Приключението започва когато плановете се объркат!

Пътят на един приключенец от 21 век

/нещо като кратка автобиография/

Той е на 29 години, почти 30. Но винаги казва, че е още на 20 и не му пука много, когато хората не го разбират. За Евлоги годините са опитът, който човек трупа през тях, не цифрата. „Някои и на 40 не са виждали и половината от нещата, които аз съм видял.“ Не, не се хвали, защото опитът за него е резултат и от възможности, и от време, позволили ти да го натрупаш.

Много иска да посети Япония, но може „още утре да си купя билет и да отида“, заради което не би нарекъл това пътуване своя мечта. Но виж, излизането в Космоса е друго нещо. „Колкото и фантастично да звучи“ От около два месеца Евлоги чете и се интересува сериозно как да го осъществи. „Живот и здраве, ще се постарая да го постигна някой ден. Защото, излизайки извън орбита, осъзнаваш с цялата си същност това, което всички знаем – че Земята е трета планета от Слънчевата система, че е на еди-колко-си-километра от Слънцето и т.н. Подобно осъзнаване променя тотално цялата концепция за всичко, за живота. Защото да знаеш и да осъзнаваш, са две тотално различни неща.“
В последните четири-пет години Евлоги ходи по ръба. Никога досега не е падал в бездната, както и никога не се е оплаквал, че е на ръба това да се случи. При него така се подреждат нещата, че „винаги когато имам нужда от нещо, то идва само“.

Убеден е, че когато не се развиваш в професионален и в личен план, буквално си губиш времето. А то в крайна сметка е най-ценният ни ресурс. Допреди няколко години животът за Евлоги се развива по начин, по който стандартите на съвремието ни предполагат – най-добро образование и най-добра кариера и професионална реализация в последствие. Завършва руското училище в София като редовен ученик и, паралелно, английска гимназия – като частен. След това кандидатства в различни университети по света, в търсене на златната среда между цена и качество. Избира Холандия, където завършва International Business and Management Studies.

Числата и документи
Понеже е добър с числата, Евлоги решава да се занимава с финанси. Не защото се чувства толкова запален, а „просто защото ми върви и като цяло е свързано с добра професия.“ На обменни начала заминава за половин година за Канада, откъдето пък се озовава в координационния отдел по банкиране на „Алианц“ в Германия.

След като завършва бакалавърската си степен, Евлоги отива в Durham University, където учи финанси и инвестиции. А после после може да си работи почти навсякъде. „Само че винаги съм си представял, че ще се върна в България и ще се опитвам да променям нещата в нашата малка и – за съжаление – хаотична държава.“

И наистина се връща, в търсене на пътека, по която да промени нещата. „Човек винаги трябва да търси предизвикателството и да излиза от зоната си на комфорт.“ Следвайки тази максима, той се впуска в проект за взаимен фонд на Николай Василев. Стартира като стажант („все от някъде трябва да започнеш“), а работата му се оказва наистина голямо предизвикателство. Но, както обикновено се случва, когато стажант поиска от един момент нататък трудът му да бъде заплащан, изведнъж се оказва, че работодателят вече няма нужда от него.

Следващата му позиция е като финансов и инвестиционен анализатор в пенсионен фонд, където остава малко повече от година. За този период осъзнава, че тази работа не му допада. „Не като естество, а заради ежедневието, в което човек изпада – всеки ден е един и същ с предходния, няма развитие, няма предизвикателство.

Вал Торенс, Алпите, Франция
март, 2016
Фотограф: Личен Архив

Скок-подскок

След като осъзнава, че корпоративният живот не е за него, Евлоги започва да търси някакъв друг вид изяви. По някаква абсолютно дива, както той я нарича, случайност през 2011 г. става ръководител на международен проект, чийто бенефициент е Министерството на икономиката, туризма и енергетиката. „Работех на граждански договор, не бях държавен служител, а шеф ми беше министърът. Проектът беше за развитието на клъстерните организации в България – нищо общо с финансите, въпреки че отново е икономически ориентирано.“

Именно тази работа насочва Евлоги съм консултантските услуги и след приключването на държавния проект той започва да съветва различни фирми за стратегиите им за развитие. В процеса на консултиране попада на една, която предлага корпоративни обучения, и става част от нейните редици.
Дотук животът на Евлоги изглежда като постоянно прескачане от работа в работа, но то не е безцелно – с всяка следваща, той все повече и повече се доближава до свободата, която търси, до желанието да прави нещо свое. В този период от живота си той е пълен с идеи. Всеки ден отива при приятелите си и предлага за започнат да правят това, утре – друго; от сладолед през фрешове до внос на чанти от Барселона и „какви ли не други неща“.

