Едно е да си представяш, а съвсем друго да ти се случи

Историята за първия ми скок с парашут започна от едно питие на бара и обсъждане на мечти!

Стояхме и си говорихме с Мая за скокове с парашут, защото брат ѝ практикуваше наоколо този спорт, а на нея и предстоеше скоро да скочи за първи път. Споменах, че и аз си мечтая скоро да го направя. Не бяхме се виждали отдавна, а срещата беше много емоционална и изпълнена с разговори и признания, общо взето сърцераздирателна ?. В един момент тя не можа да ми устои ? и тъй като имаше предвидени два скока за нея в бъдещето, тя реши да ми подари единия. Ако имаш две ризи, дай едната на ближния си ?. Каза ми:

Утре скачаш!

Това беше от онези моменти, когато виждаш човека срещу себе си, осъзнаваш колко го обичаш, колко много означава за теб и искаш да му дадеш всичко, което можеш и имаш в този момент … И аз те обичам Мая !!!!!

УАУУУУ !!!! Не можех да повярвам, а още по-малко да осъзная какво ми предстои. Чувствах се все едно, че съм го правила и друг път.

Внимавай какво си пожелаваш – част II

Настъпи утрото! Много приятно събуждане от първите лъчи на слънцето. Навън беше все още хладно и много свежо. На летището, където се осъществяваха скоковете, всички щъкаха и се подготвяха да изпълнят с адреналин всички наоколо! Имаше както такива като мен, които не бяха усещали това предизвикателство, така и от „наркоманите“ , които си бяха редовни посетители.

И двата типа ми бяха много интересни. Тъй като много обичам да изследвам, наблюдавах всички – техните лица, техните усещания преди да изпитат адреналиновата инжекция, както и старанието, с което се подготвяха. Най-интересното беше, че от никой не лъхаше нито капка притеснение или безпокойство – идеална обстановка, в която можеш да се отпуснеш.

Какво е да си представяш, а какво е да ти се случи

Скоро щях да полетя ? Това, което си представях беше само, че нещо вълнуващо ще ми се случи. Може би въображението ми беше способно да нарисува около 1/100 част от истината.

Бях изключително спокойна!

Дойде и моят ред! Инструкторът ми беше супер готин и уравновесен човек. Усещах, че мога да му имам доверие. Мисля, че това е най-важното, за което трябва да се погрижиш. когато си инструктор, няма значение по какво. Почувстваш ли се в сигурни ръце, имаш свободата да дадеш всичко, на което си способен и да се отпуснеш и насладиш с цялото си същество!

Адреналинът - медитация

Качихме се в самолетчето и започнахме да се катерим нагоре. Беше много горещо, а високото налягане не позволяваше на самолета да набира височина много бързо. След малко забелязах, че инструктора ми е затворил очи. Замислих се какво ли е това – дали е няаквъв вид медитация или ритуал преди скок (молитва или … ?). Потитах го, а той ми отговори, че така си почива.

Беше ми много непонятно, но най-вероятно правейки го всеки ден нивото на адреналина не е никак високо, както при новак, който не знае какво прави ? Всъщност според мен работата му се беше превърнала във всекидневна медитация (намирам го за много приятно). Истината е, че енергията му беше толкова силна, че се пренесох в неговия хармоничен и спокоен свят.

След малко чух: „Отваряй!“

Дойде момента! Е сега се развълнувах вече! Следвах инструкциите, които не бяха много сложни. Лесно е да си като багаж, нищо не се изисква от теб. Отсъства онзи момент, в който да си кажеш: „ДА! Правя го!“ …. Той го прави вместо теб, доста е удобно! ?

Застанахме на старта, а въздушната струя бумтеше толкова, че нямаше шанс да чуя дали някой ми казва нещо. Бях неочаквано спокойна. Винаги съм си представяла, че когато дойде моментът да скоча с парашут, ще бъда с доста хлопащо сърце.. Но уви! Не знам дали, защото прагът на страха ми изчезва с годините, или спокойната фигура беше зад мен, чувствах се, че знам какво правя.

