провинциии повече от други. В този ред на мисли имамите пееха всеки ден и доста напреднахме с религиозния си арабски и поздравите към Аллах. Доста често се будех нощем под звучните възхвали на имама и „ Alah Akbar”. В общи линии Суварна се оказа доста потно място, където ние, Роби и няколко франсета правихме мястото доста колоритно. Ние бяхме и единствените бели и бяхме основната атракция. На ден поне 30 пъти някакви местни искаха да се снимат с нас. В един момент  “Mr.”, “Sir” и всякакви подобни обръщения, те изморяват.

След няколко дни на спота на Саварна, решихме да отидем да караме някаква тубеста вълна наречена „No name”. Наехме рибарска лодка и заедно с рибарите аз, Слави, Павката, Габи и Роби запалихме натам. Евлоги и Уанди се отправиха в мега задръстване към един друг спот на около 20 км от нас. Пътувах в лодката и си мислих каква е вълната. Бях доста притеснен с оглед на опита от миналите дни. Отиване на спота, рибарите паркират лодката в канала и виждам вълната. Ужасна огромна туба, която зверски трещи и чуваш брутален грохот. Холи шит, започнах да усещам това странно чувство в стомаха. Вълните бяха огромни, Роби и Слави разцепваха и хващаха много вълни. Аз хванах 3 само за цялата сесия, но смея да твърдя, че една от тях беше най-голямата в живота ми. Бях в пълна безтегловност на огромна стена и чувах свистенето на дъската ми. Слави се преби леко на рифа и се одра  при един дък дайв. Но като цяло беше поносимо.

Спота много ни изкефи и решихме да отидем там още веднъж, Павката, Габи и Гошето не дойдоха. Павката нямаше как да снима защото рибарите не смееха да вкарат лодката по близо до вълните, за да не я засмучат големите сетове. Беше си на ужас. Габи хвана морска болест и прецени, че е по добре да остане на брега :). Гошето реши да се тества на спота на който беше ходил, но този път с Павката в комбина. Да не изпадам в подробности, филма с връщането им е бил тотален, след брутално чакане в задръствания  и подбни. Само си спомням, че пътя беше блокиран от хиляди мотоциклетисти и над тях стърчеше Евлогиевата глава, един истински български исполин. Булгар, Булгар :). Голям респект за Евлоги-Гошето за куража да кара скутера в бруталния трафик след като никога не е карал и след като почти не е разбил бутката на един местен при тръгването, хах. Цялото това стълпновение от народ беше заради края на Рамадана и празника им Мубарак или нещо подобно.

За втори път сме на спота. Вече бях малко по-добре подготвен и знаех какво ме очаква. Влязохме във водата и смея да твърдя, че това беше един от най-добрите ми сърф дни в живота, с най-големите и тегави вълни които съм карал. За съжаление Слави хвана много гояма вълна и в последствие беше хванат от другите вълни от сета, които го премазаха на рифа. Рифа му остави доста тегава татуировка и беше принуден да преустанови сърф дейсност за няколко дни. Спотът беше супер стръмна вълна с огромна стена, която на пръв поглед се затваря, но всъщност стои и може да се кара. Дропът е критичен и е желателно да не се пада. Цаката е да не бъдеш прекалено алчен и да пуснеш вълната преди инсайда, защото там става лошо. Супер плитък и режещ, като бръснач риф, който не прощава. За съжаление Слави го усети с гърба си, този път много сериозно. На връщане бях премазан от сесията и спах в лодката под жаркото слънце, устата ми се беше напукала защото нямах много вода и тогава се замислих за корабокрушенците. Трябва наистина да имаш голямо сърце, дух и желание за живот, за да оцелееш. Слънцето беше в пика си, грееше  брутално, цялото ми лице и устни бяха изсъхнали. За капак на всичко, трябваше да вдигаме лодката по брега и това се оказа доста изпомпваща задача. От мен течеше пот и се чувствах като някой от робите по корабите едно време. Със супер усилия вдигнахме лодката. Върнахме се на мястото, където спяхме и трябваше да оперирам Слави. Аз бях доктора, Габи медицинската сестра. Промихме раните, той крещя стабилно и после го намазахме с някакво лекарство, което донесе Роби. После трябваше да се преместим, защото беше края на Рамадана и Андри беше обещал стаите ни на други гости. Намерихме си място с доста по-добра храна и по-евтино. Собственичката на мястото Мама Уиди се оказа прекрасна и много блага жена, която много ни хареса. Храната при нея беше много добра за разлика от храната при Андри. Тя беше под всякаква критика. Малко, еднообразна и недостатъчно. Отслабнах стабилно от гадната храна и постоянното потене.

След като малко по малко сърфистките редици уредяваха (Евлоги си разцепи крака на един дънер вечерта същия ден) останах само аз :). Станах още докато всички спяха и отидох на спота. Във водата беше Роби и някакви други австралийски чичета. Хванах супер много вълни и се изкефих много. Чувствах се стабилен и адекватен, отново имаше големи вълни, но някак вече знаех какво става и как. Беше супер яка сесия. Накрая хванах една вълна и за малко да стане голяма беля, защото карах супер дълго въпреки падащия тайд. В един момент тя се затвори аз паднах и се озовах на рифа във вода до коленете. За щастие се отървах с леко срязан ляв крак, които после дезинфекцирах с йодасепт и  залепих с дък тейп. Ники Танера ми е казал, че бачка много добре. Май е така

Гледай и гостуването на момчетата при Оги Начев в Дивата муха, където те разказват повече за пътуването си.

http://www.btv.bg/video/action/shows/divata-muha/videos/sarfat-e-prikljuchenie-i-nachin-da-se-sleesh-s-prirodata.html

Материалът Дълбоко в джунглата и близо до природата – сърф в Саварна, Индонезия е публикуван за пръв път на GoLive Adventures.