В дуел със себе си

Сам определя хобитата си за също толкова разнородни, колкото са и работните му ангажименти. Но всички те са обединени от една цел: „желанието да предизвикаш себе си, да търсиш приключението и най-вече да излезеш от зоната си на комфорт, която всеки от нас обикновено търси.
„Скиор съм, предпочитам free ride стила – отново заради свободата. Но основната ми идея е да начертая собствена пътека, да мина по мой маршрут и през мое място, спрямо моя избор и интерес. А така да оставя и своята линия в планината – в конкретния случай със ските. Същото е и в живота.“
В последните няколко години кара и сърф – само хавайски обаче. Водолаз е, но от всички тези неща най-много практикува алпинизъм, заради даденостите на българската природа и заради възможността да го правиш почти по всяко време на годината. „За останалите трябват определени условия.“

Плаващи планове, сигурни приключения

На базата на своите хобита и хората, с които го сблъсква животът, Евлоги решава, че, работейки за фирмата, предлагаща корпоративни обучения, има свободата да измисля по-интересни продукти за клиентите. „На едно събрание реших да предложа да комбинираме моите хобита с клиентската база и да направим отделна фирма за тимбилдинг. Но не от тези, на които се ядат кебапчета и се пие ракия и неща от този сорт, а от онези, които ще предизвикат корпоративния служител да направи нещо различно.“ Идеята му се хареса, но не за сега, а за някъде в бъдещето. Тогава той решава, че ще я реализира сам. Това е и неговата голяма промяна.

В момента Евлоги още се бори да сбъдне мечтата си по устойчив начин. Спрямо наредбите в България, за да може да заведеш един, двама, петима или десет души някъде, нещо, свързано с туризъм, трябва да имаш лиценз за туроператор. „Този лиценз не е нещо фрапантно – нито като сума, нито като трудност на придобиване.“

От известно време Евлоги ходи по света, обикаля и се запознава с приключенци, ентусиасти, собственици на сърф лагери, дайвинг лодки, със ски комплекси – все хора, осмелили се да Живеят. „Не се заблуждавайте, че тези хора са по различни от нас. Просто имат смелостта да преследват това, което желаят.“

Тази година ходи няколко пъти в Египет, на Малдивите, в Индонезия, Франция, Тайланд, Щатите. Има повече от сто полета. А ги има, защото в момента изгражда система от контакти във всички свързани с неговите хобита места, за да построи мрежа за приключенски туризъм.
Приключенският туризъм за него се изразя в това да излезеш извън познатите си очертания. Защото само тогава наистина ще се почувстваш жив. „Както някой беше казал, когато плановете ти се объркат, тогава започваш да живееш; да мислиш, да усещаш съзнателно, да гледаш и да виждаш всичко, което се случва наоколо.“

Евлоги се опитва да събужда у хората това, което трябва естествено да си бъде в тях: да са малко по-активни и малко по-близо до света около тях – природа, комуникация с хора, срещи с животни или с други култури, древни места и т.н.

На едно от приключенията той се запознава с Росен Желязков – ръководител на цялостното изграждане на инсталацията „Плаващите кейове“ на Кристо. Така Евлоги получава възможността да бъда супервайзър на проекта. Това е и една от причините, заради които неговите собствени кейове плават малко встрани засега. Но пък работата по „Плаващи кейове“ е едно от най-големите предизвикателства, пред които се е изправял, и изключително полезен опит за всичко следващо в живота му.

Планът е догодина Евлоги да има „офис с две приятни момичета, които да обслужват клиентите“, а той да се грижи за концепциите за нови продукти. Но няма да се занимава с „елате на Нова година с нас, защото много ни е добра вечерната празнична маса“, нали „Всичко, което планирам, го правя все едно за себе си, а не за някакъв друг неопределен човек. Изпипвам всеки детайл, като предизвиквам хората да се замислят какво се случва с тях и с техния живот.“

Статията е част от съдържанието на Капитал и е реализирана с подкрепата на Ballantine’s