Красиво изкачване по Северното ребро –; Reznove, Vitosha, Βουλγαρία

Северно ребро –; Reznove, Vitosha, Βουλγαρία

/16.02.2017/

goClimb Rezniovete
Ясно утро на 16.02.17 към 7:00

Ясно утро. Ο ήλιος σιγά-σιγά σέρνεται σε όλη τη γειτονιά και νιώθω άνθρωποι αρχίζουν να buzz. Η μέρα ξεκινά με την κυκλοφορία στην περιφερειακή οδό. Обичайните мисли нахлуват в главата ми –; «Πώς μπορεί τόσο περιορισμένη που έκανε αυτήν την ενότητα, Θα προτιμούσα να το ξανακάνω, пък вече е амортизиран.”; Πού είναι όλα αυτά τα αυτοκίνητα πήραν, ο καθένας πηδά από κάπου και γρήγορη εργασία, η οποία κατά πάσα πιθανότητα μισεί. νευρικός, νυσταγμένος, ερεθισμένο και θυμωμένος. По модерно му казано –; хейтър 🙂

Πήρα λίγο αργά στο παιχνίδι. Bond είναι ένα τριπλό: Σάσα, Евлоги “Рамбо”; Alex "Chichaka". Τοποθετήστε τακτοποιημένα και πολύχρωμα ρούχα. Μετάβαση σε οίκτο σας για να το χρησιμοποιήσετε. Δεν ξέρω αν θα ήταν τόσο, αλλά ήταν πολύ Goth να το μαζί σε σταθερές θέσεις, να τη διατηρήσει, και, φυσικά, να αγοράσει περισσότερο από αυτό, Για να αλλάξει αυτό, κ.λπ.. Πριν από την ξέρουμε, είμαστε Αλέκο και επωμίστηκε το πακέτο του να τρέξει Tulip 1.

goClimb Rezniove
Сериозна екипировка, без която не може!

τη στιγμή, в който стъпваме на пистата –; Pride της Σόφιας, το διάδρομο μόνο που εργάζονται σε Βίτοσα, η οποία παραπάνω γίνεται κάτω από, σύγκριση με άλλους στη Βουλγαρία, και αν έχουμε να συγκρίνουμε με τις Άλπεις να πω ... τα πράγματα είναι τραγικά. Έχουμε μεγάλη πόρους και τα χρησιμοποιούν με σύνεση! Δεν μιλάμε γι 'αυτό τώρα..

Γι 'αυτό και αρχίζουν να ανεβαίνουν την πλαγιά για να Τουλίπα 2 και από εκεί να Reznyovete. Μήπως 2-3 πόδια των συσκευασμένων χιόνι και να αποφασίσει να γυρίσει. Σε αυτό το σημείο, μόνο να χάσει όλες τις σκέψεις και όλα συνείδησή μου να απολαύσετε τη θέα προς την πόλη και πέρα. Η ορατότητα είναι εκπληκτικά καλή. Μπορεί να φανεί καθαρά Stara Planina. Σοφία, както никога е горе-долу добре –; Δεν βυθισμένο στο νέφος και τους ρύπους. Ακόμα βλέπουμε πολλές αντανακλάσεις των υψηλών επιχειρηματικών κτιρίων, че дори и от златните кубета на храм-паметник Александър Невски. По пътя нагоре през няколко метра се обръщам, за да гледам максимално дълго този пейзаж.

IMG_6999Замислям се, как тези хиляди, милиони хора, се движат там долу в града и изобщо не осъзнават, колко близо е тази гледка до тях и колко много изпускат ако поне от време на време не са тук. Оплетени в забързаното и объркано модерно ежедневие, са забравили до голяма степен, колко просто може да бъде всичко.

Тук добавям, че с този и всички останали разкази и снимки искам да постигна две цели: първо, да имам по-съзнателен спомен и по-лесен начин да се връщам към тези моменти, когато имам нужда; второ, да отворя очите на хората, така че по-често да излизат навън, извън обичайното им ежедневие. Сигурен, съм че това ще ги накара да се чувстват много по-добре, та дори и заредени да се върнат с нови сили в града.

Както каза една моя приятелка “природата е наркотик”, веднъж видял какво може да ти предложи, ти винаги се връщаш по един или друг начин. Ε, аз искам да ви покажа този наркотик и дори да ви омая.

goClimb Rezniove
Всяка стъпка е важна в борбата за пъртина

Има-няма 30 минути и сме в горната част на Лале 1. До тук добре, ωστόσο, в момента, в който излизаме от очертанията на пистата, започва голямата борба. Всяка стъпка се оказва трудна, защото затъваш до над коляно в снега. В началото е даже малко смешно, но след 10-20 стъпки започваш да се дразниш и да търсиш най-лекия път напред. Нещо като в Индиана Джоунс, които се бори да достигне до Граала. Ε, отнема ни около 1:30 ώρες. Въпреки потта и на места изненадващата дълбочина на снега, успяваме да се насладим на момента, заради уникалната гледка, приятното слънце и липсата на вятър.