Гледах надолу и се чувствах все едно съм си вкъщи. Инструкцията беше да си сложа главата на рамото на инструктора, гледайки нагоре. Той сложи ръка на челото ми, леко притисна главата ми, за да не си помисля да разглеждам в неподходящия момент ? И така не знаех какво ще стане и кога точно ще стане. Отпуснах се напълно, нямах никаква работа освен да се наслаждавам. Иииииииииииии скок……………. Изведнъж започна да се случва нещо, за което нямах време дори да помисля какво ли е… Толкова е бързо и разтрисащо, усещаш как кожата по лицето ти се вее, въздушната струя изпълва бузите ти до краен предел, не е много лесно да си поемеш дъх, но не ти и трябва! 🙂 Работата е: А,аз ли летя? 🙂

Когато се отвори парашута имаше няколко секунди, в които първо си поех въздух няколко пъти с въздишка… после осъзнах, че вече се движим доста по-бавно, все едно бяхме на земята. Всичко вече беше супер спокойно.. Летяхме си лекичко и си се реехме …

Вече можех да започна да усещам и осъзнавам къде съм и какво ми се случва.

Ами … не исках да свършва!

Приземихме се, прегърнах го силно! Той не разбираше колко много означава за мен, както може би и за всеки, който му поверява живота си! За това му напомних, че е страхотен, ако случайно е забравил. 🙂 И така … започна процеса на осъзнаване. Хората те гледат и очакват да изразиш с думи как е било, а ти стоиш с една физиономия (определям я като тип „доволен идиот“), която обяснява всичко. 🙂 Няма нужда от много приказки!

Изражението на всички, които преживяваха това за първи път, беше почти еднакво

Преди да скочат всички са едни живи, припкащи, кой говори, кой се притеснява… всеки с номера си. Интересно е завръщането! Какъвто и да си, каквото и да си очаквал – физиономията на финала е еднаква! 🙂 Бушуващи емоции от всякакво естество се трансформират в укротена адреналинова хармония. Някой от редовните скачачи ми прошепна:

– Утре ще разбереш какво ти се е случило!

Той знаеше. Веднага в мен възникна въпросът дали той, въпреки че скача често, осъзнава всеки скок на другия ден. Най-вероятно да! Колкото и да си трениран, според мен ти трябва време да възприемеш това толкова скоростно преживяване. Колкото и да си трениран, всеки път ти трябва решителност! Колкото и да си трениран, всеки път, когато се приземиш, се потупваш сам по рамото! Е, за всичко това се изисква смелост и е добре да признаваш пред себе си, че си герой. Едно преспиване е най-добрият начин да попиеш емоциите от слуилото се и да станеш с усмивка на следващия ден! А точно те, тези хора, които пълнят с адреналин кръвоносните си съдове са едни от най-уравновесените хора, които съм срещала! Изисква се да са такива, защото отговорността, която поемат с всеки скок е огромна. Трябва да си много внимателен с всеки детайл, защото … !

„Don`t worry about the fear, worry about the addiction!“

… ми е любимо. Това е пътят към страстта, която бавно преминава в начин на живот. Превръща се във водеща сила, много често дори в смисъла на живота ти. Обожавам всички тези хора! Страстта прави хората красиви!

За себе си мога да кажа, че съм я изпитвала към плуването и водата. Нещо, което обожаваш, те кара да ставаш сутрин и ти дава сила да движиш всичко останало. И някак си всичко се нарежда, когато правиш това, което обичаш!

Човекът с най-странната професия

Имаше един човек, с когото бях си говорила разни неща. Гледах го как старателно си сгъва парашута и го попитах кой по ред скок му предстои и получих най-неочакваният отговор:

– Да не съм луд!

Зачудих се какво означава това, но той не продължи. Попитах го. А той отговори по изчерпателно:

– Да не съм луд да скачам, аз само сгъвам парашутите.

Е, бях тотално изненадана. Не очаквах, че може да съществува такъв човек. Да живееш и прекрарваш дните си с „лудите“ и да не си опитвал нито веднъж от хапчето им. 🙂 Да знаете … съществува!

Да дариш усмивка на приятел в нужда – БЕЗЦЕННО

Точно в онзи момент имах безкрайна нужда от това. Не самият скок, а жестът. Жест, с който тези двама страхотни брат и сестра ми показаха, че съм важна за тях, че ме обичат. Най-великото чувство! Обичам ви! Това са Митко (стъпи плитко 🙂 ) и Мая! Едни от най-любимите ми хора на тази Земя! Едни от хората, на които мога да разчитам, винаги за всичко!