Започваме да катерим към 11:15. Сашко поема първото въже. Планът, да дойдем точно днес и точно тук си беше основно негов, така че уважаваме неговия ентусиазъм и нека да тръгва, че стана обяд. Той поема смело, но още след първите метри, се оказва, че няма много лед и сняг и ще трябва да се катери по скоро драй тулинг /dry tooling/, отколкото микстово.

НеобходScreen Shot 2017-02-17 at 6.47.05 PMимо му е малко време, за да влезе в ритъм и да заклини предните зъби на котките в малките скални цепнатини, докато стърже по плоската скала. Първото въже на маршрута е наковано с клинове на всички трудни и ключови места, така че допълнителна осигуровка не е необходима, освен за самочувствие и сигурност. Това определено помага на Сашко и след малко идва наш ред. Чичака и аз тръгваме като пазим дистанция от 5-6 метра, за да избегнем падане един върху друг, θεωρώντας, че с всички режещи елементи по нас /сечива и котки/ сме като Едуард Ножицата.

Screen Shot 2017-02-17 at 6.42.23 PM
Движенията се случват плавно и премерено, θεωρώντας, че се стъпва само с предните зъбите на котките, а сечивата в повечето случаи само се поставят на малки ръбчета. За мен беше предизвикателно да се доверя на ледените ръце, тъй като ползвам този тип екипировка за първи път. В началото проверявах по няколко пъти, до каква степен издържа, преди да натоваря повече. В крайна сметка стигнах до извода, че сечивата работят само ако ги използваш разумно. Задължително, трябва да разпределяш тежестта на краката много прецизно. Да натоварваш само в правилната посока /най-често строго по вертикала/ и да внимаваш много, когато вече се надигнеш, тъй като по естествен начин се изменя натиска и посоката на натоварване. Иначе има голям риск от отплесване, загуба на баланс и падане.

Като цяло до пасажа вече всичко беше ясно, сега просто трябваше да се фокусирам на изпълнението. Хоп-троп и ето вече сме в края на първо въже. Това се оказа и пасажното въже. Останалите бяха доста по-лежерни, и така си позволихме да се насладим на фантастичната гледка на североизток.

Направихме общо 5 въжета, като на някой от тях почти не сме слагали осигуровка. Маршрутът е доста живописен. Минава през няколко винкела, малки кулоари и улеи, където не би искал да попаднеш без осигуровка. Особено впечатление ми направи стичането на сняг и парчетата туфи докато водачът катери. В този случай бяха малки и даже беше красиво, αλλά goClimb Reznioveпредполагам, че при други условия може и да е опасно ако са буци лед.

Очаквах да е доста по-студено. Бях си подготвил няколко чифта ръкавици, от които едни ретро –; кожени лапи пълни с едра вълна, ръкавиците на дядо Атанас. Слънцето беше с нас почти през целия ден и те не влязоха в употреба.

На всяка площадка имаше нещо като малко съревнование между Чичака и Сашето. Ту единият, ту другият искаха да водят. Усети се лека надпревара, което е доста полезно в тези моменти, защото се нахъсваш и забравяш, за очебиини детайли като височината, разстоянието до следващата и предишната осигуровка. Аз се опитах в началото да изявя желание за водене, но видях, че този път няма да ми се получи и реших да се порадвам на момента и времето. Беше доста забавно и докато се усетя вече бяхме горе. Целият маршрут ни отне около 5 часа, без подхода до Резньове.

Поздравихме се за изкачването и направихме една не много сполучлива, но победоносна снимка. Всъщност Сашко без да иска ми направи много готина снимка, която веднага направих профилна. Някак си много гордо и опитно стоях на върха на маршрута надвиснал на София, така че благодарности за кадъра.

Докато слизахме лека-полека към колата обсъждахме най-ключовите моменти от деня и мисля, че всички се накефихме на емоцията и най-вече, че имахме възможност да сме навън в това хубаво време.

Поздравихме се и се разбрахме в събота 18.02.2017 да отидем на Боянски водопад, за да поблъскаме малко лед, че скоро ще се стопи.

Σχετικά με το Συγγραφέας

mm
Evlogi Kirov
Entusiast-τυχοδιώκτη που ονομάζεται Evlogy Birbochukov, Είναι γνωστός στους φίλους του ως Ogi. Αυτός ο τύπος αγαπά να ταξιδέψουν και να αναζητήσουν προκλήσεις σε ό, τι, αγγίζει. Είχε την ευκαιρία να δοκιμάσουν διάφορες περιπέτειες και τα συναισθήματα σε όλο τον κόσμο, Evlogi θέλει να μοιραστεί αυτό το συναίσθημα με τον κόσμο και ιδιαίτερα σε εκείνους, έτοιμος. Όπως λέει και η παροιμία περίφημο βουδιστές «, όταν ο μαθητής είναι έτοιμος, ο δάσκαλος θα εμφανιστεί ".

Σχόλια

Αφήστε μια απάντηση